САЩ може да заобиколят Съвета за сигурност при удар срещу Сирия

Ройтерс

Изправени пред безизходица в Съвета за сигурност на ООН по въпроса за Сирия, САЩ и техните съюзници може да потърсят други средства за легитимиране на евентуален ответен удар, който те биха предприели срещу сирийското правителство заради предполагаемата газова атака срещу цивилни миналата седмица.

Включващият 15 държави съвет е разделен по въпроса за Сирия от 2011 година. Русия, която е съюзник на президента Башар ал Асад, и Китай наложиха вето на три резолюции, осъждащи Асад и призоваващи за наказателни мерки срещу неговото правителство.

Но в миналото САЩ са се намесвали в конфликти, без да имат подкрепата на Съвета за сигурност, най-забележителен пример за което е войната в Косово през 1999 г., и може да направят същото отново.

Всеки удар на САЩ, Великобритания, Франция и други без ясен мандат от ООН вероятно би разярил Русия, която може да се очаква да го заклейми като незаконен.

Президентът на американския Съвет за международни отношения Ричард Хаас отхвърли предложената от Русия идея, че западно нападение срещу Сирия се нуждае от одобрението на ООН.

„Съветът за сигурност на ООН не е единственият пазител, който да казва кое е законно и кое е легитимно, и както изтъкват мнозина, той беше заобиколен в случая с Косово“, заяви той пред репортери в конферентен разговор.

„Да се говори, че само Съветът за сигурност на ООН може да направи нещо легитимно, ми изглежда позиция, която не може да бъде подкрепена, защото в случая това би позволило на страна като Русия да бъде арбитър в международното право и – в по-широк смисъл – в международните отношения“, каза Хаас.

Легитимността за удар срещу Сирия може да дойде от „коалиция на желаещите“, съставена от отделни страни, които подкрепят ответни действия срещу Асад, за да се покаже, че използването на оръжия за масово унищожение няма да бъде търпяно, заяви Хаас.

Тази коалиция може да включва арабските страни и да има официална подкрепа от НАТО или други институции, каза той.

Американски и европейски официални представители посочиха като пример бомбардировките на НАТО, които имаха за цел да окажат натиск върху югославския президент Слободан Милошевич да изтегли войските и другите въоръжени формирования от Косово. В този случай САЩ заобиколиха Съвета за сигурност, за да избегнат руско вето, и вместо това получиха подкрепа от НАТО.

Арабската лига може също така официално да одобри военни действия срещу Сирия, както направи по отношение на Либия през 2011 г., каза външнополитическият експерт от Нюйоркския университет Ричард Гауан. Но може да не бъде лесно да се постигне съгласие в Арабската лига и НАТО.

„Някои членове и на двата блока биха имали колебания за подобно нещо, а дипломацията може да изпадне в безизходица“, каза Гауан.

Президентът на САЩ Барак Обама се опитва да се разграничи във външната политика от своя предшественик Джордж У. Буш, като представя себе си за по-склонен към многостранни действия. Той несъмнено би желал някакъв вид международна легитимност, ако САЩ нападнат Сирия.

Но твърдият тон на коментарите за Сирия на държавния секретар Джон Кери и настоятелните намеци, че военноморските сили на САЩ заемат позиция, може да означават, че Обама ще следва пътя на нападение срещу силите на Асад независимо от всичко.

В понеделник говорителят на Белия дом Джей Карни отклони въпросите за това дали Обама ще търси позволение от ООН или Конгреса на САЩ за военни удари срещу Сирия, като каза, че президентът не е взел решение за това какъв да бъде американският отговор.

Карни многократно заяви, че правителството на Сирия е извършило „явно нарушение на международна норма“ с предполагаемото използване на химически оръжия срещу цивилни. Русия и Асад обвиняват бунтовниците за нападението, при което бяха убити стотици хора в предградия на Дамаск.

Косово, Ирак, Либия

Обама има някои други варианти за легитимиране на ответен удар срещу Сирия наред с осигуряването на официална подкрепа от НАТО и Арабската лига.

