СофияПловдивВарнаБургасРусе

Индия се бори за спасението на рупията

Асошиейтед прес

Връщайки се от чужбина, индийците внасят в страната близо 3000 телевизора с плосък екран дневно, превръщайки лентите за багаж на летищата във въртящи се щандове за електроника. Ново мито цели да свие тази популярна търговия, докато властите се борят да спрат шеметното поевтиняване на рупията. Митото от 36 % е най-новата от поредица мерки, които правителството обяви с цел да стабилизира националната валута, и според критиците е сигнал за нарастващото отчаяние на властите. Въведени са също така нови тавани на сумите, които компании и частни лица могат да инвестират в чужбина, както и по-високи мита за вноса на злато. Увеличени са лихвите по депозитите в рупии. Всичко това обаче е напразно.

Рупията се срива до нови минимуми спрямо долара почти всеки ден, отразявайки натиска върху дефицита по текущата сметка, който набъбна от високите цени на вноса. Сега един долар се търгува за над 63 рупии, което за рупията е поевтиняване с 8 % през август. Борсовият индекс Sensex се срина с над 10 % през последния месец, като почти половината от спада бе отчетена през последните няколко дни. Правителството е в паника, тъй като поевтиняващата рупия създава опасност от влошаване на два показателя, важни за финансовото положение на страната – бюджета, който вече е с дефицит заради субсидирания внос на петрол, и външнотърговската сметка, която също е много „на червено“.

„Това наистина са усилия на парче. Те не се ангажираха с дълбоки реформи, за да се справят със структурните проблеми, все още въздействащи върху икономиката“, посочва Анджалика Бардала, старши анализатор за Азия в консултантската компания Eurasia Group, чиято централа е в Лондон. Финансовият министър Паланяпан Чидамбарам вчера защити усилията на правителството. За да спре поевтиняването нарупията, той заяви, че правителството се опитва да ограничи търсенето на непървостепенни вносни стоки, насърчавайки същевременно притока на пари.

Песимистите се опасяват, че Индия може да изпадне във финансова криза подобна на тази, която преживя през 1990-91 година, когато международните инвеститори се ужасиха от разклатените й финанси. Сега обаче централната банка на страната е натрупала валутни резерви за 280 милиарда долара и според повечето експерти подобен сценарий е малко вероятен. Има по-голяма вероятност да настъпи продължителен период, през който Индия няма да успее да създаде достатъчно бърз растеж, за да намали бедността, от която все още страда голяма част от 1,2-милиардното население, нито да създаде достатъчно нови работни места за индийците, голяма част от които са на възраст под 30 години, а около 13 милиона годишно влизат в трудоспособна възраст.

Част от срива на индийския фондов пазар идва от безпокойствата около намеренията на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да спре безпрецедентните си парични мерки за стимулиране на икономиката. Ниските водещи лихви на УФР водят до вливане на пари в световните фондови пазари в търсене на по-висока възвращаемост – явление, което сега сменя посоката си. Индийската икономика, която е третата по големина в Азия, нарасна с 5 % през финансовата година, която приключи през март. Това е най-бавният й темп на растеж от десетилетие и е доста под средния темп от 8 %, отчетен през последните 10 години. Растежът пострада заради високата инфлация, слабите инвестиции, корупционните скандали и ниското бизнес доверие. Усилията на страната да се отвори по-широко за чуждестранни инвестиции бяха приветствани, но все още не са пуснали дълбоки корени.

„Растеж от 5 % не е достатъчен за Индия, това е сигурно“, отбелязва Самиран Чакраборти от Standard Chartered Bank, Южна Азия. „С нашия тип демографски профил има голяма вероятност да не успеем да удовлетворим населението само с 5 % растеж“, посочва той. До някъде бързината на опитите да бъде пресечена търговията с телевизори с плосък екран показва предизвикателствата пред индийския бизнес и икономиката на страната. Въпреки големия размер на индийския пазар и високите вносни мита местните компании не са станали значими играчи в производството на потребителска електроника.

Вносен Ел Си Ди (LCD) телевизор с 32-инчов екран в Делхи струва 474 долара спрямо 355 долара в Дубай или 330 долара в Банкок, което прави безмитния внос, допустим за индивидуални авиопасажери, популярен начин за внасяне на по-евтин телевизор в Индия. Тази „вратичка“ ще се затвори на 26 август. Асоциацията на производителите на потребителска електроника и електроуреди оценява, че частни лица внасят в страната 1 милион телевизори годишно.

Индийският премиер Манмохан Сингх настоява, че тежките времена ще отминат и растежът може да се ускори до предишните си главоломни темпове. „Даваме най-доброто от себе си, за да подобрим положението“, каза Сингх в речта си за Деня на независимостта миналата седмица (15 август.), обяснявайки икономическите затруднения със забавянето на световната икономика. Растежът от последните години „показва, че сме способни на това“, подчерта той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.