СофияПловдивВарнаБургасРусе

Замразяването на отношенията не е в интерес нито на Путин, нито на Запада

Путин и Обама в Мексико. Снимка: официален сайт

Решението на президента Обама да отмени срещата си на върха следващия месец с Владимир Путин може да е разбираемо. Не бива обаче да се стига до пълен разрив в отношенията. И за двете страни залогът е прекалено голям.

Макар че аферата „Сноудън“ е само най-новото допълнение към дългия списък от въпроси, по които двете страни не могат да се споразумеят – от оръжейния контрол и противоракетната отбрана, до Сирия, търговията и правата на човека, съществува един още по-голям стратегически контекст, за който не бива да се забравя.

Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, важен дипломатически играч в Близкия изток и ключов фактор в евро-атлантическата сигурност. Тя е партньор в усилията на страните от Съвета за сигурност и Германия да се справят с ядрените предизвикателства на Иран и е третият по-големина източник на парникови газове в света, което я прави ключова страна във всяко глобално споразумение за справяне с тази съществена заплаха. Русия е и жизненоважен доставчик на енергия на много от ключовите търговски партньори на САЩ в Европа.

За да осъществи собствените си интереси, а и по-широките западни интереси, САЩ нямат друг избор освен да намерят ефективен начин да работят с Русия, независимо от това колко несимпатичен им изглежда настоящият обитател на Кремъл.

Добрата новина е, че това е част от дългосрочните интереси на Русия точно толкова, колкото и на Запада. Въпреки антиамериканското перчене на Путин и приказките за нови отношения с Китай, за Евразийски съюз или за блок от типа на БРИК, за да се балансира западното влияние, вариантите му за външна политика са ограничени.

Страните от БРИК не споделят в достатъчна степен общ дневен ред, за да бъдат фокус на една сериозна руска външнополитическа доктрина. Евразийският съюз от своя страна, поради това, че предвижда тесни връзки с Казахстан и Беларус, е разумен подход към отношенията с близките съседи, но също има своите ограничения. И Беларус, и Казахстан се опасяват да не загубят суверенитета си и да не попаднат отново под доминацията на Русия. И двете страни имат малки икономики, които заедно представляват едва 7 процента от общата търговия на Русия, а това в най-добрия случай прави Съюза твърде скромен.

Когато става дума за отношенията с Китай, съотношението се обръща в обратна посока. Русия има дял едва от 2 процента във външната търговия на Китай и опитът й да се фокусира върху Азия и Тихоокеанския регион е мотивиран както от тревога заради влиянието на Китай в рядко населените й източни части, така и от желание за установяване на ново стратегическо партньорство с Пекин. Разбира се, руско-китайските отношения имат своя собствена дълга история на недоверие и днес са допълнително обтегнати заради намаляващата нужда на Китай от руска военна технология. Въпреки приятелската реторика и споделеното безпокойство от това, че САЩ ги притискат от всички страни, Китай противопоставя собствения си възход към статута на суперсила на стагнацията – както смята той, и икономическия упадък на Русия.

Независимо дали му харесва или не, президентът Путин е лидер на страна, чието население и икономически център все още са съсредоточени в западната й част. Официалната му военна докрина е доминирана от свързани със Съединените щати и НАТО притеснения. Икономиката на Русия е в стагнация, нуждае се от западни технологии и инвестиции, така че да може да осъществи една твърде необходима програма за модернизация. Тя се състои главно от износ на петрол и газ и то отново основно за Запада.

Междувременно разходите и очакванията към руската социална система нарастват. Така че и по икономически, и по вътрешнополитически причини Русия не може да си позволи пълен разрив в отношенията със Запада, нито пък нова оръжейна надпревара. Същите неща не може да си позволи и Западът. Путин се нуждае от САЩ и техните съюзници точно толкова, колкото и ние всички имаме нужда от него.

Макар и краткосрочната политика да свежда отношенията по-скоро до сключване на сделки, а не на осъществяване на стратегии, струва си да се помни, че отношенията, основани на сделки, никак не са маловажни. През последните години, в отсъствието на каквото и да било стратегическо планиране, САЩ и Русия се споразумяха за новия Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) за намаляване на стратегическата ядрена мощ и на двете страни.

Едно изменение на Споразумението за управление и съхранение на плутониеви материали доведе до безопасното съхранение на плутоний, който би бил достатъчен за 17 хиляди ядрени бойни глави. Двете страни предприеха и съвместни мерки за спиране на програмата за ядрени оръжия на Иран.

САЩ и Русия си сътрудничиха, за да осигурят влизането на Русия в Световната търговска организация след 18 години опити и се споразумяха за уреждането на въздушния транзит, който от януари 2013 г. позволи на 460 000 души американски военен персонал и екипировка да прекосят руското въздушно пространство на път към Афганистан. Въпреки продължаващите разногласия и „шума“ в отношенията, всичко това си струваше да се постигне.

Лидерите на двете страни трябва да разберат, че ключовото предизвикателство в днешната международна обстановка е не в това да успяваш да поддържаш съперничество за надмощие между основните сили, от което никой не печели, а да си съперничиш за установяването на ред в един свят, където предизвикателствата пресичат границите и силата е разпръсната.

САЩ и Русия трябва да си партнират в този стремеж, независимо дали им харесва. Да работиш с някого, с когото имаш дълбоки разногласия, всъщност е присъщо за бизнеса. Западните лидери изглеждат готови да преглътнат това, когато имат вземане-даване с недемократични режими в страни като Китай и Саудитска Арабия. Един по-дългосрочен поглед върху това какви са залозите и малко повече хладнокръвие би трябвало да вземат връх и в отношенията САЩ-Русия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.