СофияПловдивВарнаБургасРусе

Египет като предизвикателство за Барак Обама

Асошиейтед прес

Докато демократичните бунтове от Арабската пролет завладяваха Близкия изток, президентът Барак Обама реагираше на политическите сътресения, като изразяваше подкрепа за хората, настояващи да бъдат представени в управлението на страните си, но ограничи ролята на САЩ в подкрепа на тези усилия.

Философията на президента за ограничен ангажимент се сблъсква с вероятно най-трудното си изпитание в Египет, чийто първи демократично избран президент беше свален от военните, поддържащи дълбоки и дългогодишни връзки със САЩ.

Белият дом отказа да обяви свалянето на Мохамед Морси от власт за преврат – стъпка, която би принудила Обама да прекрати годишната помощ от 1,3 милиарда долара за Египет – дори след като подкрепяното от военните временно правителство допусна миналата седмица репресии, при които бяха убити над 600 души и ранени хиляди.

Нежеланието на Обама да прекрати американската помощ за египетските военни оставя Белия дом с малко средства за оказване на натиск и на практика свежда ролята на президента до страничен наблюдател, който прави силни изявления. Американската позиция предизвика и антиамерикански настроения в Египет – там поддръжниците на Морси обвиняват САЩ, че изневерява на собствените си демократични ценности, допускайки един избран от народа лидер да бъде отстранен от власт.

Обама твърди, че САЩ стоят зад египтяните в стремежа им към демократично управление, но казва, че Америка не може да определя бъдещето на Египет и няма да „вземе страната на никоя партия или политик“.

„Знам, че в Египет някои се изкушават да обвинят САЩ или Запада, или друг външен фактор, за допуснатите грешки“, заяви Обама в четвъртък в изявление в курорта Мартас Винярд в Масачузетс, където прекарва ваканцията си. „Бяхме обвинени от поддръжниците на Морси. Бяхме обвинени и от другата страна – че сме поддръжници на Морси“, отбеляза той.

„Този подход няма да помогне с нищо на египтяните да постигнат бъдещето, което заслужават“, добави Обама.

Стивън Кук, анализатор на въпросите на Близкия изток в Съвета по външни отношения, казва, че „раздвоеният“ подход на Обама към Египет подкопава американската подкрепа за демокрацията в района.

„Идеята, че можем да влияем на траекторията на политиката, е смешна, но е погрешно да сме непоследователни в отстояването на собствените ни ценности в тази ситуация. Трябва да се придържаме твърдо към принципите на демокрацията и признаване върховенството на закона“, каза Кук.

При все това в отношенията си с Египет САЩ дълго време се принуждаваха да пренебрегват репресивната политика на режима в замяна на регионалната стабилност. В продължение на 30 години САЩ крепяха египетския авторитарен президент Хосни Мубарак отчасти, за да гарантират, че той ще поддържа мирното споразумение между Египет и Израел – единият от два такива договора в Арабския свят.

Обама обаче изостави Мубарак през 2011 г., когато милиони египтяни заляха улиците, за да настояват за края на управлението му. Мубарак накрая се оттегли, което направи възможни първите в Египет демократични избори и вдъхнови продемократичните протести в други страни в Близкия изток и Северна Африка.

САЩ бяха последователни в подкрепата си за народните бунтове, а в някои случаи настояваха авторитарните управници да се оттеглят от власт. В Либия САЩ заедно със съюзниците си в създадоха зона, забранена за полети, за да помогнат на опозиционните сили да свалят дългогодишния лидер Муамар Кадафи. В Сирия те наложиха икономически санкции и одобриха изпращането на леко оръжие за бунтовниците, борещи се срещу управлението на президента Башар Асад, макар това да не допринесе особено за прекратяване на гражданската война, отнела живота на над 100 000 души.

По време на Арабската пролет обаче Белият дом постоянно се безпокоеше да не се окаже дълбоко въвлечен в създаването на нови правителства в района.

Бен Роудс, помощник-съветник на Обама по националната сигурност, каза, че президентът не смята за своя работа да „организира политически процес“.

„Опасността за нас е, че като определяме победителите и се стремим да изработим решение, се оказваме в центъра на ситуацията и в крайна сметка САЩ се превръщат в изход“, казва Роудс.

Подходът на президента се оформи отчасти от съпротивата му на войната в Ирак, конфликт, започнал като поход срещу тероризма, но превърнал се в ръководено от САЩ упражнение по изграждане на демокрация. Войната приключи когато Обама беше в първия си мандат и оттогава той се опитва да държи изморените от войната и икономически затруднени Съединени щати далеч от други продължителни конфликти в чужбина.

Философията на Обама е плод донякъде и на безпокойството, че създадените в резултат на Арабската пролет правителства може да се окажат по-вредни за американските интереси от авторитарните режими, които замениха.

