СофияПловдивВарнаБургасРусе

Китай има много за губене в Близкия изток, но малко лостове за влияние

Ройтерс

Задълбочаващият се конфликт в Сирия разкри неудобна истина за грижливо поддържаната от Китай политика за ненамеса – Пекин не може да направи много, за да повлияе на събитията, дори да иска. Със своите слаби и неизпробвани въоръжени сили, неспособни да демонстрират мощ в Близкия изток, Китай може да играе само ограничена роля в регион, жизненоважен за неговата енергийна сигурност.

Докато САЩ и техните съюзници се готвят за възможен военен удар срещу Сирия, увеличавайки страховете, че може целият регион да пламне, Китай остава твърдо встрани, въпреки че неговият залог е доста по-голям, отколкото на другите световни сили. Близкият изток е най-големият източник на суров петрол за Китай. Без него втората най-голяма икономика в света може внезапно да спре да функционира. През първите седем месеца от годината Китай е внесъл около 83 млн. тона суров петрол от региона, което представлява половината от всичкия внесен петрол с основни доставчици Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Оман и ОАЕ. Китай има незначителни икономически интереси в самата Сирия, но е убеден, че има стратегическо и дипломатическо задължение да гарантира стабилността в Близкия изток и да опази този жизненоважен енергиен източник.

Както пенсионираният генерал-майор Ло Юан, една от най-прямите военни фигури в Китай, заяви пред в. „Женмин жибао“ миналата година, че с такова количество петрол залогът е толкова голям, че „не можем и да си помислим, че въпросите, свързани със Сирия и Иран, нямат нищо общо с нас“. Китай твърди, че нито подкрепя, нито оказва протекция на сирийския президент Башар Асад, обяснявайки, че е наложил вето на резолюциите на ООН, тъй като е смятал, че това само би влошило кризата. Пекин също така бе домакин на визити и от правителството, и от опозицията в опит да намери политическо решение, макар това да не донесе особени резултати. Дори правителството да се бе отклонило от принципа за ненамеса в делата на други страни, Китайската народоосвободителна армия все още не е способна за друго, освен за символично присъствие в далечни земи.

„Колкото до това армията да стане активен участник в онова, което САЩ и техните съюзници планират да направят през идните дни, тя не разполага с нужните средства“, твърди Рос Бабидж, военен анализатор в Канбера и бивш висш австралийски служител в отбраната. Въпреки че тихомълком направи бърз прогрес в бойната техника и пусна във вода първия си самолетоносач, китайската армия е до голяма степен неизпробвана. За последен път е водила сражения през 1979 г. срещу Виетнам, които не свършиха добре за зле подготвените китайци. Китайските кораби са участвали в антипиратски патрули край бреговете на Сомалия, но когато се наложи да евакуира своите граждани от Либия през 2011 г. по време на боевете там, Китай се принуди да разчита основно на фериботи, взети под наем. Китайската народоосвободителна армия сега се фокусира върху операциите в Тихия океан, казва Бабидж.

„Но за извършването на този тип операции, за които говорим тук, в Средиземно море, те наистина не са подготвени. Могат ли да го направят за 10 години? Абсолютно, стига да решат“. Китайският държавен глава Си Цзинпин заяви миналия месец, че Китай има важната задача да стане военноморска сила, тъй като „океаните и моретата имат все по-важен стратегически статут“. Китай не показа публично почти никакви признаци, че иска да вземе по-активно участие в Близкия изток, било то с военни или дипломатически средства. Това е регион, в който Пекин има малко опит, за разлика от САЩ, Русия, Великобритания или Франция, останалите членки на Съвета за сигурност с право на вето. Китай предприе ходове като изпращане на дипломати в Сирия и приемане в Пекин на представители на сирийското правителство и опозицията, въпреки че някои от дипломатическите усилия не бяха посрещнати добре в арабския свят и доведоха до враждебни реакции.

В началото на миналата година демонстранти хвърляха камъни, яйца и домати срещу китайското посолство в либийската столица Триполи, след като Русия и Китай наложиха вето на резолюцията в Съвета за сигурност на ООН, подкрепяща изготвения от няколко арабски страни план за принуждаване на Асад да сдаде властта. Китай не смята, че отговорността за сигурността в региона пада върху него, тъй като няма начин Пекин ефективно да се намеси, смята Ин Ган, експерт по политиката на Китай в Близкия изток в правителствения мозъчен тръст Китайска академия за социални науки. „Ако има стабилност, това е добре за Китай, ако там настане хаос, ще е зле. Но Китай няма възможността да поддържа стабилността там“, казва Ин. „Невъзможно е, напълно невъзможно. Китай няма как да използва военна сила, за да защити интересите си в Близкия изток. Най-добрият начин да защити интересите си би бил да диверсифицира вноса на петрол, да внася повече от Русия, от други части на света“.

За Китай Близкият изток е мистериозен регион, за който китайците знаят малко, казва Сюй Гуангюй, пенсиониран генерал-майор и настоящ високопоставен съветник на правителствената агенция за контрол над оръжията и разоръжаването. „Китай няма как да знае какво наистина се случва в тези страни“, казва Сюй, който е съгласен с това, че китайските въоръжени сили просто не са подготвени за такова приключение в Близкия изток. „Необходимо е да заемем неутрална позиция“, казва той. Все още обаче продължава дебатът сред хората с крайни убеждения, в уебсайтове, посещавани от войнствени „ястреби“, за това дали е дошло времето армията да придобие далеч по-агресивна роля в Близкия изток.

Китай в действителност разчита на силното американско военно присъствие в региона, за да гарантира стабилността и безпрепятствения поток на петрола, особено в Ормузкия проток, който Иран в миналото е заплашвал да затвори в случай на война. Това може постепенно да започне да дразни китайците и да предизвика преосмисляне на стратегията, заяви дипломатически източник, запознат с китайската политика в Близкия изток. „В един момент Китай ще си каже Защо САЩ трябва да отбраняват нашия петрол?“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.