СофияПловдивВарнаБургасРусе

Паркът Гези – новото опозиционно движение в Турция

Гези парк се превръща в „Чапулинг парк“, след като Ердоган нарича демонстрантите „чапулджу“ (рушители). Снимка: Никола Михов

В един слънчев августовски следобед седя под шарената сянка на чинарите и наблюдавам група общински работници как се грижат за цветята до централния фонтан в парка. Едно бездомно куче мързеливо лежи на тревата, криейки се от истанбулската жега, докато мъже и жени се разхождат наоколо, някои от които с деца.

Това далеч не е картината от парка Гези в началото на юни, когато той бе под окупацията на протестиращите против правителството. Отишли са си палатките, одеалата, плакатите и памфлетите. Няма ги и газовите бутилки, които полицията хвърляше, за да изтласка демонстрантите в продължаващи битки във и около парка.

Напротив, сега паркът изглежда твърде хубаво. Портокаловите цветове в наново окопаните лехи изглеждат странно свежи и подредени в това, което доскоро бе лошо поддържан парк. И въпреки почистването, някои следи от безредиците остават. На една стена има надпис с червена боя, който гласи: „Е, обгазявайте ни!“ под рисунка на газова маска. До него е написано: „Мъчениците на революцията са безсмъртни“.

Петима души загинаха в сблъсъците с полицията. Паркът може да изглежда красив на някои, но това вече не е моят парк, казва Хазал. Тя е 30 годишна студентка-докторантка в един от най-добрите университети на Истанбул. Тя сочи към мястото, където е била нейната палатка, в която прекара повече от две седмици тук, ден и нощ, като част от Феминистки колектив.

Нямаше държава, нямаше правителство, нямаше полиция. Това бе най-хубавото преживяване в моя живот, казва тя. Ние седим на една стена на входа на парка до двама мъже на средна възраст, които се курдисаха до нас в момента, в който извадих техниката за записване. Хазал е сигурна, че това са полицаи в цивилни дрехи. Те дори не се опитват да крият самоличността си, те просто искат да ни тормозят, казва тя. Но от друга страна животът изглежда отново нормален.

Момчетата „тинерджи“ – безработни тинейджъри, които са пристрастени към смъркане на разредител за боя, се сбиват в един далечен ъгъл, само за да се разпръснат няколко минути по-късно. Те са обичайна гледка.

Друг елемент на Гези също се е завърнал. Гей свърталищата в Истанбул са само на един хвърлей камък и аз не съм твърде изненадан от зареяния поглед на млад мъж в тясна фланелка, който преминава край мен и се обръща отново да ме погледне. Той вероятно си търси сексуален партньор. Или може би е член на полицията, както казва Хазал, има много такива.

Но публична тайна е в Истанбул, че Гези парк е основно място за срещи на хомосексуалисти през деня и особено след стъмване. Като гей тук се социализирах. Този парк ми помогна да излизам навън. Сега имаме Интернет, разбира се. Но аз все още се нуждая от този парк, казва Волкан, който също е участвал в протестите в Гези. Това е публично пространство, продължава той. То трябва да принадлежи на хората.

Волкан е гей социалист. Две неща, които не се приемат добре от сегашното правителство на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Един от неговите министри в правителството нарече хомосексуалността „болест“. А Партията на справедливостта и развитието смело върви напред с приватизационна програма, продавайки държавни авоари на частни фирми.

Гези парк бе един такъв пилотен проект. Сега от съдилищата ще зависи дали пространството ще остане парк или ще бъде отворено за развитие, може би като мол, както първоначално бе предложило правителството. В Гези това, което първоначално стартира като демонстрация на неколцина архитекти и еколози за спасяване на дърветата, скоро се превърна в различна смесица от хора, разочаровани от мюсюлманския консерватизъм на правителството, неговата пазарна политика или и двете.

