Терорът на Москва над имигрантите тревожи Централна Азия

Анатолий Вайскопф
Дойче веле

Общежитие на нелегални имигранти от Таджикистан край Москва. Снимка: от тв екрана

В началото на август руските власти започнаха активно да разформират палатковия лагер за незаконни мигранти в московския район Голяново. На 10 и 11 август първите групи нелегални пришълци бяха изпратени в родните им страни или в центрове за настаняване на чуждестранни граждани. Властите се стремят до края на месеца изцяло да премахнат лагера, в който сега живеят над 500 нелегални гастарбайтери.

В лагера има и таджикистанци

Огромното мнозинство мигранти в Голяново са виетнамци, но в лагера са попаднали и 10 таджикистанци. В неделя, 11 август, седмина от тях бяха препратени в центъра за настаняване на чуждестранни граждани към московското градско полицейско управление. Там имаха среща с Мухамад Егамзод, официален представител на посолството на Таджикистан. Според него руските власти се нуждаят от известно време, за да депортират таджикистанските граждани. „Федералната миграционна служба може да задейства процедурата едва 10 дни след решението на съда. Предвижда се междувременно присъдата да бъде обжалвана“, обясни дипломатът за „Дойче веле“.

Таджикистанските граждани признават, че са нарушили реда за пребиваване на руска територия, каза Егамзод. Някои не са се регистрирали навреме, други са работили, без да имат разрешение. „Сред задържаните обаче има хора, разчитащи да минат с глоба и да продължат трудовата си дейност“, заяви представителят на посолството им.

Реакцията в Таджикистан

Представители на гражданското общество в Таджикистан осъждат създаването на палатков лагер за трудови мигранти в Москва. Лидерът на Социалдемократическата партия Рахматило Зойиров заявява, че го тревожат намеренията на руските власти да изградят нови площадки за временно настаняване на работници от чужбина. „Всичко това сочи, че властите на Москва подготвят мащабно депортиране на трудови мигранти“, посочва Зойиров.

Проблемът според него е, че руските власти още не са наясно с юридическия статут на местата за подслон на мигранти. С оглед руското законодателство остава спорно и понятието „нелегален мигрант“, особено преценката законно ли е влизането на чужденци при въведен безвизов режим, добавя политикът.

Политологът Равшан Абдулаев, оглавяващ офиса на фонд „Евразия“ в Таджикистан, не изключва задържанията на мигранти в руската столица да са свързани с предстоящите избори за кмет на Москва. Според него политиците в Русия използват националистическа риторика, за да вдигат рейтинга си. „Защото мигрантската тема не дразни особено Запада за разлика от гей проблемите“, пояснява експертът.

При това Русия се стреми да бъде облекчен визовият режим с държавите от ЕС и със САЩ; в името на тази цел може да въведе и визи за гражданите на някои страни от ОНД, предполага Абдулаев.

Помощ от Душанбе

Според таджикистанския икономист Бехруз Химо Душанбе трябва да признае, че хората в Русия с пълно право са разтревожени от масовата, трудно контролируема миграция в страната. Експертът сочи за пример реакцията на самите таджикистанци в подобни ситуации.

„Дори малкият брой китайски граждани, които работят в Таджикистан по проекти, финансирани със заеми от Китай, нервира доста голяма част от таджикистанците. Какво остава за жителите на Москва и другите централни региони на Русия“, казва Химо.

Според него след случая с Голяново таджикистанските власти трябва да помислят как да осигурят за своите граждани правна помощ на руска територия. За целта експертът предлага на основните гари и летища в Русия да бъдат открити таджикистански представителства, където новопристигналите да получават юридическа помощ и да намират изпитани посредници, с чиято помощ да се регистрират и да получават други документи.

