СофияПловдивВарнаБургасРусе

Египтяните искат да се върнат към нормалния живот

Ройтерс

Минаре на джамия в покрайнините на Кайро. Снимки: Иван Бакалов

В търговската част на Кайро е ранен следобед, но Халед Фатхи вече се чуди как ще се върне в дома си преди комендантския час.

Магазинът му за мъжки дрехи обикновено е отворен до късно вечерта в град, чиито жители предпочитат да пазаруват и да се срещат след мръкване. Днес ще затвори в 17 часа, за да има време да се пребори с трафика и да се върне у дома преди падането на нощта.

За Фатхи и мнозина като него, революционната треска е отстъпила място на революционната умора. През последните две години в Египет имаше революция и контра-революция, седмици на протести и кървави сблъсъци. Сега комендантският час от мрак до зори затруднява и без това изтощителния бизнес, с който се опитва да си изкарва прехраната.

„Хората са уплашени. 90 на сто от тях искат само да ядат и пият“, казва 46-годишният Фатхи.

Свалянето на ислямисткия президент Мохамед Морси миналия месец отвори широка пропаст между тези, които подкрепят завземането на властта от армията и поддръжниците на „Мюсюлманските братя“, които искат връщането на първия свободно избран египетски лидер.

Но има и трета група египтяни, които са по средата. Всичко, на което те се надяват, е някой да върне стабилността и да задвижи отново икономиката.

Те бяха обезсърчени от представянето на Морси на поста, година, белязана от икономически и политически хаос. В същото време те не желаеха и военно управление след 30 години под управлението на Хосни Мубарак, бившия генерал, свален с въстанието от 2011 г.

Но преди всичко, те се притесняват от неуспеха на двете страни да намерят общ език и да създадат някакво спокойствие. „Мюсюлманските братя“ са политическа фракция; те са многобройни, така че трябваше да има повече преговори. И двете страни трябва да направят компромис. Ако едната страна е решена да отстоява позициите си и другата отстоява позициите си, няма да стигнем доникъде“, казва Фатхи.

„И двете страни имат голяма подкрепа и трябва да отстъпят малко. За съжаление, виждам повече конфронтация, а не компромис, и още животи ще бъдат загубени безсмислено“.

Ядене и пиене

Около 850 души, включително 70 полицаи и войници, загинаха при близо едноседмичното насилие, докато подкрепяното от армията правителство обуздава „Братята“ и се опитва да наложи властта си в Египет.

Армията свали Морси на 3 юли след масови протести срещу неговото управление, по време на които Египет беше близо до банкрута.

В сряда силите за сигурност разпръснаха два протестни лагера на поддръжниците на Морси. След нарастването на броя на загиналите, правителството разпореди налагането на комендантски час, който трябва да продължи до следващия месец.

Банките и борсите не работеха по време на размириците, като отвориха едва в неделя. Международни фирми като „Електролукс“ временно затвориха врати. Чуждите туристи спряха да идват, след като правителствата им издадоха предупреждения за пътуване.

Опасенията, че Египет е обречен да прескача от една криза в друга, изнервиха мнозина, които сега живеят по-лошо.

„Не съм нито с едната, нито с другата политическа фракция. Говоря само за човешките жертви, които се дават и човешкото достойнство, което се отнема“, заяви мъж, представил се само като Мохамед, който има магазин за мобилни телефони в центъра на Кайро.

„Ако хората се обявяват против определени проблеми и протестират, за да се промени политиката, това е едно, но не всеки протест може да бъде революция“, казва той. Той се намръщва и това контрастира с усмихнатите лица на рекламите за мобилни телефони, които покриват малкото магазинче.

„Хората започват да напускат. Мой приятел отива в Обединените арабски емирства след няколко дни. Тук няма работа. Заводите са спрели. Ако имах 10 служители, досега щях да съм ги пратил у дома. Страна, в която няма стабилност, не може да създава работни места. А сега няма и туристи.“

Временният премиер Хазем ел Беблауи предложи да се забрани движението „Мюсюлмански братя“, което призова за ежедневни протести с цел да окаже натиск за освобождаването на Морси и връщането му на поста.

Напрежението накара някои египтяни да направят сравнения със Сирия, където бунтът от 2011 г. срещу президента Башар Асад премина в гражданска война.

„Надяваме се, че хората ще се успокоят и у нас няма да стане като в Сирия. Повечето египтяни само искат да си осигурят яденето и пиенето. Някои живеят ден за ден и Бог да им помага“, казва Уалид Мустафа, който работи в магазин, продаващ екипировка на земемерите. „Нито армията, нито „Мюсюлманските братя“, нито това безизходно положение ще сложат храна в устата на тези хора“.

