СофияПловдивВарнаБургасРусе

Една раздробена Сирия

Светът още говори за Сирия като за едно цяло, но някои членове на сирийската опозиция започват да твърдят, че в действителност днес Сирия е разделена и това прави сложно постигането на каквото и да е решение на конфликта чрез преговори.

Такава ясна позиция изрази миналата седмица в интервю Самир ат Таки, сирийски лекар, който преди е бил близък до режима, но напуснал страната преди две години и сега от Дубай управлява своя „Център за източни изследвания“, мозъчен тръст по въпросите на Сирия. Таки даде няколко практически примера, за да илюстрира дълготрайните последици от конфликта между алауитския режим на президента Башар Асад и предимно сунитската опозиция.

Трябва да изминат десетилетия, твърди той, преди един учител алауит да преподава спокойно в сунитските райони в северната част на Алепо урок за бившия президент Хафез Асад. Десетилетия са необходимии преди полицейски служител сунит да се почувства в безопасност, докато патрулира в шиитско или алауитско село. Това значи, продължава Таки, че всеки опит да се постигне дипломатическо решение трябва да започне с прекратяване на огъня и с това различните бойци да вземат под контрола си различни части от територията на страната.

Бъдещата Сирия, както изглежда, трябва да бъде по-децентрализирана държава, което ще отговаря на засилилото се усещане за обществено разделение и гняв, проявили се през последните две години война.

Този откровен анализ е полезен в момент, когато САЩ и Русия проучват възможностите за организиране на мирна конференция в Женева, която може би ще се състои през октомври. Тя би могла да събере на едно място режима и опозицията за преговори. „Може да се окаже невъзможно да се постигне отново национално съгласие, на основата на централизирана държава“, предупреди Таки в наскоро публикуван научен труд.

„Нуждаем се от държава, в която всички региони разполагат с висока степен на децентрализация.“ Таки твърди, че алауитският режим и сунитската опозиция са се окопали в регионите, които контролират и същевременно се обръщат към външни сили в опит да си помогнат политически и икономически.

Режимът на президента Асад (в центъра) е силно зависим от подкрепата на Иран и „Хизбула“

Режимът на Асад е зависим от покровителите си в Иран и от подкрепяните от Иран бойци на „Хизбула“ в съседен Ливан. Режимът се стреми да запази ивицата територия от Дамаск до родината на алауитите Латакия на северозапад, като разчита на около 100 000 души правителствени войски и въоръжени бойци алауити плюс тези на „Хизбула“. Този „Асадистан“ е на практика продължение на контролираната от „Хизбула“ долина Бекаа.

Водената от сунитите опозиция също се обръща към своите регионални покровители. Таки отбелязва, че сирийските производители на зехтин са изнесли машините си за студено пресоване в Турция. По същия начин пшеничната реколта от Северна Сирия е отишла в Турция, а петролът се извозва или в Турция, или в иракски Кюрдистан. Икономическата активност в освободените сунитски региони в Южна Сирия около провинция Дараа в момента е свързана с Йордания.

Дамаск вече не е икономическият център на страната. Тези регионални играчи, всеки със свои собствени планове, ще продължат да работят за разпадането на Сирия, докато не бъде възстановено функциониращо национално правителство. Таки има предвид, че на тези регионални играчи не бива да се позволява да влошават допълнително ситуацията за техните егоистични цели. „Страната трябва да бъде поставена под нещо като карантина, докато се лекува от религиозната болест“, пише той. „Ако не бъде направено това, няма да има мир. Държавата ще изчезне завинаги“.

Какви са шансовете за постепенното намаляване на религиозните разделения, за които призовава Таки? Неговият подход е сходен с това, което предлага ген. Салим Идрис, главнокомандващ умереното крило на Свободната сирийска армия. Той обаче е в остро противоречие с възгледите на свързаните с Ал Кайда екстремисти, които контролират голяма част от освободената територия. Тези екстремистки групировки говорят за джихадистки емират в завоюваните от тях райони на Сирия, вероятно свързан с една сходна мини държава на Ал Кайда в сунитските райони в западната част на Ирак. Колкото до кюрдската опозиция, тя поддържа идеята за създаването на кюрдски район по примера на иракски Кюрдистан.

И сред управляващите, изглежда, също има разделение. „Начинът, по който правителството отговори на своите противници, определено навежда на мисълта, че според него голяма част от сирийското население и територия дори не си заслужава да бъдат управлявани“, написа Фредерик Хоф, водещ американски експерт по въпросите на Сирия в доклад, публикуван миналата седмица от Центъра за близкоизточни проучвания „Рафик Харири“ към Атлантическия съвет. „Защо иначе би подложило квартали, в които живеят сирийски граждани, на безмилостен артилерийски обстрел, въздушни бомбардировки и ракетни нападения?“

„Това, което се случва в Сирия, не е бунт, а религиозна гражданска война. Евентуална победа на една от двете страни е „нулевото решение“, твърди Таки. Разрешаването на проблема трябва да бъде политическо, но основано на реална преценка за трудността, която представлява сглобяването на разпокъсаните части на Сирия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.