Казахстанците се страхуват от подобни лагери

Сред хората от лагера в Голяново май няма казахстанци, но в самия Казахстан историята с изселването на мигранти се посрещна зле – най-вече защото там смятат, че в руската столица по принцип не обичат мигрантите. Икономистът Кайрат Тинишпай – националист и патриот, забеляза пред „Дойче веле“, че при пътувания до Москва неведнъж се е сблъсквал с „прояви на ксенофобия“ – било от страна на гражданите, било на полицията.

„Където и да отидеш, гледат те, сякаш си враг. Казахстанското гражданство впрочем донейде помага. Но това съвсем не означава, че съм свой човек за тях. И никак не е сигурно, че щом пристигна някой ден в Москва или Петербург, няма да бъда прибран изведнъж в някой палатков лагер“, казва Тинишпай.

Страх от ответни мерки

Процесите, протичащи в Русия, будят тревога не само у хора от коренния етнос в Казахстан. В разговор с кореспондент на „Дойче веле“ военният пенсионер Владимир Малцев сподели опасения, че „странните методи за борба срещу нелегалните мигранти“ може пряко да навредят на етническите руснаци в бившите съветски републики. И добави: „В Москва хич не се замислят, че всички тия палаткови лагери и затворнически хороводи, в които виждаме все неславянски лица, може да предизвикат ответни мерки спрямо малкото руснаци дори в Казахстан, където сме съвсем добре приети“.

Още по темата: Мигранти от Северен Кавказ търсят другаде в Русия работа, пари и справедливост

Десетки хиляди мигранти от Северен Кавказ се изселват всяка година в други райони на Русия – търсят работа, пари и справедливост, пише „Новие известия“.

По данни на севернокавказкия Междурегионален ресурсен център хора от региона заминават най-често за Москва и Санкт Петербург или пък благополучни южни райони като Ростовска област и Краснодарския край.

Според тревожната статистика миграцията нараства, при все че има данни само за някои региони, посочва Юрий Крупнов, оглавяващ надзорния съвет на руския Институт за демография, миграция и регионално развитие. Дори само чеченците, изселили се от 10 г. насам в други региони, според Федералната миграционна служба са най-малко 100 000 души. А по изчисления на Междурегионалния ресурсен център на трудовия пазар се реализират най-успешно пришълците от Дагестан и Карачаево-Черкезката република.

Севернокавказците мигрират и в други държави. Според държавната статистическа служба напоследък хора от Чечения и Ингушетия се заселват в Казахстан. Чеченци заминават и за Западна Европа при роднини, избягали там по време на неотдавнашните чеченски войни и получили разрешение за пребиваване.

Северен Кавказ заема само 2 процента от територията на Русия, но там живеят 12 на сто от населението й. По официални данни безработицата там е най-висока от всички руски региони, както и раждаемостта. Мнозина мигранти обаче изтъкват като мотив да напуснат родните си места и „липсата на елементарни права у местното население“, се казва в статията.

„Не дай боже да се разболееш в Дагестан“, оплаква се бивша тамошна жителка от подкупите в поликлиниките. Друга заминала да следва в Москва, тъй като в Дагестан нямала шансове поради клановата система в обществото.

Всички руски проблеми стигат до крайност на севернокавказка почва – законите не действат, корупцията е тотална, хората от силовите структтури вършат произвол, а правосъдието е „приватизирано“, коментира Екатерина Сокирянская, оглавяваща Международната кризисна група за региона.

Миграцията е неизбежна, не бива да правим опити да градим китайска стена. Въпросът е само как да предотвратим покрай този процес междуетническите и междуверските конфликти, цитира вестникът Александър Хлопонин, президентски пълномощник в Севернокавказкия федерален окръг.

Съжителството с компактни маси севернокавказци може да предизвика конфликти с местното руско население, предупреждава Сергей Сибиряков, експерт на агенция Рекс. Владлен Крапин от „Движението срещу нелегалната имиграция“ настоява за „правилна интеграция на кавказците в руското общество“, за да се избегнат случаи като скорошните събития в град Пугачов, където съдят чеченски тинейджър за убийството на местен жител.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.