СофияПловдивВарнаБургасРусе

Меркел е принудена да балансира между избирателите и съюзниците от НАТО

Ройтерс

Ангела Меркел. Снимка: АП/БТА

Само четири седмици преди спечелването на трети мандат като германски канцлер, както се надява, Ангела Меркел се сблъсква с неочакван проблем, който може да навреди на шансовете й – как да отговори на шокиращите кадри от предполагаемото нападение с химически оръжия в Сирия.

Тя е приклещена между съкрушителната съпротива на германските гласоподаватели срещу военни действия в Сирия и натиска от международните съюзници да подкрепи техните призиви за „последствия“. Решението на Берлин отпреди две години да не подкрепи западната интервенция в Либия, усилва този натиск.

Меркел, която се очаква да спечели трети мандат на изборите на 22 септември, въпреки че може да й се наложи да смени коалиционните партньори, знае много добре как международните кризи могат да обърнат изхода от вота. Твърдото „не“ на американските планове за нахлуване в Ирак през 2002 г. бе широко възприето като решаващ фактор, донесъл изненадващата победа на социалдемократа Герхард Шрьодер.

Малко експерти смятат, че Меркел ще се отклони драстично от традиционно предпазливата позиция на Германия по отношение на военни действия в чужбина – пацифистка тенденция, произтичаща от колективното чувство на срам заради започването на Втората световна война и извършването на Холокоста.

Социологическо проучване, публикувано във вторник, показва, че 69 процента от германците не одобряват военен удар срещу Сирия, а само 23 процента се го подкрепят. При все това консервативната Меркел и външният министър Гидо Вестервеле, член на Свободната демократическа партия, нейния младши коалиционен партньор, смениха тона тази седмица.

Говорител на Меркел описа предполагаемото използване на невропаралитичен газ от правителствените сили в сирийската гражданска война като „нарушаване на табу“, като добави, че е необходим ясен международен отговор. Той отказа да поясни дали става дума за евентуална военна намеса.

САЩ и техните близки съюзници от НАТО изготвят планове за въздушни удари и други действия след предполагаемата химическа атака, която уби стотици цивилни сирийци. Западните сили могат да нападнат Сирия до броени дни, както са заявили пратеници на САЩ и техни съюзници пред бунтовници, борещи се срещу режима на Башар Асад.

Нищо от това не означава, че Германия в действителност ще предложи нещо повече от морална и известна логистична подкрепа, но все пак то изтъква признанието, че Берлин ще бъде маргинализиран, ако реши да не застане до своите съюзници, както го стори през 2011 г. в случая с Либия.

Най-продаваният всекидневник „Билд“ публикува във вторник статия под заглавие „Можем ли наистина да останем настрана“ и отговори, че ще бъде „трудно“. Вестникът цитира депутат, според когото Германия не може да си позволи да се самоизолира отново след решението да не се намесва във войната в Либия. През 2011 г. Германия се въздържа в Съвета за сигурност на ООН да гласува в подкрепа на предприемането на действия срещу Либия, с което разгневи Вашингтон и други съюзници.

Карл Георг Велман, член на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, говори открито за военна намеса на Запада в Сирия. „Не можем да бъдем странични наблюдатели на масово убийство“, заяви той пред онлайн изданието на сп. „Шпигел“, допълвайки, че е необходим военен сигнал и че Берлин може да окаже подкрепа с логистика или противоракетни системи.

По-рано през годината Германия изпрати ракети „Пейтриът“ и около 300 войници в Турция като част от мисията на НАТО за защита на най-източната държава членка на алианса от разпростиране на войната извън границите на Сирия.

В знак на това, че Германия този път иска да участва във вземането на решения, началник щаба на армията участва през уикенда на преговори в Йордания със своите колеги от алианса по въпросите на сирийската криза.

Социологическите агенции обаче твърдят, че Меркел е изправена пред деликатно балансиране. „След Либия, въпросът за моралната подкрепа и сътрудничеството със САЩ и техните съюзници е по-належащо“, заяви пред Ройтерс Клаус Петер Шьопнер, анализатор в агенция „Емнид“. „Но правителството няма да рискува да отчужди огромното мнозинство германци, което е против военни действия“, допълва той.

Опозиционната Германска социалдемократическа партия /ГСДП/, която изостава след консерваторите на Меркел с поне 15 пункта, се надява да спечели гласове като изтъква рисковете. Нейният кандидат за канцлер, Пеер Щайнбрюк, предупреди, че не бива политиците да се държат така, сякаш военните действия биха сложили край на гражданската война и биха донесли мир в Сирия.

Депутатът от ГСДП Гернот Ерлер стигна дори по-далеч, като каза „Трябва да направим всичко, за да избегнем военна ескалация“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.