СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как богатите се задържат на върха

Тим Харфорд. Снимка: личен сайт

Колкото повече неравенство има в едно общество, толкова по-голям е стимулът за богатите да издърпат стълбата зад тях.

Когато най-богатите страни в света преживяваха икономически бум, малцина се тревожеха излишно, че най-богатият 1% от населението се радва на все по-голям дял от този просперитет. След рецесията в САЩ фискалната пропаст във Великобритания и кризата в еврозоната, която заплашва самото й съществуване, както и опозоряването на банкерите по света, безпокойството за неравенството вече не е запазена марка на крайната левица.

Не бива да има съмнение за фактите: делът на доходите на най-богатия 1% от населението в САЩ се е удвоил от началото на 70-те години на 20-и век и сега се равнява на около 20%. Такава тенденция се наблюдава до голяма степен в Австралия, Канада и Великобритания, въпреки че във всяка от тези страни този процент е по-нисък (източникът на тази информация е World Top Incomes Database).

Трябва ли обаче да сме обезпокоени от това? Ето две причини, поради които имаме основание да се разтревожим: процесът и резултатът. Може да се обезпокоим, че печалбите на богатите са придобити по нечестен път: с връзки, измами или възползване от щедростта на данъкоплатците. Или пък е възможно да се разтревожим, че резултатите са вредни: нищета и завист, лошо здраве или неработеща демокрация, или нисък икономически растеж, тъй като богатите са стиснали здраво своите пари, или прекалено голям дълг и оттам идва финансова нестабилност.

След кризата може вече да не е модерно човек да допусне, че богатите всъщност са спечелили своите пари. Хората, които нападат банкерите едва ли не инстинктивно, обаче ще направят добре, ако хвърлят един поглед на едно изследване на Стивън Каплан и Джошуа Раух.

Двамата просто сравняват съдбата на хората с най-високи доходи в различни сектори от бизнеса. Обезпокоени ли сте, че главните изпълнителни директори си пълнят джобовете благодарение на лошото управление на търгуваните на борсата дружества? Аз съм, но партньорите в юридическите кантори също се справят много добре, така както и шефовете на частните компании, мениджърите на хедж фондове и най-големите спортни звезди. Системата на управление във всеки от тези случаи е различна.

Може би тогава са се променили някои общи социални норми, което е дало възможност за повишаване на възнагражденията навсякъде? Ако това е така, трябва да очакваме подложените на публично наблюдение заплати да настигат онези, които са обвити в повече тайна, например на мениджърите на частни корпорации. Случва се обаче точно обратното.

Неудобната истина е, че пазарните сили, т.е. резултатът от свободно сключените договори, вероятно стоят до голяма степен зад това увеличаване на неравенството.

Глобализацията и технологичната промяна облагодетелстват висококвалифицираните. В средата на класацията по доходи силен чифт ръце, желание за усърден труд и малко здрав разум бяха достатъчни за печелене на комфортен доход.

Това вече не е така. Междувременно на самия връх се появяват пазари, на които „победителят взима всичко“.

Най-добрите или имащите най-голям късмет предприемачи, мениджъри на фондове, писатели или спортисти омитат повечето от печалбите. Идеята, че дебелите котки просто са откраднали каймака на всички останали, е силна от емоционална гледна точка; тя обаче не е съвсем убедителна.

На един добре функциониращ пазар хората получават високи доходи, само ако създават достатъчно икономическа стойност, за да ги оправдават. Но дори да може да бъдем убедени, че това е вярно, не бива да допускаме въпросът да отпадне.

Това е необходимо отчасти тъй като сумите, за които става въпрос, са огромни. Между 1993 и 2011 г. средните доходи в САЩ са нараснали общо със скромните 13,1%. Средните доходи на най-бедните 99% от населението, т.е. на домакинствата, които печелят по около 370 000 долара годишно, обаче са се повишили само с 5,8%. Тази бездна е мерило за това колко много пари прави най-богатият 1% от населението. Залозите са високи.

Посочвам две причини, поради които може да се безпокоим от неравенството: несправедлив процес или вреден резултат. Това, което обаче трябва да ни тревожи наистина, е, че двете причини всъщност в крайна сметка са свързани. Вредният резултат и несправедливият процес се подхранват взаимно. Колкото повече нараства неравенството в едно общество, толкова по-голям е стимулът за богатите да издърпат стълбата зад тях.

На самия връх на социалната йерархия плутократите могат да определят за какво да се говори, като купуват вестниците и телевизионните канали или финансират политическите кампании. Онези, които само просперират, се борят отчаяно да вкарат децата си в правилния квартал, детска градина, училище, университет и компания за стаж – знаем колко голяма е станала бездната между победителите и обикновените участници в надпреварата.

Майлс Корак е експерт по междупоколенческата мобилност на доходите и той поставя въпроса дали богатите родители имат богати деца. Горчивата истина е, че в развитите страни с най-изразено неравенство – Великобритания и САЩ, предаването на доходите между поколенията е по-устойчиво. В обществата с по-голямо равенство като Дания тенденцията привилегиите да водят до нови привилегии е много по-слаба.

Това е нещото, което се преглъща най-трудно, когато става дума за увеличаването на неравенството: фактът, че колкото по-неравни стават нашите общества, толкова повече всички ние се превръщаме в затворници на това неравенство.

Богатите усещат, че трябва да положат усилия, за да не допуснат слизането на техните деца по стълбицата на доходите. Бедните виждат как най-добрите училища, колежи и дори арт клубове и школи по балет изчезват зад една стена от такси или жилища, които не могат да си позволят.

Идеята за едно свободно, основано на пазара общество е, че всеки може да развие своя потенциал до край. Някъде по пътя ние се загубихме.

БТА

* Икономически наблюдател на в. „Файненшъл таймс“, автор на дългогодишната рубрика „Икономист под прикритие“ и едноименната книга (Изток-Запад, 2011)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.