СофияПловдивВарнаБургасРусе

Расизмът в САЩ 50 години след Мартин Лутър Кинг

ДПА

Ако не можеш да летиш – тичай, ако не можеш да тичаш – върви, ако не можеш да вървиш – пълзи, но каквото и да става, винаги продължавай напред!

Гражданските права на афроамериканците, много от които са потомци на роби, са постигнали значително подобрение през изминалия половин век след знаменитата реч, произнесена от Мартин Лутър Кинг-младши на 28 август 1963 г.

„Петдесет години по-късно тази страна е по-добра страна. Ние сме по-добри хора“, заяви днес пред ДПА конгресменът Джон Луис – единственият жив от ораторите, говорили на този ден.

Въпреки това расизмът в САЩ далеч не е останал в миналото и ще видим дали страната някога ще може да преодолее неравенството между черни и бели.

Преди 50 години, когато Кинг призова страната „да се надигне от мрака и безнадеждната долина на сегрегацията“, две трети от всички афроамериканци не са имали право да гласуват. Те са ходели в различни начални училища, сядали са в различни части в киносалоните и са използвали различни обществени тоалетни.

Кинг казва, че черните просто са се преместили от „едно по-малко гето в друго – по-голямо“. Хранел е големи надежди. „Имам една мечта“, казва той на събралите се в знойния и горещ Вашингтон 250 000 души – мечтая „синовете на някогашните роби и синовете на някогашните робовладетели да могат да седнат заедно на масата на братството“.

Половин век по-късно, първият чернокож президент на страната вече кара втория си мандат. Законите, основани на разделението на расите, са заличени и вече само в музея можем да видим надписи „Забранено за негри“.

Изглежда мечтата на Кинг се е сбъднала и заключителните думи на неговата прословута реч – „Най-сетне свободни!“ вече са факт. И все пак за активистите, борещи се за спазване на човешките права, реалността е различна.

„Белезите и следите от расизма са все още дълбоко вкоренени в американското общество“, казва Луис и сочи високото ниво на безработица при чернокожите и хилядите млади афроамериканци в затворите. „Все още някои хора не са наистина свободни“.

73-годишният Луис смята, че неотдавнашните събития, свързани с междурасовите отношения, продължават да напомнят на Щатите тъмното им минало.

Расовите предразсъдъци не са единствената причина, която прави ежедневието на 30-те милиона афроамериканци труден в страна, която от векове е техен дом. Има и нерешени конфликти. Предизвикателствата наистина са страховити, смята Джон Кониърс, член на Конгреса от 1965 г.

Когато това лято Върховният съд обяви части от закона за правото на гласуване от 1965 г. за противоконституционни, това „заби нож право в сърцето“ на закона, каза Луис. Постоянно расте броят на американските щати, които усложняват гласуването за малцинствата и за много възрастни хора.

Образователни системи, които бяха интегрирани въпреки яростната съпротива, сега по финансови съображения на практика са разделени по расов признак, казва. Афроамериканец лежи в затвора със средно 20 процента по-дълго от бял, ако са осъдени за едно и също престъпление.

Пет десетилетия след призива на Кинг за пробуждане 88 процента от афроамериканците твърдят, че дискриминацията срещу тях е широко разпространена, а 46 на сто определят нивото на дискриминация като доста високо, съобщи през юни базираният във Вашингтон изследователски център „Пю“. 57 процента от белите смятат, че има дискриминация срещу чернокожите, но само 16 процента я определят като силна.

Посетителите на паметника на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон повтарят тези числа, когато разсъждават над неговата реч.

„Още не сме постигнали необходимото и изглежда даже се връщаме назад, вместо да вървим напред“, заяви за ДПА Бетина Мур – възрастна афроамериканка от Мичиган. А за измененията в закона за правото на гласуване, тя добавя: „Страната се променя в толкова отрицателна насока“.

Дори Обама, който обикновено е предпазлив по расовите въпроси, тъй като иска да продължи да бъде президент на всички американски граждани, наскоро заговори за расово неравенство, изразявайки необичайна за него лична позиция.

„Малко са афроамериканците в тази страна, които могат да се похвалят, че не са били следени, докато пазаруват в супермаркета. Това се отнася и за мен“, заяви той.

Отрезвяващи са и някои икономически данни. Безработицата сред афроамериканците се е увеличила от 10 процента през 1963 до 12,6 на сто в наши дни. Чернокожите печелят средно с 10 процента по-малко от белите при една и съща работа.

Има и оптимистични признаци: 85 на сто от афроамериканците напускат училище с диплома ) в сравнение с 25 процента през 1963 г. по данни на Националната градска лига (която работи за граждански права и подобряване на икономическото състояние на афроамериканците – бел.пр.) Делът на афроамериканците, живеещи под прага на бедността, е намалял от 48 на 28 на сто.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.