„Имам една мечта“ – след 50 години Америка жъне плодовете

Ако не можеш да летиш – тичай, ако не можеш да тичаш – върви, ако не можеш да вървиш – пълзи, но каквото и да става, винаги продължавай напред!

Преди 50 години, на 28 август 1963 г., пасторът Мартин Лутър Кинг произнася във Вашингтон речта си „Имам една мечта“, оставила дълбок отпечатък върху американското общество и движението за граждански права. По повод годишнината от събитието, която е другата седмица Съединените щати, както често се случва, действат мащабно: наследниците на черния пастор посвещават на годишнината не просто един ден, а близо седмица.

В събота се очаква 150 хиляди души да посетят Нешънъл мол, големия парк, който свързва Конгреса на САЩ с мемориала на Линкълн. На това място в края на лятото на 1963 г. проповедникът Кинг изрича фразата, която ще придружава борбата на афроамериканците за признаване на правата им в хаоса на 60-те години, белязани от войната във Виетнам, убийството на Джон Ф. Кенеди и на самия Мартин Лутър Кинг през април 1968 г.

Четири дни по-късно, в сряда идната седмица, когато е годишнината от произнасянето на речта, часовниците на църквите в САЩ ще започнат да звънят в момента, когато Барак Обама, афроамериканският президент на страната, ще произнесе реч от стъпалата пред Мемориала на Линкълн.

Различни прояви, дебати и дискусии ще позволят на американците да си зададат въпроси за състоянието на отношенията между различните групи, от които се изграждат Съединените щати.

„Винаги съм казвал, че сме постигнали голям напредък в тази страна. Въпреки това, да вярваме, че работата е приключена, би било в най-добрия случай глупаво и наивно“, казва Ал Шарптън, отдавнашен активист на каузата на чернокожите, един от организаторите на демонстрацията в събота. В нея ще участват и Мартин Лутър Кинг Трети, син на проповедника, министърът на правосъдието Ерик Холдър и семейството на Трейвън Мартин, афроамерикански тийнейджър, убит миналата година във Флорида от доброволец, самоназначил се за пазител на реда.

На 28 август 1963 г. около 250 хиляди души от различен етнически произход демонстрираха в парка Нешънъл мол, скандирайки „Равенство сега“ и „Ние ще победим“. Това бе кулминация на акцията, наречена „Марш към Вашингтон за работни места и свобода“.

Същият ден 34-годишният Мартин Лутър Кинг е последният оратор. Като се отклонява от подготвения текст, той започва речта с прочутата си фраза: „Имам една мечта“, че един ден тази нация ще заживее изцяло според своето кредо, че всички всички хора се раждат равни.

„Имам една мечта“ днес е гравирано на стъпките на паметника, точно на мястото, където Мартин Лутър Кинг е произнесъл речта си, малко преди приемането на законите за гражданските права от президента Линдън Б. Джонсън през 1964 г. и 1965 г.

50 години по-късно, делото, започнато по време на демонстрацията от 1963 г., далеч не е приключено, смята Бенджамин Джелъс от Националната асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите, една от основните организации, защитаваща правата на чернокожите.

Афроамериканците са 14,2 на сто от населението и все още са на опашката по социално-икономически показатели. По официални данни 12,6 на сто от тях са били безработни през юли, спрямо 7,4 на сто средно за САЩ. 50 години след речта на Мартин Лутър Кинг, процентът на афроамериканците, които живеят под прага на бедността, е спаднал от 41,8 на сто до 27,6 на сто.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.