СофияПловдивВарнаБургасРусе

Чаушеску става туристическа атракция на Румъния

Изображение на Чаушеску в кампания за защита на животните

Ненавиждан приживе, страдащият от мегаломания румънски диктатор Николае Чаушеску (1918-1989) се е превърнал в туристическа атракция: след родната му къща и вилите му, мястото, където бе екзекутиран, скоро ще бъде отворено за посещения.

Бившата военна база, разположена на сто километра северозападно от Букурещ, ще бъде превърната в музей и ще приеме първите посетители през септември.

„Ние получихме много молби от хора, които искаха да видят казармата, където Чаушеску и съпругата му Елена, бяха разстреляни на 25 декември 1989 г.“, посочва за АФП директорът на историческия музей в Търговище (Южна Румъния) Овидиу Кърстина.

През декември 1989 г., когато се отвори Желязната завеса, довеждайки до последователно падане на комунистическите режими в Източна Европа, Чаушеску бе свален с народно въстание. Президентската двойка, която бе арестувана, докато бягаше от демонстрациите в Букурещ, бе осъдена на смърт по време на бърз съдебен процес пред мистериозен самопровъзгласил се съд, а после бе екзекутирана веднага.

Телевизионните кадри обиколиха целия свят, показвайки края на продължил повече от две десетилетия режим, белязан от култ към личността, шуробаджанащина и следене от страна на всемогъщата политическа полиция Секуритате и нейните десетки хиляди служители и информатори.

„Нашата цел е да покажем нещата, както са се случили, без да правим коментари за процеса, за живота на двойката или за култа към личността“, добавя Овидиу Кърстина, отваряйки вратата на малката зала, където Николай и Елена са били съдени по бързата процедура.

Клетката за подсъдимите, където съпрузите Чаушеску, облечени в палтата си с кожени яки, бяха изслушали обвиненията, и банките на адвоката, прокурора и съдията ще бъдат върнати на място, възстановявайки декора от процеса.

В съседна стая железните легла, на които съпрузите Чаушеску са прекарали последните си три нощи, не са мръднали от мястото си.

И във вътрешния двор жълтата стена, срещу която двамата бяха разстреляни, пази още белезите от куршуми.

Телевизионните кадри от процеса, който породи въпроси за спазването на съдебните процедури, ще бъдат излъчени върху екран.

Макар да приема, че мненията за инициативата на местните власти да превърнат тази казарма в музей са „разделени“, Кърстина подчертава, че е важно да се обърне внимание върху един „момент , който е преобърнал историята на Румъния“.

Според социолога Василе Дънку „всеки народ трябва да приеме своята история без да прикрива някои неща“. „Не може да се изтрие картината на тази пародия на процес, която свидетелства за срива на румънското общество в онази епоха“, обяснява той пред АФП.

Първа група от шведски туристи се очаква в казармата в Търговище няколко дни след откриването на музея в началото на септември.

Няколко други символични места, свързани с Чаушеску, привличат вече туристи. Гигантският „дворец на народа“ , посторен по негово нареждане през 80-те години на миналия век, след като бе накарал да сринат един от най-красивите квартали в историческия център на Букурещ.

Емблема на грандоманията на този, който обичаше да го наричат „гения на Карпатите“ и втората по големина сграда в света след Пентагона, този дворец днес е първата дестинация за туристите, посещаващи столицата. През 2012 г. над 144 000 туристи са преминали през него, от които 110 000 чужденци.

По онова време 40 000 души е трябвало да бъдат изселени от домовете им, за да се открие място за тази конструкция от 350 000 квадратни метра обитаема площ в момент, когато Румъния страдаше от недостиг на храни и спиране на тока.

Според Лучия Морариу, председател на Асоциацията на румънските туроператори, да се превърне Чаушеску в „туристическа марка“ не е добра идея. „Защо да се насърчават носталгично настроените?“, казва тя за АФП, като подчертава, че Румъния разполага с изключителни природни дадености, сред които са делата на Дунав, включена в световното наследство на ЮНЕСКО, и природният резерват Ретезат в сърцето на Карпатите.

Траян Бадулеску, консултант в областта на туризма, твърди обратното, че Румъния „трябва да увеличи максимално приходите си от туризъм, включително като извлече полза от своята история“. „Независимо дали харесваме това или не, Чаушеску е сложил своя отпечатък върху историята на Румъния и има много туристи, които искат да минат по следите му“, казва той.

Диктаторът бе създал култ към личността, който нямаше еквивалент в Източна Европа: за рождения му ден всички предприятия в страната и техните служители трябваше да изпратят поздравителни писма, пълни с хвалби.

В Скорничещ, прашен град в Южна Румъния, много хора спират днес колата си пред кирпичената къща, в която е роден Чаушеску през 1918 г. Къщата, която е отлично запазена със своя пръстен под, без електричество, нито течаща вода, понякога се отваря за посещения от племенника на Чаушеску – Емил Барбулеску, живеещ в съседство.

Барбулеску, бивш предполагаем началник на комунистическата милиция в района, приветства интереса на туристите към това скромно жилище, пред което през 2010 г. бе поставен бюст на Чаушеску. Той остава носталигично насторен към „доброто старо време“. Според него „са направени стъпки за възстановяване на истината“ за неговия чичо. „Историята ще го постави отново на мястото, което заслужава“, уверява Барбулеску пред АФП.

Щастливи, че намират вратата отворена, две елегантни петдесетгодишни жителки на Букурещ казват, че са дошли „от уважение и за да се почувстват по-близки“ до „Кондукаторул“ (Водача).

Йоан Донга, високопоставен държавен служител по времето на комунизма, който също е дошъл да посети родната къща на Чаушеску, посочва, както повечето румънци, че не изпитва „никакво съжаление“ за диктатора. „Имаше твърде много ограничения“, казва той, макар че на собствено му семейство „не е липсвало нищо“ тогава.

Но екзекуцията на Чаушеску остава отворена рана: „Той наистина заслужаваше да бъде разстрелян, но не по този начин трябваше да се процедира“, отбелязва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.