СофияПловдивВарнаБургасРусе

Лъжи и митове за 1 милиард лева

Външният дълг – лични окови за всеки българин или средство за съживяване на икономиката? Снимка: ej.ru

„Честито, имаме да връщаме 1 милиард!  Ще го плащаме ние, децата ни, техните деца”… Такива реплики се въртят из социалните мрежи.
Дългова криза, ограбване, са основните „мотиви“, с които знайни и незнайни „експерти“ облъчват обществото и насаждат страх. Хайде, за тези, които не знаят и не четат, донякъде е оправдано да виждат в сянката на котката триглав змей. Но четящи хора да тръбят такива нелепости, е несериозно.
Да видим малко факти.

1. Борисов: „Ако беше добре да се вземе 1 милиард, ние да сме взели”

Кабинетът Борисов вече взе не 1 милиард, а 4 млрд. Първата емисия на ДЦК беше направена от ГЕРБ през 2010 г. Следващата година тази тенденция на теглене на нов дълг продължи и през 2012 г. Симеон Дянков емитираше ДЦК почти всеки месец, показва емисионният календар. Средно на година кабинетът Борисов е взимал между 1 и 2 млрд. лв. Реално за времето на своето управление кабинетът на ГЕРБ направи 4 млрд. нов дълг. Отделно фискалният резерв, оставен от тройната коалиция в размер на 8,3 млрд., беше стопен до 4 млрд. в края на управлението на ГЕРБ през март т. г. Остава загадка защо този 1 млрд. дълг, който ще бъде взет целево, притеснява хората повече от тези похарчени 8 милиарда. Нали пак всички ние ще плащаме за тях?

2. „Грози ни гръцки и испански сценарий“

Държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС – 18% от БВП, а на Гърция е сред най-високите – 160% от БВП, на Испания – близо 90% от БВП. По този показател България е наравно с Люксембург и Швеция. Пред нас е само Естония. За сравнение, има 14 държави от ЕС, които преминават определената граница от 60% дълг от БВП за 2012 г. Сред тях са Великобритания (90%), Германия (81,9%), Унгария (79,2%), Австрия (73,4%), Холандия (71,2%). Все държави с много по-добре развити и функциониращи икономики от българската. Сравнението с гръцки сценарий освен спекулативно, е и несериозно. Освен това България е в топ 3 на държавите с най-нисък дефицит. Дори дефицитът да се увеличи до 2%, при сега заложените 1,3%, пак ще бъде в топ 3 на отличниците. За сравнение, за миналата година 17 държави преминават ограничението на ЕС от 3% дефицит. Сред тях има държави с три и четири пъти по-висок дефицит от българския, но въпреки това те отчитат двойно и тройно по-висок растеж на БВП от българския, например Полша и Словакия. Кое е определящ фактор дали икономиката е работеща или не?

3. „С 1 милиард нов дълг се връщаме към Жан-Виденовото време, иде финансов катаклизъм“

Плашенето със събития от 97-а година е безпочвена лъжа. Държавният дълг тогава беше 300% от БВП, сега е 18%. С 1 милиард дълг може да се погасят онези 800 млн. облигационен заем, който ГЕРБ взе, за да потуши бунта на земеделските производители заради неизплатените им субсидии през февруари. Да, от фондовете на ЕС тези пари бяха възстановени, но те отидоха да попълнят изпразнения фискален резерв. Когато Дянков емитира този дълг, никой не направи драма от това. Това се прие като един от възможните инструменти на фискалната политика в момент, когато няма пари в резерва.

Има и други 400 млн. дълг с падеж януари 2014 г. За тях трябва да се предвидят средства отсега, а не в началото на годината да се източат 400 млн. от резерва. С какви средства после ще се посрещат целевите разходи през годината? Така, взимайки нов дълг сега (който е приблизително в размер на двата дълга, по които има падежи на плащане), общата задлъжнялост на държавата в края на годината няма да се промени и ще остане в заложените 18% от БВП, или 14,6 млрд., както досега.

Освен това, плащайки своевременно дълга си в срок, България си извоюва авторитет пред финансовите пазари и инвеститорите. Последните години държавата стана известна с това, че не плаща. Банките квалифицираха като рисков клиент онзи, който има да получава пари от българската държава. И ако някой иска да върне инвеститорите в държавата, които ще създадат и нови работни места, първо трябва да върне авторитета на държавата като изряден платец. Няма как да стане без актуализация на бюджета.

4. „Пари има в резерва, няма нужда от нов дълг и увеличаване на дефицита“

– И вярно, и невярно. В момента в резерва има 5,8 млрд. лв. Но той набъбна от връщането на 800-те милиона за земеделските производители от европейските фондове. Ако сега се вземат от резерва тези средства, за да бъде платен дългът за тези помощи, той изведнъж ще отънее.

