СофияПловдивВарнаБургасРусе

Спасяването на генерал Сиси

Главнокомандващият на египетските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ас Сиси обявява отстраняването на президента Морси. Снимка: от тв екрана

Макар че остава подчертано неутрален към египетските събития, Израел не крие, че е кръвно заинтересуван само от едно: египетската армия да запази сила и влияние. Именно армията на Египет бе и си остава основен гарант за мира и сигурността на еврейската държава по южната й граница.

Естествено, не поради силна обич на египетските генерали към Израел. Нещо повече, в стратегическите планове той фигурира и до днес като главен потенциален противник на Кайро. Египтяните обаче познават този противник твърде добре и не хранят илюзии кой ще надвие в евентуалния сблъсък. Военните схващат и друго: че след поражение ще изгубят авторитета и още по-зле, доминиращата си роля в политиката и икономиката. Неслучайно през краткото управление на Морси войските толкова се страхуваха президентът да не провокира конфликт с Израел.

Втората причина е, че радикалните екстремисти от Синай и Газа са общи врагове за Египет и за Израел. Тук обаче израелските въоръжени сили на практика са с вързани ръце – само египтяните могат пълноценно да контролират границата си с Газа, да унищожават подземните тунели и да спират контрабандата; само те могат да водят мащабни операции срещу терористите в Синай. Дейност, твърде актуална от 2010 г., когато ислямистите започнаха да обстрелват от полуострова израелския курорт Ейлат.

По времето на Мубарак силите за сигурност от двете държави развиха тясно сътрудничество. Негов страничен ефект бе посредническата мисия на египетски генерали в контактите между Израел и палестинците, най-вече в деликатни ситуации – например при освобождаването на Гилад Шалит. Реномето си на главен регионален посредник Египет дължи предимно на висшите си офицери. За изтъкнат миротворец бе смятан примерно покойният шеф на египетското военно разузнаване Омар Сюлейман, участвал не само в постигането на многобройни палестинско-израелски примирия, но и в преговорите за прекратяване на гражданската война в Судан. Високият статут на военните в Египет ги мотивираше да ценят стабилността и да вземат мерки за установяване на мир в целия регион.

Антитерористичната дейност се водеше съгласувано и по времето на Морси, но с ограничения. При поредната акция на египтяните през август миналата година Кайро вкара танкове в демилитаризираната зона на Синайския полуостров, без да има разрешение от Израел. Ерусалим изрази безпокойство, тъй като бе нарушена точка от мирния договор, но сметна за по-добро да не раздухва скандал.

След свалянето на Морси египетско-израелските контакти бяха подновени и разширени. Силовите структури в Египет не отричат, че може да потърсят помощта на въоръжените сили на Израел в борбата със синайските терористи. През август египетските военновъздушни сили нанесоха удар по база на въоръжените бунтовници в Рафах, действайки в координация с израелските си колеги, с които разменяха оперативна информация.

Безредиците в Кайро и други големи градове разтревожиха израелците, дори само заради риска по принуда да отслабят военното си присъствие на границата и да преместят част от войските в централните райони. А това може да активизира терора в Синай.

Основната причина Израел внимателно, но последователно да подкрепя египетските военни обаче е там, че Ерусалим ги смята за единствения фактор, способен да предпази страната от хаос, макар и с временни щети за демокрацията. Те остават и единствената сила, способна да обуздае привържениците на Морси в стремежа им да ислямизират Египет и да скъсат договора от Кемп Дейвид. За Израел обаче има и нещо по-страшно от ислямистка власт в страната – Египет да бъде обхванат от гражданска война и да остави границата без контрол.

Ето защо Ерусалим – засега без особен успех, се мъчи да убеди Вашингтон, че не бива да замразява паричната помощ за страната на пирамидите. Освен това, съобщи „Ню Йорк таймс“, чрез свои дипломати Израел се кани да лобира в подкрепа на египетското военно правителство пред САЩ и европейските страни.

Ще отбележим, че не само Израел се мъчи да спаси временното правителство и неговия министър на отбраната генерал Абдел Фатах ас Сиси. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства обещават да обезщетят Кайро заради загубата на американската и европейската финансова подкрепа. Властите в тези страни се боят да не наберат сили „Мюсюлманските братя“ и стоящият зад тях Катар, който стремително превзема водещи политически позиции в региона. Но и те подпомагат египетските военни твърде предпазливо, защото ги е страх да не разгневят ислямистките среди в собствените си държави – особено след силовото потушаване на протеста, взело много жертви сред привържениците на Морси.

Израелската резервираност е още по-разбираема. В днешната ситуация неговата дипломатическа помощ и появата на собствен интерес само ще накърнят имиджа на египетските военни, който и без това силно пострада през последните дни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.