СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дворецът на мира в Хага посреща стогодишнината си

ДПА

Стотици туристи се събират ежедневно пред Двореца на мира в Хага, за да направят по една бърза снимка, преди да се качат обратно в автобуса си и да продължат европейската си обиколка.

Украсена с кули, еркери и арки, съвсем като приказен замък от филм на „Дисни“, сградата е лесно разпознаваема за туристите. Дали обаче знаят какво се случва вътре или изобщо нещо за историята й, е друг въпрос.

Дворецът на мира е седалище на Международния съд на ООН и е почти столетник. Той е завършен на 28 август 1913 г., което означава, че дори и да е част от ООН, той е по-стар и организацията, и от нейния предшественик Лигата на нациите.

Заслугата за неговото съществуване до голяма степен принадлежи на последния руски цар, Николай Втори и на американския стоманен магнат Андрю Карнеги.

Създателите на сградата си я представяли като храм, който да изпраща послание за мир чрез правосъдие и върховенство на закона. Малцина по онова време вярвали кой знае колко в идеята, особено когато светът бил погълнат от надпревара във въоръжаването.

Европейската оръжейна индустрия работела на пълни обороти и подготовката за война била основната движеща сила на икономиката на много страни.

В такава атмосфера Николай Втори свикал мирна конференция през 1899 г., избирайки Хага за домакин, тъй като градът бил лесно достъпен, а самият той имал силни потомствени връзки с холандското кралско семейство.

Международни лидери от 26 страни се събрали два месеца по-късно в летния дворец на кралица Вилхелмина Нидерландска.

Събитието било наистина грандиозно, с балове и приеми. Но резултатът от конференцията бил, в най-добрия случай, скромен. Участващите страни поне решили да учредят международен арбитражен съд, който да действа като посредник в случай на конфликт.

Съдът трябвало да се помещава в нова сграда, чието поректиране било възложено на френския архитект Луи Мари Кордоние след международен конкурс. Той предложил дворец в неоренесансов стил, с готически и барокови елементи – истински мишмаш от стилове.

Но едно нещо липсвало – пари. Те дошли от човек, натрупал богаство от стомана – Карнеги, който дарил необходимите за завършването на проекта 1,5 млн. долара, огромна сума за онова време.

Различни страни допринесли за декорацията и обзавеждането. Тайланд дарил огромни слонски бивни, Швейцария – часовник, Германия – оградата около английските градини.

Дворцовите зали били великолепно украсени, с копринени тапети на стените. В средата на голямото стълбище, напомнящо за Парижката опера, е поставен царският подарък – ваза, висока почти два метра и тежаща три тона.

Тържествата по случай новия дворец не продължили дълго. Първата световна война избухва в годината след неговото откриване.

Следващото важно събитие в историята му е през 1922 г., когато Лигата на нациите решава, че Постоянният арбитражен съд е недостатъчен и учредява Постоянния международен съд. Втората световна война избухва въпреки всичко.

През 1946 г. Международният съд започва да работи като основен съдебен орган на Организацията на обединените нации. Петнайсетте му съдии са се произнесли по над 90 дела досега – за гранични спорове, нарушения в опазването на околната среда, експлоатацията на природни ресурси, а в по ново време – споровете за японския лов на китове.

Само страни членки на ООН имат право да се възползват от услугите на Международния съд. „Ние сме на фронтовата линия между държавите“, казва Розалин Хигинс, бивш председател на съда.

Макар че съдиите до голяма степен са неспособни да налагат санкции, страните са склонни да спазват решенията им. „В крайна сметка не знаят кога може пак да им потряБваме“, казва Хигинс.

Въпреки че Дворецът на мира не е могъл да предотврати голяма война, той успя да изпрати един важен сигнал – значението на международното правосъдие нарасна за 100-те години на неговото съществуване, както доказват поредицата международни наказателни трибунали, създадени през последните десетилетия, някои от които също имат за седалище Хага.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.