Война в Германия за гръцкия дълг

Една доста специфична „война“ е в ход в Германия по повод на приказките за ново „подрязване“ на гръцкия дълг малко преди края на предизборната надпревара в тази страна, където на 22 септември трябва да се състоят парламентарни избори. Политици, икономически анализатори, публицисти кръстосват шпаги, помествайки статии, правейки декларации и изобщо говорейки в подкрепа и против евентуално ново опрощаване на гръцкия дълг.

Новината за излизането на еврозоната от рецесията, огласена миналия вторник, на 13 август, бе „добре дошла“ за Ангела Меркел поради факта, че тя съвпадна с началото на предизборната й кампания. Ден по-късно канцлерът превърна новината в знаме на своята борба. На първия предизборен митинг на своята партия с оглед на вота на 22 септември Меркел заяви в едно малко градче в провинция Хесен, че излизането на еврозоната от рецесията е оправдало напълно нейната политика.

„Виждаме какво сполетява онези в Европа, които създават големи дългове“, допълни тя. Затова тя ще се застъпва и в бъдеще за стабилизиране  на националните бюджети, както и за растеж без нови дългове. „Растеж с пари назаем не става“, каза Меркел.

Спорен въпрос е обаче дали рецесията е приключила окончателно. Някои експерти, като Кай Карстенсен уверяват, че бюджетната стабилизация стремглаво върви напред. „Всички показатели сочат нагоре“, изтъква един от директорите на Мюнхенския институт за икономически изследвания (ifo).

Други пък, като гравитиращият около германските синдикати икономист Рудолф Хикел предупреждвават, че това са евтини фойерверки. „Нарастването на брутния продукт с 0,3 на сто в еврозоната се дължи до голяма степен на Германия, която притежава 30 на сто от целия икономически потенциал и отбеляза ръст от 0,7 на сто“, посочва той.

За повечето икономисти обаче поредно преструктуриране на гръцкия дълг със сигурност ще бъде направено. „Гърция е фалирала, няма друго решение за тази страна“, изтъква професорът по икономика от университета в Грац Макс Оте, станал известен с това, че през 2006 г. предвиди идването на световната икономическа криза.

Нещата все пак не са прости за германския канцлер. „Досега тя казваше на германците, че дава само гаранции и пари за заеми, но не безвъзвратни заеми“, казва професорът от Кьолнския университет Йохан Екхоф. Представете си, допълва той, какъв бунт ще предизвика сред обществеността, ако след изборите Меркел заяви, че „подарява“ на Гърция 50 на сто от германските заеми, равняващи се на 40 млрд. евро.

Най-радикалното решение обаче идва от Съюза на германските индустриалци, който предлага „интелигентно подрязване“, а именно: половината гръцки дълг да бъде разменен с недвижимости на гръцката държава /предприяти, имоти, острови и други/, които да бъдат прехвърлени за „пазене“ в Европейския механизъм за подкрепа. Този метод вече бе използван успешно от МВФ в някои развиващи се страни и би могъл, според германските индустриалци, да бъде приложен със същия успех и в Европа.

Всички тези предложения обаче имат един недостатък, че те не дават „чисти“ решения. Най-вече те няма мигновенен ефект, което всъщност се изисква. За това и шефът на института за световна икономика Хенинг Клод не изключва в това отношение завой на 180 градуса в политиката на Меркел.

Мисля, че след изборите Меркел ще ни каже, че няма алтернативно решение по въпроса за „подрязването“ на гръцкия дълг. А хубавото е, че този завой на Меркел ще бъде спасителен и за Гърция и за еврозоната, допълва той.

„Подрязването“ на гръцкия дълг е неизбежно, заявява от своя страна професор Георг Рохл, член на научния съвет на германското финансово министерство.

Предполагаме, че след германските избори федералното правителство ще ни съобщи, че няма алтернативно решение на „подрязването“ на гръцкия дълг, твърди Хенинг Клод.

Кабинетът Самарас залага на по-нататъшно намаляване на разходите по обслужване на публичния дълг, а не на „подрязването“ на държавната помощ за Гърция, за да облекчи бюджетите на страната в следващите години. Според някои източници в новата средносрочна програма на правителството ще има отделна глава с прогнози за развоя на дълга до 2020 г. и оценки за неговата устойчивост в светлината на новите реалности /по-малка рецесия, първичен излишък/.

В същото време икономическият екип в Атина работи по всички алтернативни сценарии, предвиждащи по-нататъшно удължаване на срока за погасяване на заемите, намаляването на лихвите по тях и изключване на заемите, дадени за рекапитализация на гръцките банки от публичния дълг. Общата сума, предоставена досега за подпомагане на гръцките банки, възлиза на 38 млрд. евро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.