СофияПловдивВарнаБургасРусе

Нова геополитическа роля за Гърция

в. Катимерини

Въпреки продължителността на кризата в еврозоната, Гърция се завръща в геополитическата си среда, отстоявайки с претенции и аргументирано една нова роля и загърбвайки изолацията, към която в последните години я тласна интровертността и особено негативната й психология.

Предефинирането на стратегическата връзка със САЩ, вследствие на инициативност от страна на гръцката дипломация през изминалата година, идва, за да подсили стратегията на Гърция и отново да открие пред страната нейните международни хоризонти.

Новата ера в гръцко-американските отношения съвпада с трудното, но необходимо търсене на общ курс между САЩ и ЕС не само за по-бързото излизане от икономическата криза, но и за съвместно справяне с всички предизвикателства, пред които е изправен Западът. Почти една четвърът от века след края на Студаната война, съживяването на трансатлантическата връзка се явява като единствена опция и за двете страни.

В рамките на Атлантическия алианс и на Европа Гърция винаги е била предмостие на страните от Югоизточна Европа към стария континент, при това и  силен полюс на стабилност в по-широкия регион. Тя играеше стабилизираща регионална роля през целия период между Втората световна война и рухването на реалния социализъм, като наред с това получи и по-засилено присъствие чрез присъединяването си към Европейския съюз. През същия този период Гърция поддържаше жизнени връзки с всички страни от Източното Средиземноморие и в много случаи поемаше инициативи с цел сближаване на конфронтиращи се помежду си държави.

За отбелязване е, че съседните страни са възприемали Гърция като врата към Европейския съюз, но и като образец за съвременна демокрация, развитие и напредък. Появата на въпроса със Скопие за името на бившата югорепублика и редицата събития, които не дадоха резултат, както и поведението на Гърция в момент на рухването на Югославия, отслабиха нейното влияние в района.

Все пак обаче позитивно се оценява сближаването със съседна Турция, с която въпреки факта, че нямаше съществен напредък в дипломатическите и политически отношения с нея, климатът се подобри. Един, макар и минимален климат на доверие между Атина и Анкара, намалява риска от непредвидими усложнения. Кабинетът Самарас отново предоставя на Гърция тази нейна геополитическа роля и това става в момент, когато нашият регион навлиза в несигурна и опасна орбита.

Процесите в Източното Средиземноморие, демитологизацията на т. нар. „Арабска пролет“ с наблюдаващата се нестабилност във вътрешността на тези страни. Кулминация на тези процеси бяха драматичните събития в Египет, застоят и гражданската война в Сирия, социалните сътресения в Турция, които  оформиха един особено опасен и нестабилен политически пейзаж на фона на   очакване за по-всеобща нестабилност и паралелен бум на ислямския фундаментализъм, а също и на етнически сблъсъци, предвещаващи особено неблагоприятни събития не само за района, но и за Европа.

В същото време еврозоната е застрашена от социална нестабилност, която може да бъде предизвикана от обществените реакции в европейския юг с всички последствия от тях за социалната и политическа кохезия на ЕВропейския съюз. В последно време дори стартира дебат за Европа на много скорости, която обаче би върнала Европа назад, вместо напред да я тласне  общо решение на всички държави за финализиране на политическата й интеграция. А това е условие за съвместни политики, които могат отново да доведат до икономическа стабилност и развитие.

При тази обстановка, Гърция, след като първа стана обект на световния гняв, съумя в последно време да промени климата и сега е призвана да се опита да се завърне в международната геополитическа среда със стратегия и целенасочени действия, с аргументирана убедителност и позиции.

Тази нова геополитическа и стабилизираща роля на страната се вижда в отношенията й както със съседните страни, така и с Европа и САЩ, без тя да се отдалечава от традиционната й мащабна външна политика и цели в по-широкия географски район и в света.

Всичко показва, че Гърция постига това. Имах възможността лично да констатирам повишения американски интерес към Гърция при посещенията ми в САЩ – преди близо година и половина във Вашингтон, когато бе поставена първата рамка за отбранително сътрудничество и бе очертано приемането на „Пътна карта“ по време на неотдавнашната ми среща с министъра на отбраната в американската столица.

Завършилото преди дни с успех посещение на гръцкия премиер Андонис Самарас в САЩ сложи успешен отпечатък върху тази стратегия за предефиниране на гръцко-американските отношения. САЩ разбират значимостта на икономическата стабилност на Европа и рисковете, които крият за тяхната икономика негативните последствия от кризата в еврозоната. САЩ проявяват разбиране и по отношение на опасностите, които крие всеобщата политическа нестабилност в Източното Средиземноморие. И в двата случая Гърция е готова и решена да даде своя конструктивен принос.

Въпреки кризата, Гърция притежава една от най-надеждните отбранителните системи в Европа, а геополитическото й място в сърцето на близкия съседен район я прави значим стратегически играч.

В момента Гърция се нуждае повече от всякога от константни величини, които ще й позволят да се пребори с трудностите и да преодолее толкова опасната за нейната социална кохезия и развитие икономическа криза.

Гръцкото председателство на ЕС от 1 януари 2014 г. представлява шанс за цялостно завръщане на Гърция не геостратегическата сцена, но и де факто за принос в процеса на регенерация на Трансатлантическия алианс, който в исторически план бе стабилна ос на сътрудничество, но и единен фронт за справяне и преодоляване на кризи и заплахи за световното общество.

БТА

*Авторът е бивш външен министър и настоящ министър на отбраната.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.