Член 51 от Устава на ООН говори за „неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията“. На теория Турция или Израел може да поискат от САЩ и техни съюзници помощ за „самоотбрана“ в светлината на трансграничното насилие, с което се сблъскват двете страни по време на двегодишната гражданска война в Сирия.

Но дипломати от ООН казват, че може да бъде трудно член 51 да се изтълкува като основа за отговор на нападение, което не е засегнало пряко някой от сирийските съседи, САЩ или техните съюзници.

Налице е също резолюцията „Единство за мир“ от 1950 г., която позволява на Общото събрание на ООН да свика извънредно заседание по въпроси, свързани с международния мир и сигурност, когато Съветът за сигурност е блокиран поради разногласие между постоянните му членове.

Тази резолюция даде възможност на САЩ и техните съюзници да осуетят опитите на СССР да използва ветото си в Съвета за сигурност, за да попречи на подкрепата за одобрени от ООН сили в Корейската война от 1950 до 1953 г.

Дипломати от ООН казват, че САЩ най-вероятно няма да прибегнат до „Единство за мир“. Но е възможно Вашингтон да потърси политическа подкрепа от Общото събрание под формата на необвързваща резолюция, която да помогне за легитимиране на действия в Сирия.

Въпреки че не би имала правната тежест на мандат на Съвета за сигурност, евентуална резолюция на събранието може да покаже, че по-голямата част от света подкрепя ответни действия, при положение че Вашингтон си осигури достатъчна подкрепа в органа, включващ 193 държави. При всички гласувания в Общото събрание по въпроса за Сирия е имало мнозинство на страните, противопоставящи се на Асад, въпреки че това мнозинство намаля при последното гласуване.

Във варианта с Общото събрание има потенциал, каза Гауан.

„Китай и Русия ще се съпротивляват яростно на каквито и да е ракетни удари срещу Сирия, но те може да получат доста слаба подкрепа в ООН,“ заяви той. „Общото събрание може да предложи политическа подкрепа за военни действия дори ако Съветът за сигурност е парализиран“, каза Гауан.

Но вариантът със събранието може да отнеме време, а не е ясно дали Обама ще иска да чака, ако реши да предприеме ответни действия. Има и вариант събранието да даде одобрение, след като бъде нанесен удар.

Миналата година Международният комитет на Червения кръст определи сирийския конфликт като гражданска война, което означава, че са приложими Женевските конвенции за войната. Газовата атака може да бъде военно престъпление или дори престъпление срещу човечеството, казват дипломати от ООН.

От повече от десетилетие САЩ и техните съюзници предприемат военни действия, за които казват, че имат международен мандат – нещо, което се отхвърля от Москва.

Русия смяташе операциите на НАТО по време на войната в Косово за противоправни. Тя също така се оплака от операцията на НАТО през 2011 г. за защита на цивилните в Либия, която в крайна сметка доведе до смъртта на либийския диктатор Муамар Кадафи, който беше заловен от бунтовническите сили, искащи да го свалят от власт.

Москва се въздържа от гласуване за Либия в Съвета за сигурност през 2011 г., като позволи на ООН да даде разрешение за това, което според анализатори беше първото прилагане на доктрината на ООН за „отговорността за защита“ на цивилните. Оттогава тя често посочва Либия като причина да блокира действия на ООН по отношение на Сирия.

Русия също така посочва предвожданото от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г. – конфликт, който бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан някога определи като „противоправен“, – като аргумент срещу действия на ООН по отношение на Сирия. В този конфликт Вашингтон събра „коалиция на желаещите“, за да нападне Ирак заради неверни твърдения, че в страната има арсенали от оръжия за масово унищожение.

Още по темата: Косовският сценарий – оптимален за Сирия?

Яков Леон, Дойче веле

Пристигането на инспектори на ООН в Сирия представлява голямо облекчение, коментира германският печат. Анализират се и възможните военни опции, както и онази, която НАТО проведе в Сърбия и в Косово през 1999 г.

Изненадващите инспекции на ООН, които сирийският режим най-накрая позволи, представляват голямо облекчение за Запада. Това ще бъде възможност да се видят всички факти, тъй като воденето на политика на основата на съмнения, не е отговорна политика. Обаче и след инспекциите на терена, няма да бъде лесно да се утвърди дали държавното ръководство и силите, които този апарат контролира, са виновни за употребата на химическо оръжие или виновните трябва да се търсят в редиците на бунтовниците, коментира „Аугсбургер алгемайне“.

