СофияПловдивВарнаБургасРусе

Абхазия и Южна Осетия – цената на признанието за Русия

През август 2008 г. руски войски войски окупират Южна Осетия. Снимка: от тв екрана

Руският президент Владимир Путин изпрати до президентите на Абхазия и на Южна Осетия приветствени телеграми за петата годишнина, откакто Русия призна държавния суверенитет на двете републики, съобщи пресслужбата на Кремъл.

Главата на федерацията дава „висока оценка за постигнатите междувременно от Абхазия и Южна Осетия успехи в държавното строителство и укрепването на демократичните институции, във възстановяването на социално-икономическата инфраструктура, отбелязва и предпоставките за дългосрочно развитие на страните, повишаване на стандарта на гражданите“. Той обещава Русия и занапред да предоставя на Абхазия и Южна Осетия всестранна помощ и подкрепа.

В неделя Путин проведе работна среща с президента на Абхазия Александър Анкваб в Пицунда. Тбилиси реагира с протестна нота – чрез посолството на Швейцария, тъй като Грузия и Русия не поддържат дипломатически отношения. „Естествено осъждаме посещението като поредно посегателство върху териториалната цялост и суверенитета на Грузия“, заяви нейната външна министърка Мая Панджикидзе.

Новите независими страни засега изглежда са напълно доволни, че Русия гарантира сигурността им пред заплахата от Грузия, като разположи войски по границата с бившата им метрополия. Напрежението в конфликтните зони наистина намаля, но не изчезна – руските военни на южноосетинската отсечка изместват границата по-навътре в територията, контролирана от Тбилиси. В Цхинвали току подхвърлят, че Грузия пак се готви за война.

След смяната на властта в Тбилиси обаче там реагират доста спокойно и на тези приказки, и на местенето на жалоните – „няма да обявим на Русия война, я!“. Междувременно бившият южноосетински президент Едуард Кокойти настоя на осетинците да бъдат „върнати“ Кобинската котловина и Труското дефиле. Засега впрочем не е получил никаква официална подкрепа от Русия.

Колкото до Абхазия, в териториален аспект тя вече получи от Грузия всичко, каквото пожела. Местните хора все по-рядко споменават за грузинска заплаха – и в Абхазия, и в Южна Осетия се говори твърде много за пари. И двете територии се издържат от руските милиарди; незнайно защо обаче нито Абхазия, нито Южна Осетия не са възстановени и до днес, не личи да развиват и що-годе ефективна икономическа дейност.

И осетинците, и абхазците вече заявяват открито, че парите се утаяват по чиновнически джобове и в страната донор, и в страната получател. Очакваше се новият абхазки лидер Анкваб да сложи ред в своята република и реалните й доходи да отговарят на реалните разходи – но не би. Управляващите в Цхинвали също смятаха, че щом се отърват от Кокойти, регионът с 35 000 души население ще процъфти – но сметката им също излезе крива.

Общо взето, животът в Абхазия е далеч по-приятен и весел, отколкото в Южна Осетия. Абхазия все пак си е курорт, там все пак се завъртат и живи пари освен реалните и митичните трансфери от Москва. Положението в Цхинвали е къде по-печално и оскъдицата – по-осезаема: никой не търси там екзотика или удоволствия, републиката се е затворила в себе си и поради географското и политическото си положение сътрудничи само с Русия.

Фактически Абхазия също развива дейност само с Русия. И независимо от многото си приказки за независимост Сухуми и Цхинвали схващат, че де факто са протекторати на Москва. Затова нямат и шансове за самостоятелно политическо-икономическо развитие.

Ами Грузия, изгубила 20 на сто от земите си, след като Русия призна двете републики за независими? Властите залъгват народа с обещания, че осетинците и абхазците ще се върнат в Грузия, веднага щом видят там разцвет на демокрацията и на цялото стопанство. Шансовете да го „видят“ обаче са малки.

Защото, първо, Грузия изобщо не можа да стане страна, привлекателна за абхазците и осетинците. Второ, ако тя по чудо се превърне в такава страна, абхазците и осетинците едва ли ще успеят да се изтръгнат от прегръдките на Москва. Впрочем двете недопризнати републики може отново да станат разменна карта, но в геополитическа игра с много високи залози – щом за Москва стане изгодно да се откаже от буферните зони с една потенциална членка на НАТО. Сиреч с Грузия.

Тези дни впрочем руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва приветства изявлението на грузинското правителство, според което Тбилиси може да възстанови връзките си с Абхазия и Южна Осетия и е готов за пряк диалог с тях. Стремежът на Тбилиси да притежава двете републики в състава на Грузия обаче е неизпълним, изтъкна той.

Тбилиси напълно изостави мисълта да си върне със сила отцепническите земи – нищо чудно след войната от 2008 година. Грузинските власти обаче тъгуват не само за изгубените територии, но и за това, че при днешното положение страната не може да влезе в НАТО. „Не ще може да членуваме в НАТО, докато руски войски са разположени в Абхазия и Самачабло (Южна Осетия, бел. на Росбалт). Или пък трябва да се откажем от тези земи и да влезем в НАТО без тях“, заяви бившата председателка на грузинския парламент Нино Бурджанадзе, кандидат за президент на Грузия.

Ако се вярва обаче на Паата Закарейшвили – грузински държавен министър за реинтеграцията, – веднъж признала за независими Абхазия и Южна Осетия, Русия практически е отървала Грузия от досегашните й страхове и ангажименти. Министърът обясни пред грузинската агенция Интерпреснюз, че въпросът е висял дълги години над Грузия като „дамоклев меч“. Признавайки най-сетне за независими двете републики, Русия е изгубила лостовете, с които се е надявала да държи Грузия в своя обсег. И сега в ръцете й са останали само абхазци и осетинци, а те „не понасят руснаците“.

Нека му тежи на съвестта това обобщение. Ето обаче и друг цитат от Закарейшвили: „Високопоставен абхазки чиновник ми каза направо, че по-рано са били непризнати, обаче и независими. А сега имат признанието, но вече нямат независимост. Формулата е много ясна – руски пари, руско правосъдие, руски език, руска култура, всичко им е руско, да не говорим за армията и войските. Това е цената, която са платили на Русия, за да ги признае“. Грузинският министър вероятно иска да каже, че ако двете републики бяха превзети от грузинската армия, тяхната самобитност би преживяла невиждан разцвет.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.