Преди свалянето на Морси американски представители се тревожеха, че египетският лидер попада точно в тази категория. Висш представител на „Мюсюлманско братство“, Морси беше обвинен, че след идването си на власт е предоставил на ислямисткото политическо движение прекомерно влияние в правителството. Египтяните го обвиниха също, че не е спазил обещанията си за икономически реформи.

Миналия месец военните свалиха Морси от власт след масови улични протести, които породиха сравнения с демонстрациите, свалили Мубарак през 2011 г. Военните обещаха да отменят конституцията на ислямистите на Морси и да свикат свободни избори догодина.

Още по темата: Способен ли е Западът да повлияе върху събитията

Мащабът на ускоряващия се военен преврат в Египет е смайващ. Светът наблюдава в ужас как войници обгазяват и стрелят срещу демонстранти, които не са по-ожесточени и разрушителни от хората, протестирали срещу режима на Хосни Мубарак на площад „Тахрир“ в Кайро през февруари 2011 г. Измина малко повече от година, откакто Мубарак беше признат за виновен, че не е възпрял избиването на протестиращи от египетските сили за сигурност тогава. Дали сегашният най-влиятелен човек в Египет, генерал Абдел Фатах ас Сиси, е по-малко виновен след много по-големите жестокости в последните дни, пита авторът на коментарна статия в британския в. „Гардиън“.

Влиянието на Запада в Египет е толкова ограничено, колкото и волята му за демокрация там. Ако страната иска да избегне връщане към трайна диктатура, светските прогресивни среди и изслямистите са длъжни да открият обща кауза, отбелязва вестникът. Ако Египет иска да избегне диктатура, собственият му народ трябва да намери решения. Шепа видни светски фигури разкритикуваха армията миналата седмица.

Салафитската партия „Ан Нур“, която първоначално подкрепи преврата, също промени курса. Сега всички тези гласове трябва да се обединят в името на обща кауза с „Мюсюлманско братство“ и да създадат демократична организация, която се бори за възстановяване на гражданското управление, ако се наложи – и чрез нови улични протести. В противен случай, щом приключи с ислямистите, армията ще се обърне срещу всяка сила, която призовава за свобода и социална справедливост, точно както правеше в епохата на Мубарак, предупреждава авторът.

Египетските генерали не могат да игнорират Запада вечно. Европа и САЩ все още имат влияние върху египетските лидери, ако не го използват, положението може само да се влоши, пише в. „Дейли телеграф“.

Някак зловещо уместно е, че едно от малкото поздравления към новия египетски режим след жестоките репресии срещу „Мюсюлманско братство“, превърнали улиците на Кайро във военна зона, дойде от правителството в Дамаск. Останалият свят възприе събитията в Египет като бедствие, а ситуацията продължава да се влошава.

Ако египетската армия умишлено е планирала да укрепи позициите на бойци и екстремисти – за да накара обществеността да забрави лошото управление на „Мюсюлманско братство“, да премахне всяка възможност за умереност и да предизвика възмущение и враждебност сред населението – тя можеше да свърши и по-добра работа, отбелязва вестникът. И за да се влошат нещата допълнително – поне от гледна точна на Запада – започна да изглежда така, сякаш – както и в Сирия – сме безсилни да се намесим.

Смяташе се, че милиардите долари военна помощ от Америка са й осигурили лостове за упражняване на натиск върху генералите, но усилията й да ги обуздае бяха посрещнати с грубо незачитане. Европейският съюз, чиито харчове за подпомагане на Египет са незначителни в сравнение с американските, има още по-малък шанс да окаже влияние, въпреки изявленията за категорично осъждане и заканата да преразгледа отношенията си със страната.

Не бива обаче да се отчайваме, Египет остава доста зависим от Европа в търговско отношение, а също и за приходите си от туризъм. За да постигне някакво благосъстояние, Египет почти сигурно ще се нуждае от спасителна помощ от Международния валутен фонд, за да успокои инвеститорите, а нея може да получи само със съгласието на Запада. Трябва да използваме тези лостове, за да постигнем каквото е възможно, иначе ситуацията само ще се влошава, препоръчва „Дейли телеграф“.

Висшите дипломати от ЕС се събират тази сутрин в Брюксел да обсъдят възможните европейски действия в отговор на кризата в Египет. Те ще подготвят основата за извънредната среща на външните министри на съюза във връзка с Египет по-късно тази седмици, пише в. „Вашингтон пост“. ЕС е сериозен източник на помощ, заеми, бизнес и туристи за Египет. Миналата година Евросъюзът обеща общо 5 милиарда евро заеми и помощ на Египет в зависимост от напредъка му към демокрация.

Освен икономическите лостове германският канцлер Ангела Меркел вчера лансира идеята да се спрат предварително одобрените оръжейни пратки за Египет като част от координирания отговор на ЕС. Гледаме много скептично на случващото се в Египет в момента. Ще направим всичко да спрем насилието, цитира я „Вашингтон пост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.