Смъртта на Бергман и наследството му в киното

Ингмар Бергман на пресконференция в Стокхолм през ноември 2001 г. Снимка: Ройтерс

Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман почина на 89-годишна възраст в дома си на остров Фарьо. Определян като един от най-големите творци в съвременното кино, той остави след себе си 54 филма, 126 театрални постановки и 36 радиопиеси. В България Бергман беше познат с по-малко от 10 филма и повече като име в изданията на културна тематика. По-известните филмите на режисьора у нас бяха “Поляната с дивите ягоди” (показван като архивен), “Есенна соната”, “Фани и Александър”.

Смъртта, самотата, съдбата, лудостта и смисълът на живота бяха основните теми, които вълнуваха Бергман. А наградите и подражателите му са безброй.

Ингмар Бергман нашумява през 1955 г. с романтичната комедия “Усмивки от една лятна нощ”, който е номиниран за награда “Златна палма” в Кан. Две години по-късно филмът му “Седмият печат” приковава вниманието на световната критика и публика. Той съдържа една от най-популярните сцени в киното – рицар, който играе шах със Смъртта. “Винаги ужасно съм се страхувал от смъртта. Но вече не е така“, коментира по-късно Бергман. “Седмият печат” впоследствие е номиниран за Оскар.

Въпреки че е известен най-вече с филмите си, Бергман беше и изтъкнат театрален режисьор. От средата на 40-те години на 20 век той работи в театри в родната си Швеция, а в периода 1963 – 1966 г. оглавява Кралския драматичен театър в Стокхолм. Там поставя пиеси на шведския писател Аугуст Стриндберг, за когото твърди, че е най-голямото му вдъхновение като творец. Влиянието на Стриндберг е ясно забележимо във филма “Сцени от един семеен живот”, който през 1973 г. донася на Бергман още по-голяма популярност по света.

Бергман се занимава активно с кино и театър почти през целия си живот. През последните години той заявяваше, че все още чувства необходимост да режисира, въпреки че не му се занимава с кино. През есента на 2002 г. обаче, на 84-годишна възраст, Бергман започна снимките на “Сарабанда” – филм, вдъхновен от двамата главни герои от “Сцени от един семеен живот”. На пресконференция тогава режисьорът заяви, че е решил да напише сценария, защото се е почувствал “бременен с историята”. “В началото ми беше лошо, много лошо. Беше странно – заяви той. – Много ми е забавно да изпитам изведнъж нужда да се завърна към киното.”

Бергман по време на репетиция в театъра през 1957 г. Снимка: Ройтерс

Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 г. в шведския град Упсала в семейството на лутерански свещеник и домакиня. Детството му е изключително тежко, тъй като баща му налага строга дисциплина и сурови наказания за неспазването й. По-късно Бергман описва този период в автобиографията си “Вълшебната флейта”. Името не е случайно. На една Коледа брат му получава като подарък “вълшебна флейта”. Бергман моментално се влюбва в нея и по-късно успява да я получи срещу 100 оловни войника.

В детството му флейтата е единственото приятно нещо за Бергман. До края на живота си той си спомня как баща му го е заключвал в килера и го е принуждавал да носи пола като наказание за това, че си е подмокрил панталоните. На 19-годишна възраст Ингмар напуска дома си и завинаги се отчуждава от родителите си. По думите му, именно трудното му детство го е подтикнало да създаде собствен въображаем свят, който по-късно се трансформира в любов към киното. Когато гледал филм за пръв път, той бил дълбоко впечатлен. “Минаха 60 години и нищо не се е променило, треската е все същата” – описва Бергман страстта си към филмите в своята автобиография през 1987 г.

Първият му професионален досег с киното е през 1942 г., когато го наемат като помощник сценарист в Шведския филмов институт. Първият му самостоятелен сценарий е филмиран през 1944 г. от режисьора Алф Сьоберг и печели награда на фестивала в Кан. Постепенно Бергман започва сам да режисира филмите по своите сценарии. След успеха на “Седмият печат” той продължава да приковава вниманието на публиката с “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър” и др.

Режисьорът на снимките на „Фани и Александър“ през 1981 г. Снимка: Ройтерс

Успехът му е помрачен от един неприятен инцидент. През 1976 г. по време на репетиция в Кралския драматичен театър полицаи нахлуват и отвеждат Бергман със себе си по обвинение за укриване на данъци. Режисьорът, който е оставил управлението на финансите си изцяло в ръцете на своя адвокат, е разпитван 4 часа, докато през това време домът му е претърсван. Освобождават го, но му забраняват да напуска страната. Случаят се превръща в медиен скандал, а Бергман получава психично разстройство, което го изпраща в болница за повече от месец.

По-късно са оттеглени всички обвинения срещу него и той трябва само да плати някои допълнителни данъци. Преживяното унижение обаче го кара да замине за Германия, където остава 9 години. В своята автобиография Бергман пише: “Единствената ми вина беше, че подписвах документи без да ги чета.” След завръщането си в родината той отново се установява в Стокхолм, а през последните години живееше на остров Фарьо.

Бергман за себе си и киното

“Много рядко гледам филмите си. Става ми толкова тежко, готов съм да заплача. Мисля, че това е ужасно.”

“Демоните са безброй, идват в най-неподходящия момент и създават паника и ужас. Но аз съм се научил да управлявам негативната енергия и да я впрегна в моята колесница, за да заработи в моя полза.”

“Понякога, докато сънувам, си мисля: “Трябва да запомня това и да го превърна във филм. Това е професионално изкривяване.”

“Всичко започва с лицето на актьора.”

Бергман, режисьорът Свен Никвист и актьорите Ерланд Джоузефсон и Лив Улман (от ляво на дясно) на остров Готланд през 1972 г. Снимка: Ройтерс

“Никога не се тревожа за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано никъде и ще си отиде заедно с мен.”

“Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение – като великолепна и взискателна любовница.”

“Никоя форма на изкуството не влияе толкова много на съзнанието като филмът – право в емоциите, дълбоко в тайнствените пространства на душата.”

“Сред съвременните режисьори съм впечатлен от Стивън Спилбърг, Скорсезе, Копола и Стивън Содърбърг – всички те имат какво да кажат, страстни са и имат идеалистично отношение към филмовия процес.”

“Пиша сценарии, които са като скелети, чакащи плътта и сухожилията на образите.”

Другите за Бергман

Уди Алън: “Той е може би най-великият филмов творец от времето на изобретяването на камерата.”

Жан-Люк Годар: “Филм на Ингмар Бергман е… светът между две мигвания на окото, тъгата между два удара на сърцето.”

Стивън Спилбърг: “Винаги съм му се възхищавал и искам да бъда добър колкото него, но това никога няма да стане. Неговата любов към киното ме кара да се чувствам почти виновен.”

(По „Ню Йорк Таймс“ и IMDB)

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.