СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ако Германия събираше по едно евро за всеки съвет…

Ако Германия събираше по едно евро за всеки съвет, който получава за това как да действа за справяне с европейската икономическа криза, нейният излишък по текущата сметка щеше да е още по-голям.

Препоръки текат към Берлин отвсякъде: емитирайте съвместни облигации на всички страни от еврозоната, опростете дълга на Гърция, разработете план „Маршал“ за Средиземноморието, създайте банков съюз, оставете заплатите у дома да се повишат, започнете да стимулирате икономиката вместо да опявате за балансирани бюджети. Някои от тези предложения са в правилната посока, а други са погрешни. Всички те обаче подминават факта, че едно от най-полезните неща, с които Германия би могла да допринесе, би било да реформира и модернизира собствената си икономика.

Страната традиционно е определяна като икономическия гигант на Европа, а Берлин – като столицата, която трябва да бъде посетена от американците и азиатците, загрижени да видят решителни действия за преодоляване на кризата. Европейците, както и неевропейците, обаче виждат в Германия затворен в себе си гигант – страна, чието нежелание да поеме лидерска роля, отразява бремето на нейните исторически престъпления, както и дълбоко вкоренения провинциализъм на политическата й култура. Това, което се разбира слабо, е, че макар да е опора на еврозоната, Германия е изправена в дългосрочен план пред куп предизвикателства, които, ако тя пренебрегне, ще подкопаят способността й да зададе какъвто и да било курс на Европа.

В доклад за перспективите пред световния икономически растеж, озаглавен „С поглед към 2060 година“, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира миналата година, че Германия ще регистрира през периода 2011-2060 г. икономически растеж средно 1,1%. Това поставя страната, заедно с Люксембург, на дъното на изследването, обхващащо 42 държави. Международният валутен фонд (МВФ) изчисли, че потенциалното увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия е 1,25%. Оскъдният икономически растеж на Германия за щастие ще компенсира рецесията на страни като Гърция, чиято икономика се сви с катастрофалните 25% по време на кризата, и на Италия, която регистрира икономически спад в продължение на осем поредни тримесечия. Близо 50 години на почти невидим икономически растеж обаче няма да дадат на Германия силата и увереността да води Европа от предни позиции.

Проблем е и намаляването на населението, наричано в страната Schrumpfnation Deutschland или свиващата се Германия. С над 81 милиона жители, страната е най-многолюдната в целия 28-членен Европейски съюз. Според демографите на ЕС обаче населението на Германия ще намалее до 2060 година до около 71 милиона души. Великобритания, ако приемем, че Шотландия няма да се отцепи, и Франция ще имат повече жители.

Сред причините за това намаляване на населението са много ниската раждаемост и скромните равнища на нетната имиграция. С 1,36 родени деца на жена Германия е на едно от последните места в Европа по този показател. Нещо по-важно, раждаемостта от 30 години е под равнището от 2,1 деца на жена, необходимо за поддържане на броя на населението. В продължение на още много години в Германия ще има по-малко потенциални майки. Правителството взема мерки за насърчаване на раждаемостта, като приетия неотдавна закон, който гарантира място в дневно заведение за всяко дете на възраст над 12 месеца. Държавната политика за насърчаване на раждаемостта обаче е деликатен въпрос в страна с неприятни спомени за нацистките планове в тази област.

Тогава остава имиграцията. От архиви на британското правителство, публикувани този месец, стана ясно, че бившият германски канцлер Хелмут Кол казал през 1982 година на вече покойната Маргарет Тачър, по онова време на премиер на Великобритания, че планира да намали до четири години наполовина броя на турските имигранти в страната – към онзи момент 1,5 милиона души, защото не се интегрирали добре.

Планът така и не бил изпълнен и политическият дебат, законите за гражданството и социалните настроения в Германия, всички те извървяха дълъг път оттогава. Нетната имиграция достигна миналата година 369 000 души. Германската имиграционна система обаче остава прекалено рестриктивна: налице е тенденция гражданите на държави извън ЕС да не бъдат приемани, освен ако не са висококвалифицирани кандидати за добре платени работни места. Това е печално неадекватен начин за справяне с хроничния недостиг, който изпитва Германия, на инженери, специалисти по информационни технологии, фармацевти, социални работници и други експерти.

Демографският натиск върху страната придава първостепенно значение за канцлера Ангела Меркел или който там заеме поста след парламентарните избори идния месец на необходимите широкообхватни реформи. Въпреки че вътрешното потребление се увеличи през последните години, до голяма степен благодарение на ниската безработица, германската икономика е прословута със своята зависимост от износа на промишлени стоки за генериране на растеж. Необходимо е успехът на експорта да бъде допълнен от един по-отворен стоков пазар и по-конкурентен сектор на услугите, части от които, например търговията на дребно, очевадно са неефективни според стандартите на развитите икономики.

Три други сфери, плачещи за промени, са инфраструктурата, образованието и научно-развойната дейност. Германия харчи по-малко от която и да било друга голяма страна от ЕС за подобряване на автомобилните и водните пътища и железопътните линии. Остарялата инфраструктура, като тази в „ръждивия пояс“ в Северозападна Германия, спъва икономическото развитие. Като дял от БВП страната харчи по-малко за образование и научно-развойна дейност в сравнение с Австрия, Белгия, Финландия, Франция и Холандия.

Повишаващите растежа реформи са от първостепенно значение, тъй като икономическият успех на Германия е най-важната гаранция, че еврозоната ще оцелее и процъфтява. Германия е най-силната икономика в Европа. Самата тя обаче не е достатъчно силна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.