Част от промяната в политиката на новия кабинет е да спре непрестанното рязане и рестрикции, заради което бизнесът затъна в дългове. Въпреки хвалбите, че сме „финансов отличник“, Борисов не намери начин да изплати държавните задължения към бизнеса. Икономическата криза се задълбочи не от вятъра на международните пазари, а от решението на Симеон Дянков да не плати задължения към бизнеса през 2009-а. Пицата била малка, малко гърла щяла да нахрани – бизнесът няма да е сред тях. Последваха години на неплащане към корпоративния сектор – както от страна на държавата, така и от страна на общините. Забавяне на плащанията имаше както по обществени поръчки и ДДС, така и по европроекти. Бизнесът се принуди да ограничи разходи, да спре инвестиции, да съкращава персонал, а мнозина и фалираха. Всяка фирма у нас дължи на други фирми  и по веригата, като резултат, след 4 години политика на неплащане, малкият и среден бизнес беше съсипан (над 100 хил. фалита), 450 хил. работни места бяха ликвидирани. И още има хора, които смятат, че крайната стагнация може да доведе до бюджет на растежа и че актуализация не е нужна?

5. „Социални политики не са нужни, те само ще натоварят бюджета. Хората протестират заради морал. Ако вместо морал ще се обещават декодери, пари, ток – това е абсурд”

– Не, абсурдно е да твърдиш, че не се вълнуваш от такива „досадни неща” като сметки, цени, електроенергия. Ако теб лично не те засяга, над 3 милиона българи се интересуват. От сметки не се интересуват само хора на които някой други им ги плаша, или хора, с такива високи доходи, които им позволяват да не се вълнуват от такива „маловажни” неща… Но те са малък процент от българите.

България е призната официално от ЕК за най-бедната държава в ЕС – най-ниски доходи и най-ниска покупателна способност. България е последна в ЕС по производителност на труда. Вече 25% от населението е под прага на бедността. Това са близо 1,7 млн. българи и още толкова оцеляват на ръба. Социалните добавки останаха „замразени” на нива 2008 г., а пенсиите – на нивата от юли 2009 г.  Раждаемостта пък миналата година падна до рекордно ниски нива, каквито не е имало у нас от 1945 г., което  е показател и за дълбока несигурност. Затова повишаването на майчинските, детските, помощите за хората с увреждания и програмите за младежка безработица са наложителни мерки. Да се говори, че промяната на тези прагове е популизъм или нещо лошо, освен абсурдно, е арогантно.

6. „Разплащанията към бизнеса, които прави кабинетът, ще отидат към близки фирми, а оттам към партийните каси“

– Грешно. Това няма как да стане, защото задълженията са натрупани към фирми, свързани с управлението на предишното правителство, но на тях не им е платено. Ако държавата ще става изряден платец, все от някъде трябва да почне.

7. „Трябва не да се увеличава дефицитът, а да се ограничават разходите и да се търсят резерви“

Търсенето на резерви е първа стъпка и именно чрез нея правителството намери пари за майчинските. За други мерки пари от резерви трудно ще се намерят, с бюджет, който на средата на годината е изпълнен 46,5% и заложените приходи до края е невъзможно да се постигнат. Нов заем не е отказ от финансова дисциплина, а глътка въздух. Строгите мерки за ограничаване на разходите не трябва да бъдат самоцел, опитът от последните години показа какви негативи носи това. Намаляването на разходите ще доведе до още по-рестриктивна политика от тази на Дянков, който дори от ГЕРБ беше посочен като основната причина за неуспехите на предишното правителство.

Политиката на неплащане към корпоративния сектор постепенно прехвърли върху бизнеса  всички негативи на икономиката. Това именно доведе до ликвидирането на огромна част от малкия и среден бизнес и закриването на 450 000 работни места. А идвайки на власт ГЕРБ обеща откриването на нови 200 000 работни места, средноевропейски доходи и подкрепа за малкия и среден бизнес. Вместо това приемаха лобистки поправки, които обслужваха монополите, пазарът се картелира, а малкият и среден бизнес затъна в дългове, като междуфирмената задлъжнялост достигна рекордни нива. Роди се и феномен – България има относително нисък държавен дълг, който се движи между 16-18% от Брутния вътрешен продукт (БВП), но в замяна на това задлъжнялостта на частния сектор е близо два пъти БВП. Такава ножица няма в нито една страна. Оказва се, че мерките за поддържане на отлични макропараметри не създават работеща икономика, нито приходи в бюджета.

Кое е по-важно – да запазим бюджетния дефицит нисък за сметка на затъваща икономика, или да го увеличим, за да се реализират ангажиментите към бизнеса и така нужните социални политики?  Какво по-лошо ще стане с 1 милиард нов дълг, предназначен да се бори с катастрофата, в която сме в момента? Предизвикана от ГЕРБ, които похарчиха 4 милиарда от резерва и натрупаха 4 милиарда нов дълг, без да има никакви реални реформи, нито видими резултати на развитие и растеж в икономиката.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.