Това промени играта за нас хомосексуалистите, казва Волкан. В дните, след като полицията изгони протестиращите от парка, ние организирахме годишния гей парад в Истанбул. И за пръв път той бе приветстван от такава голяма тълпа доброжелатели и поддръжници, казва Волкан. Протестиращите в Гези изглежда отхвърлиха много от своите предразсъдъци. Обединени срещу общ враг, възникнаха необичайни съюзи.

Срещам се с Ихсан Елиачък, духовен лидер на мюсюлманите, които са против капитализма, друга изпъкваща група от протестиращите в Гези. В квартал Фатих, крепост на вярващите мюсюлмани, в който мнозинството подкрепя правителството. Но г-н Елиачък и неговите последователи, вярващи мюсюлмани, изразяват едни от най-острите критики срещу г-н Ердоган и неговото правителство. Всъщност премиерът съди теолога за обиди в Туитър.

Г-н Елиачък не е впечатлен. Нормално е да се критикуват лидерите, казва той. Може би съм остър в думите си, но аз вярвам, че това правителство продава страната, за да направи малцина богати. Те не представляват истинския дух на исляма, казва той. Какъв тогава е истинският дух на исляма, го питам. Социална справедливост, изтърсва г-н Елиачък. Това да бъдеш на страната на бедните, на подтиснатите, казва той.

Питам го дали това включва гей общността. „Не е моя работа да съда за хората за личния им избор“, казва той. По време на молитвите в петък в парка Гези, когато валеше дъжд, хомосексуалистите държаха чадъри за нас, добавя Елиачък. Според думите на г-н Елиачък това е „духът на Гези“ и с цел той да се запази жив, антикапиталистически настроените мюсюлмани организираха улични прояви през месеца Рамазан – свещения месец на постене, под формата на общински публични вечери, с които се прекъсва поста вечерта или „ифтар“.

Постилайки вестници на улиците и в парковете, мюсюлманите-социалисти канеха всички да ядат заедно на земята. Това бе жест на смирение, казват те, в акт на съпротива срещу капиталистическото правителство.

Едно такова събитие бе организирано в Ююкада – най-големия от Принцовите острови, близо до Истанбул, бастион на светския елит, който има летни вили там. Макар това да не е първата стъпка в процеса на социалистически бунт срещу привилегированите, живеещите на острова бяха домакини на това събитие и поканиха антикапиталистически настроените мюсюлмани на ифтар.

Безпрецедентна гледка за страна като Турция, където години наред социалните нагласи и политиката бяха до голяма степен определени от играта на дърпане на въже между привържениците на светския ред и религиозните части от обществото от друга страна. Може би този „Дух на Гези“ може да бъде знак, че срокът на годност на старите нагласи изтича.

Не толкова бързо, според Рони Маргулис, поет, журналист, марксист, атеист и водещ кампанията, който също бе в парка. Сигурен съм, че има много мюсюлмани, които смятат тези хора за откачалки, казва той. Според него е вероятно с оглед на разнообразието на протестиращите, че техните различни мнения евентуално ще добият известност.

Както се случва с масови движения, съществуваше осезаема атмосфера на солидарност и другарство в парка. Случва се в ситуации като тази всички заедно да се бият с полицията, казва той. Разтърсването на властта на правителството на ПСР във всеки случай е трудна задача.

Реджеп Тайип Ердоган продължава да бъде най-популярният политик в страната, а БВП на страната се утрои по време на неговото управление. Светската опозиция в парламента е слаба и разединена.

Може ли протестиращите в парка Гези да се обединят в бъдеще и да се превърнат в силна политическа сила и предизвикателство за властта на Ердоган? Никой не е сигурен. Но за г-н Маргулис движението има голямо наследство.

Прагът на страха бе превъзмогнат. Хората вече не са толкова уплашени от сълзотворния газ и от водните оръдия. Затова животът ще бъде малко по-труден за правителството отсега нататък и аз съм сигурен в това. Може би бе това не е победа. Но с публични форуми, демонстрации и улични прояви из цял Истанбул протестиращите вярват, че най-накрая техните гласове ще бъдат чути след дългото затишие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.