СофияПловдивВарнаБургасРусе

В Босна любители на адреналина скачат в „казан“

Франс прес

„Една съвсем малка грешка може да бъде фатална“, уверява Саид Каралич, ветеран по „скокове в казан“ – състезание за скокове във вода от отвесни скали, което привлича всяка година през август в Кониц, в Босна, най-безразсъдно смелите гмуркачи от Балканите.

Срещу плажа на това малко градче, разположено на 60 километра югозападно от Сараево, една сивкава стръмна скала се издига над река Неретва.

В основата на скалата се намира „дупка“ във водата с диаметър от два метра и дълбочина от най-малко два метра, обградена от скали – смъртоносен капан, скрит на 30 сантиметра под водата.

Това е прочутият „Казан“, където най-безстрашните момчета от Кониц доказват смелостта си отдавна, но от 16 години насам той се е превърнал в задължителен момент за зрелостта на най-добрите гмуркачи на Балканите.

Те скачат от височина около 18 метра, което не е много голяма височина в тази дисциплина, но трябва да бъдат особено концентрирани, за да улучат малкия квадрат, обграден от скали.

„Полетът трае една-две секунди. Човек не е птица и ако направи грешка, няма време да я поправи“, обясни Саид, 55-годишен.

Този мъж с късо подстригана бяла коса показва с гордост татуировка на гърдите си на гмуркач в „полет на лястовица“, която той носи след като е осъществил през 2001 г. своя първи „скок на смъртта“ – геройство, присъщо на неколцина „неукротими“.

Тъй като ако „класическият“ скок се прави от височина 18 метра, „скокът на смъртта“ трябва да се направи от върха на скалата, от височина 25 метра. И тези, които се осмеляват, не са много.

За първи път в историята на плувните спортове скокът от голяма височина или от скала бе включен през юли в световния шампионат в Барселона. Но състезанието в Кониц не е включено в международните състезания и медалите са само награда за смелостта на участниците.

Саид Каралич, който днес е съдия, заема мястото си до други шестима съдии върху подиум на плажа срещу скалата. Шестнайсет гмуркачи от Босна, Сърбия и Черна гора се редуват в две серии от скокове.

Когато Данко Дангбич, 25-годишен, шампион от три години в родния си град Кониц, се насочва към мястото за старт, се надигат викове на подкрепа от неколкостотин зрители. Следва мълчание.

Данко вдига лявата си ръка, за да даде сигнал на съдиите, че е готов. След това той наблюдава „казана“ в продължение на около десет секунди преди да скочи. С разперени ръце като крилата на лястовица. Подавайки главата си от водата, той веднага поглежда към съдиите. Скокът му бе отличен.

„Това е скок, който изисква концентрация и отлична физическа форма. Човек не може да си позволи никаква грешка“, обяснява Данко.

„Мисля, че решимостта и смелостта са от основно значение. Въпреки една добра физическа форма, вие никога няма да направите този скок, ако нямате смелост. Това е много повече в главата, отколкото в мускулите“, казва той като добър познавач.

Дино Байрич, 24-годишен, със сребърен медал, който блести на гърдите му, обяснява, че е бил привлечен от покачването на адреналин, което тази дисциплина му дава възможност да почувства.

„Това е предизвикателството на височината, на тази свобода, която чувстваш във въздуха. Тези две секунди, с които човек разполага, не могат да се опишат“, разказва той.

„Тогава се чувствам свободен като птица. Пространството ви принадлежи по време на полета. Макар това усещане да трае само за времето до удара в повърхността на водата, когато се изпитва силна болка“, казва той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.