СофияПловдивВарнаБургасРусе

Египет погреба ислямистките амбиции за власт

Ройтерс

Протест на привържениците на сваления президент Мохамед Морси в Кайро. Снимка: ЕПА/БТА

Докато армията безмилостно смазва „Мюсюлманските братя“ по улиците на Кайро след като свали избрания от редиците им президент, Египет придобива образа на гробница на Арабската пролет и на надеждите на ислямистите да определят бъдещето на региона.

Кървавата драма от миналата седмица имаше отзвук извън Египет, който е политическият ветропоказател и културното сърце на арабския свят. Вземането на властта от армията няма да се отрази еднакво на региона, защото докато страни като Египет са обхванати от борба за идентичността си, други държави, от Сирия до Йемен и от Либия до Ирак са потопени в екзистенциална борба за оцеляване.

Египетската глава от арабското пробуждане започна с въстанието, което сложи край на 30-годишната диктатура на Хосни Мубарак и продължи със зрелищния разпад на „Мюсюлманските братя“, които го замениха. Многократно забраняваната 80-годишна организация спечели парламентарните и президентските избори, а след това се саморазруши за една година.

Сваленият президент Мохамед Морси отблъсна всички освен твърдолинейните си поддръжници като посвети енергията си на поемането на контрола над египетските институции вместо да прилага политика за съживяване на парализираната икономика на страната и излекуването на политическите й разделения, казват анализатори.

„Бях изненадан от бързия упадък на ислямистите“, заяви Джамел Арфауи, експерт по Тунис – рожденото място на въстанията от Арабската пролет. „Очаквах „Мюсюлманските братя“ да се задържат дълго време на власт и да се възползват от опита на ислямистите в Турция“, където ислямистката Партия на справедливостта и развитието спечели три поредни вота, добави той.

„Египетските братя“ (Ал Ихуан) сега имат повод да се опасяват, че може отново да изпаднат от политическата сцена за десетилетия след като армията с големи кръвопролития наложи извънредно положение по-рано този месец. Последният път, когато бе въведено извънредно положение – след убийството на президента Ануар Садат през 1981 г. – то остана в сила повече от 30 години.

Когато бяха на власт Морси и поддръжниците му в „Мюсюлманските братя“ се оказаха неспособни да си сътрудничат както с ислямистки съюзници, така и със светски противници и фатално отчуждиха армията, която първо се опитаха да привлекат. Те оставиха страната по-разделена от когато и да било откакто Египет стана република през 1953 г.

„Те нямат никакво разбиране как работи демократичната политика. Трудно е да си представи човек как който и да било на власт би могъл при каквито и да било обстоятелства да се държи толкова глупаво като тях. Това е потресаваща некомпетентност“, каза Джордж Жофе, експерт по Северна Африка в Кембриджския университет.

Въстанията от 2011 г. укрепиха из арабския свят политическите позиции на ислямистки групировки, свързани с или подобни на „Мюсюлманските братя“. Според повечето наблюдатели събитията в Египет са спънка за организацията не само на национално, а и на регионално ниво.

„Египетските братя“ извършиха политическо самоубийство. Ще им трябват десетилетия да се възстановят, защото значителен брой египтяни сега им нямат доверие. Ал Ихуан сега е отровна марка в Египет и региона“, каза Фауаз Гергес от Лондонския икономически университет. Според него вредите отиват отвъд Египет и обхващат клоновете на „Мюсюлманските братя“ в Тунис, Йордания и ивицата Газа, където управляващото движение Хамас произлиза от „Мюсюлманските братя“.

Това радва лидери като саудитския крал Абдула, който е традиционно подозрителен към съперничещи варианти на исляма, и Башар Асад, който приветства военния преврат от миналия месец в Египет като оправдание на собствената му кървава борба срещу ислямистите.

Според някои ставащото в Египет спъва самата демокрация в арабския свят. „Ставащото делегитимира урните и казва на арабите, че армията е единствената институция, на която можем да се опрем да ни защити от разпадане или от ислямисти, които слагат ръка на държавата“, заяви Гергес.