Още по темата: Кой помага на Египет

„Саудитска Арабия обещава да помогне на египетския режим“, пише в. „Ню Йорк таймс“.  Саудитска Арабия се очерта като най-активният поддръжник на военните управници на Египет, като недвусмислено подкрепи тежките репресии над ислямистите и използва петролното си богатство и дипломатическото си влияние, за да отправи предизвикателство на растящия натиск от Запада да се сложи край на кръвопролитията в търсене на политическо решение, отбелязва американският ежедневник.

В момент, когато европейците и САЩ обмислят да спрат финансовата си помощ за Египет, Саудитска Арабия вчера заяви, че тя и съюзниците й ще компенсират всяко намаляване на тази помощ – с което фактически неутрализира основния лост на влияние на Запада над Кайро. Тъй като египетската икономика е в състояние на свободно падане, властите на страната можеше да не оцелеят след международното възмущение от репресиите, при които загинаха 1000 души, а 4000 бяха ранени, ако не бяха дълбоките джобове на съюзниците й, отбелязва изданието.

През последните дни саудитският крал Абдула публично осъди „Мюсюлманските братя“, изпрати полеви болници в Египет и в рядко за него публично изказване обеща трайна подкрепа. Външният министър Сауд ал Фейсал посети Европа, където се съпротиви на усилията да се накажат управниците на Египет. В Париж например той заяви, че френският президент Франсоа Оланд подкрепя пътната карта на египетските генерали. Това изглежда в противоречие с изказванията на други европейски страни, които осъдиха новото египетско правителство за неуспеха му да овладее насилието. А Саудитска Арабия издаде чек с непопълнена сума на Кайро, обещавайки да го залее с толкова пари, колкото е необходимо.

Саудитска Арабия, която е близък съюзник на Вашингтон, не само подкопа западните усилия да се окаже натиск за постигане на компромис, но и разкри как влиянието на САЩ в арабския свят е намаляло. САЩ и Европа не успяват да повлияят на Кайро или да убедят Рияд да окаже натиск на генералите към по-умерено поведение, пише вестникът.

Саудитците обаче не са единствените на тази позиция. Други двама съюзници на САЩ, Израел и Обединените Арабски Емирства, също подкрепиха египетските военни и се съпротивиха на исканията на Запада армията да смекчи действията си към „Мюсюлманските братя“ и сваленото правителство на Мохамед Морси и поддръжниците му, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

„Саудитска Арабия подкрепи египетските генерали и обеща финансова помощ“, е заглавието на в. „Вашингтон пост“.

Саудитска Арабия е най-големият платец в пакет финансова помощ от 12 милиарда долара, обещани от страните в Залива след преврата от 3 юли, който свали президента Мохамед Морси. Тази сума засенчва годишната помощ от САЩ в размер на 1,5 милиард долара, която лидерите от Конгреса настояват администрацията на Обама да замрази.

Тази необичайно дръзка външнополитическа намеса обаче е голям риск за традиционно уравновесеното и предпазливо кралство, защото поставя в опасност репутацията му на лидер на мюсюлманския свят, разпалва тлеещата борба за влияние със съперниците му Катар и Турция и потенциално вреди на отношенията му с Вашингтон, отбелязва изданието.

Това, че Саудитска Арабия е готова да се конфронтира със САЩ по египетската криза, е знак колко дълбоко са били притеснени саудитските лидери от перспективата „Мюсюлманските братя“ да укрепят влиянието си над най-населената държава на арабския свят, казват анализатори.

„Не става дума за експанзионизъм. Саудитците правят тези неща от страх, не от алчност“, казва пред вестника Гамал Солтан, преподавател по политология в Американския университет в Кайро.

Но в момент, когато много араби реагират отрицателно на високата човешка цена на репресиите, „това е страшно хазартен ход за краля“, казва за „Вашингтон пост“ Кристофър Дейвидсън, преподавател по история на Близкия изток в Дърамския университет в Англия.

„Саудитска Арабия застава в пряка конфронтация с „Мюсюлманските братя“, които разполагат с широка подкрепа в региона“, посочва той.

В коментарна статия в. „Дейли телеграф“ прави съпоставка между събитията в Египет и гражданската война в Алжир в началото на 90-те години на миналия век, след като ислямистка партия спечели първия тур на парламентарните избори там. Тогава армията организира преврат, анулира втория тур на изборите и взе властта. В тази гражданска война по някои оценки са загинали до 100 000 души, отбелязва вестникът.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.