Барак Обама е в дилемата, че ако бойното нападение с химическо оръжие мине без съответна военна акция, ще последва още едно клане. Макар че Иран и Русия досега бяха против външна интервенция, обстоятелствата все пак биха могли да се променят. След идването на нов президент на власт Техеран се обяви за по-малко обтегнати отношения с Америка. Същевременно Москва, заради своето твърдо становище в защита на съюзника Сирия, се компрометира до такава степен, че загърби целия Ориент. С други думи Западът вероятно ще получи подкрепа за въздушни удари по военни цели на сирийския режим, дори от досегашните най-близки съюзници на Асад. Трябва обаче да имаме на ум, че властите в Дамаск биха могли да отговорят на това с употреба на отровен газ против собствения народ, оценява „Стат анцайдер“ от Кьолн.

Военната интервенция в Косово би трябвало да послужи като модел за нападение срещу военни цели в Сирия, пише „Велт“ и добавя, че във Вашингтон 78 дневните бомбардировки на силите на НАТО по време на войната в Косово, са смятани за най-оптимални.

И тогава Русия се опитваше да предотврати военната интервенция и да защити своя съюзник Сърбия, но правителството на Бил Клинтън през 1999 г. уверяваше ООН, че единствено с военни нападения може да се предотврати клането на цивилни.

И през 2011 г. се прибягна до подобен сценарий, когато четири военни кораба бяха изпратени в Средиземно море, за да осигурят подкрепа на военна интервенция против Муамар Кадафи в Либия.

Обаче случаят със Сирия, все пак, е по-различен. Американското правителство продължава да не знае с кого си има работа. Дали на терена действат противници на режима на Асад или съюзници на терористите, близки до Ал Каида. Най-важните хора в американската армия са доста въздържани в идеята бунтовниците да се въоръжат, се добавя в текста на вестник „Велт“.

Белград 1999. „Обстоятелствата са по-сложни отколкото това изглежда на пръв поглед. Всъщност трудно е да се разкрият интересите, не само на страните в конфликта, но и на силите в съседните страни. В играта е преди всичко Иран, а в тила действат и Китай, и Русия, които в Съвета за сигурност на ООН защитават своите интереси. Добре е, че на инспекторите на Обединените нации бе позволено да утвърдят какво точно се е случило. Може би те наистина ще хвърлят светлина върху престъплението. Отговорните във Вашингтон, Брюксел, Париж и Лондон трябва да останат мъдри, пише „Меркише алгемайне“ от Потсдам.

Големият брой дейности създават впечатлението, че най-могъщият човек в света, президентът на САЩ, държи всичко под контрол. Но със Сирия случаят не е такъв. Това, което се случва в Сирия, и онова, което през изминалите дни се случи недалеч от Дамаск, не може да мине без последици. Престъпление против човечеството, в което загинаха стотици хора, не бива да остава ненаказано, се казва в коментар на „Страубингер тагблат“.

Инспекторите на ООН започват разследване. Обама иска твърди доказателства. Химическо нападение или пропагандна война?

Лошата оценка във външнополитически план се удари в главата на носителя на Нобелова награда за мир Обама . Той подцени значението на дипломацията и направи голяма грешка в избора на партньор-съветник. Първото и най-важното е, че той пренебрегна влиянието на Русия. Цар Владимир Путин би могъл да се назове лидер, който е склонен към авторитаризъм, но на него в този случай мястото е, все пак, на масата за преговори в разговорите за бъдещето на Сирия и Близкия изток, оценява „Нирнбергер цайтунг“.

Първият човек в Белия дом попадна в собствения си капан. Някой, който определя „червената линия“ и с това автоматично решава къде са границите на войната и мира, трябва да бъде в позиция и да потвърди тази своя дефиниция. Барак Обама не може да направи това. Освен другото и заради това, че американската администрация не дава достатъчна подкрепа на инспекторите на Обединените нации.