Тарек Осман, автор на книгата „Египет на ръба“, заяви, че Египет представлява сблъсък между позициите дали тези държави да се управляват съгласно традициите на светския национализъм или техните богати древни идентичности да се напъхат в ислямистката усмирителна риза на „Мюсюлманските братя“.

„Става дума за сблъсък между ислямската референтна рамка и старите, окопали се, богати национални идентичности. Този сблъсък на идентичности е основна причина за враждебността на големи социални прослойки към ислямистите“, каза той.

Борбата може да е за идентичността на държавата в страни като Египет и Тунис, където политическите структури са относително силни, но в Либия и Йемен, обхванати от племенни вражди и лишени от адекватно работещи институции, става дума за оцеляването на държавата.

„В Либия „Мюсюлманските братя“ почти отсъстват от сцената. Опасността е наличието на хаос, липсата на централно правителство, дори липсата на каквито и да било регионални власти“, каза Жофе.

В Либия въоръжени милиции изпълниха вакуума, получил се след свалянето на Муамар Кадафи. В Йемен ислямистките екстремисти от Ал Каида превзеха цели райони от страната, а междуверските, племенните и регионалните съперничества разкъсват 25-милионната страна.

В Сирия народното въстание срещу 40-годишното управление на рода Асад прерасна в гражданска война, в която загинаха 100 000 души и се създаде нова възможност за действие на Ал Каида и бойно поле за регионалните съперници Саудитска Арабия и Иран.

А сега в Ирак се впръсква нова отрова в конфликта между сунитското малцинство и шиитското мнозинство.

Според анализаторите е очевидно, че бъдещето на източносредиземноморските нации-държави Ирак, Сирия и Ливан е в опасност. Тези страни бяха създадени от Великобритания и Франция от арабските провинции на Османската империя след Първата световна война, но имперските им интереси взеха превес над верската и етническата сплотеност на новите държави и тези разделителни линии се задържат в първоначалния си вид.

Свалянето на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин в ръководената от САЩ военна операция през 2003 г. и смъртоносното предизвикателство към Асад със сигурност изведоха ислямизма на преден план и превърна тези страни във фронтова линия на междуверската борба между шиитите и сунитите.

„Сега верските проблеми са водещи. Иракската война и периодът след нея, които на практика разделиха страната на верски принцип, а след това сирийската гражданска война, която вече поражда отзвук в обхванатия от междуверско напрежение Ливан създават различни възможности за потенциално по-големи конфликти. След като държавите-нации се разпаднаха (в Ирак и Сирия) или са изправени пред сериозни заплахи (в Ливан), обществата в региона се изправят срещу тези демони“, каза Осман.

Екстремистите от Ал Каида побързаха да използват междуверските напрежения в Ирак, властовия вакуум в Йемен и гражданската война в Сирия. Те все още не са заиграли важна роля в Египет, макар че египетското външно министерство в опит да разпространи официалния наратив на събитията раздава снимки, на които се виждат членове на „Мюсюлманските братя“ с тояги, огнестрелни оръжия и черно знаме на Ал Каида. „Мюсюлманските братя“ отричат да са свързани с терористичната мрежа.

В новия арабски ред лидерите и генералите от региона откриват, че народите им повече няма да отстъпят пред кървави репресии. Опити да се смажат с насилие гражданските размирици доведоха до свалянето на Зин ел Абидин Бен Али в Тунис, на Хосни Мубарак в Египет, на Али Абдула Салех в Йемен и на Кадафи в Либия, както и до задействането на бунта срещу Асад.

В Египет, Тунис, Сирия и други части на региона над две трети от населението е на възраст под 30 години, което би трябвало да е повод за размисъл за генералите и тайната полиция, както и за политиците, били те ислямистки или светски.

„Тези огромни маси от млади хора не само имат незабавни икономически искания, те са и първото арабско поколение, което израства с чувството за незабавно възнаграждение и себеизразяване. Ползването на интернет, сателитните канали и незабавната комуникация ги кара да изразяват възгледите си бързо, да споделят разочарованията си незабавно, да изграждат и унищожават наративи светкавично и те със сигурност не са склонни да чакат и да проявяват търпение към неопитните лидери да се учат в движение“, каза Осман.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.