Сблъсъкът между две Сърбии

Който има пари, не пита за цената, независимо от това дали става дума за луксозен туристически пакет, скъпи автомобили, яхти или кораби, бавачки, частни детски градини или училища в чужбина, ресторанти, в които обяд за двама струва поне половин месечна заплата.

Който няма, той купува само основното и най-евтиното, често втора употреба, или от китайците. Според данни от проучване, направено за вестник „Политика“ от агенция „Нина медия“, нито един от членовете на семействата на 94 процента от анкетираните не е бил миналата годи на на зимна почивка, а 71 процента от анкетираните са отговорили, че нито един човек от тяхното семейство не е бил и на лятна почивка. Икономическото разслояване в Сърбия става все по-очевидно.

Докато малцината спечелили от прехода и техните потомци си живеят живота, някогашната средна класа е сведена до просто оцеляване. Тя е съставена от работещите в държавната администрация и финансовия сектор, за разлика от някога, когато голяма част от работниците в заводите имаха приличен стандарт. Индустрия вече почти няма, а да имаш пари за храна, обувки и дрехи, автомобил втора употреба, да отидеш на море с финансова комбинаторика, от която може да те заболи главата, днес означава да водиш нормален живот.

Пести се от всичко, включително и от здраве. Откакто бе въведено заплащане на стоматологичните услуги в държавните заведения, дори и ходенето на зъболекар се превърна в лукс. Вече няма редовно ходене на зъболекар и това е нашата действителност.

Кризата доведе до това, че отново виждам хубави момичета, които крият устите си, когато говорят или младежи, които са без предни зъби, а такова нещо нямахме две десетилетия.

При зъболекар хората в Сърбия отиват само когато ги заболи зъб, впечатляващо описа в разговор за „Политика“ професорът в Стоматологичния факултет в Белград Обрад Зелич.

Кризата в Сърбия всъщност започна през осемдесетте години с драстичен спад на производителността. Последваха деветдесетте години, белязани със санкции, хиперинфлация и войни, а после дойде октомврийското десетилетие на обирджийска приватизация и систематично унищожаване на местната икономика.

Според неписаното правило днешните новобогаташи никой не ги пита как са спечелили първия си милион, а по последни данни на World Ultra Wealth Report в Сърбия днес има 90 мултимилионери, които притежават 11 милиарда долара. За онези, които живеят в бедност и за които дори едно изпито в центъра на Белград кафе е лукс, гротескно ще звучат обясненията на икономистите, че социалните различия в Сърбия са много по-меки, отколкото в Америка, и дори много приличат на положението в някои скандинавски държави. Като общество като цяло „всички сме еднакво бедни“ и за нас би било по-добре, ако сред нас има повече милионери.

Статистиката просто не може да замъгли факта, че 500 грама готвено ястие и 300 грама хляб от социалните кухни са единственото хранене на ден за почти 35 000 граждани, от които една трета е под 18 години.

Гръцкият философ Аристотел казва, че съществуването на многобройна и стабилна средна класа е най-доброто нещо за всяко общество. Ако в Сърбия скоро нещо не се промени, нашето общество все по-забележимо ще бъде съставено от две класи – огромното мнозинство на бедните и шепа неприлично богати. А между тези две класи ще има все повече спусъци за социални бунтове.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.