Военното нападение, зад което американският президент е готов да застане, чисто от мотивацията да защити собственото си реноме, трудно би могло да се нарече легитимно. Може би Вашингтон в бъдеще би могъл да положи повече усилия в документирането на онова, което нарича преминаване на Рубикона, но и да изслуша какво имат да кажат съюзниците, пише „Ландесцайтунг“ от Линебург.

Вашингтон иска гръцко съдействие за Сирия

в. Катимерини

Съдействие от Гърция, в това число улеснения за преминаване на бойни кораби и самолети и използване на военните бази на страната, най-вече в Суда на о-в Крит и в Каламата, полуостров Пелопонес, официално е поискал Вашингтон, според някои източници, в рамките на плановете за евентуална военна намеса в Сирия.

Същите източници твърдят, че в рамките на придвижване на военни части, бойни кораби и самолети, вече са използвани коридори за преминаване през гръцкото пространство. Министерството на националната отбрана на Гърция, което приема исканията за предоставяне на улеснения и за съдействие, е било информирано на най-високо възможно ниво, че при всички алтернативни сценарии, които се обсъждат, ролята на Гърция и на нейните съоръжения е възлова.

В оперативния център на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция ГЕЕТА вече се наблюдава повишено струпване на съюзнически плавателни съдове в обширния район на Югоизточното Средиземноморие, факт, който подсилва оценката, според военни източници, че решенията вече са взети.

На фона на обвиненията за използване на химическо оръжие от режима на Асад вероятността от международна военна намеса в Сирия сега е възможна повече от всякога.

Военни източници преценяват, че съгласно исканията, които се отправят, Гърция ще се окаже с ключова роля поради две обстоятелства: първото, изглежда доминиращо, и се свежда до използване на военните съоръжения и въздушни коридори, с които разполага Турция, заради нарасналото политическо участие на Анкара в сирийската криза.

Второто обстоятелство е свързано с използването на военните бази на Гърция и взаимодействието с гръцките въоръжени сили, което вече бе изпробвано в близкото минало при военната интервенция в Либия и резултатите от това взаимодействие бяха оценени като изключително позитивни.

Гръцката страна обаче е дала да се разбере на своите съюзници, че както винаги, тя ще изпълни изцяло ангажиментите, произтичащи от трансатлантическите договорености, но няма да участва активно с мисия от части във военни операции. Гръцките въоръжени сили ще бъдат задействани само за изтегляне на гръцки граждани от района в случай на всеобщ конфликт. Заради тази възможност вече е извършена и необходимата подготовка.

Събитията от последните дни се възприемат в гръцкото правителство като значим шанс за повишаване на геостратегическата роля на страната, която може да придобие траен характер поради нестабилността в по-обширния район и поради страха от разрастване на кризата.

Наред с това обаче цари загриженост относно непредвидимите размери, които би могла да придобие една военна операция и намеса. Не е случаен фактът, че под тежестта на последните събития по въпроса за Сирия в гръцкото външно министерство вчера се състоя съвещание, ръководено от министър Евангелос Венизелос.

В съобщение на министерството като „напълно недопустимо и провокативно“ се окачествява всяко действие в посока да се попречи на работата на експертите на ООН, които разследват истинските условия, при които е било извършено гнусното престъпление с употребата на химически оръжия.

За Атина е важно да съумее да постигне равновесие в една трудна и изключително взискателна среда. От една страна, евентуална военна операция в Сирия ще има многостранен характер заради участието на военни сили от доста държави, но, от друга – не се очаква, че тя да бъде обезпечена с подкрепата на Съвета за сигурност на ООН, тъй като Москва вече публично и при това на висок тон се разграничи от такава операция.

Атина ще се стреми да изпълни задълженията си, произтичащи от конвенционалните ангажименти в рамките на международни организации, като НАТО. Същевременно, като ключов момент за успех в стремежа да придобие желаната повишена регионална георстратегическа роля, се смята това Гърция да запази характера си на страна-надежден събеседник на арабските държави. В този контекст изключително значение ще има планираното за 5 септември посещение на гръцкия външен министър Евангелос Венизелос в Египет.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.