Кой е майор Томпсън и какво научи за смъртта му неговият брат проф. Томпсън

Майор Франк Томпсън. Снимка: архив

На 4 юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, са осъдени набързо от импровизиран съд в с. Литаково и екзекутирани. Свидетели разказват, че до последния си миг те се държат геройски и загиват с партизанския лозунг на уста “Смърт на фашизма!” След войната капитан Томпсън е удостоен посмъртно със званието майор.

Кой в действителност уби майор Томпсън? В продължение на десетилетия обстоятелствата около смъртта му не дават покой на по-малкия брат на Франк – Едуард Томпсън.

Фактът, че Франк е бил екзекутиран от български наказателен взвод не разкрива цялата истина. Според законите на войната той трябвало да бъде третиран като военнопленник, доколкото България и Великобритания са в състояние на война от 1941 г.

По време на първото си посещение в България през 1947 г. Едуард Томпсън се запознава на място с обстановката, разпитва очевидци, бойни другари на Франк. По-късно продължава изследователските си дирения в архивните масиви на Форийн офис, на Военното министерство, на британските специални служби.

За негово неудовлетворение, много от фондовете, отнасящи се до специалните британски операции на Балканите, са основно прочистени. Документите, които намира все пак, му дават възможност да интерпретира случая през призмата на големите интелектуални и политически въпроси на своето време, някои от които навеждат на извод за ранно начало на “студената война”.

Роджър Уотърс на гроба на майор Франк Томпсън в Литаково. Снимка: БГНЕС

През 1981 г. проф. Томпсън представя своите бележки пред студенти и преподаватели от Станфордския университет, издадени след смъртта му в монографията “Отвъд границата: България 1944 г. – политиката на една провалена мисия”.

Проф. Томпсън акцентира не толкова върху фактите и официалното им тълкуване, колкото върху обстоятелствата “колко чувствителни доказателства са били унищожени, как се произвеждат митове, как историческият анекдот става код на идеологията, как причини, свързани с държавната политика, вечно са във война с историческото познание”.(1)

Мисията на Франк Томпсън съвпада с настъпилите радикални промени по бойните полета на Втората световна война. След битката при Курск става очевиден крахът на Хитлеровия Вермахт. Вече няма съществени прегради пред победния ход на Червената армия. През 1943 г. фашистка Италия капитулира пред офанзивата на съюзниците. Капитулира и италианският корпус на Балканите. Значителна част от италианското оръжие попада в ръцете на югославските и албанските партизани.

Антинацистката съпротива получава ново развитие. Партизанските части са в състояние да ангажират все по-голям брой германски дивизии. В Лондон оценяват трезво новосъздадената обстановка. Решението е за дезавуиране на Дража Михайлович и за решителен обрат в подкрепа на партизаните.

През декември 1943 г. в Техеран, Чърчил, Рузвелт и Сталин се договарят българската съпротива да се подпомага от англичаните. Междувременно британска мисия под командването на майор Дейвис е спусната в Албания. След сериозни премеждия в продължение на три месеца тя успява да се добере до Църна трава, където на 4 януари 1944 г. се среща с представители на Главния щаб на българските партизани. Това са Владо Тричков и Делчо Симов.

Преговорите са продължителни и детайлни. След няколко неуспешни опита, през нощта на 25 януари 1944 г., английски самолети успяват да хвърлят оръжие и продоволствия в района на Добро поле. Същата нощ се спуска и втора английска мисия, начело с капитан Франк Томпсън.

В докладите си до SOE b в в Кайро Томпсън съобщава за подготовката на партизанска офанзива в района на Кюстендил. Целта е да се отвоюва свободна територия, което да принуди българските окупационни сили да се оттеглят от Сърбия. Франк изтъква, че в България все още няма свободна територия, макар в някои райони на Средна гора и Трънско “по-голямата част от населението симпатизира на партизаните”. (2) Сочи и причините за това: страната е съюзник на нацистка Германия, армията й не се бие по фронтовете, а изпълнява полицейски функции в анексираните територии.

Партизанското движение воюва не срещу окупатори, а срещу собствената си власт при изключително трудни условия. Но независимо от пораженията и жестоките репресии съпротивата бързо нараства. Във всеки доклад Томпсън настоява за доставки на оръжие и продоволствие, на ботуши, радиостанции, бинокли, компаси, с цел да се ускори нарастването на партизанското движение. (3) Според проф. Едуард Томпсън, в изследваните от него архиви не се откриват доказателства да е било отговаряно на докладите на Франк. (4)

На 10 и 11 май, за радост на българите, от небето се пускат английски контейнери. (5) Въоръжена с английското оръжие, Втора партизанска бригада навлиза на 17 май на българска територия. В ожесточени сражения с многочислени армейски части и полиция част от партизаните са избити край с. Батулия на 23 май. В сражението Франк Томпсън е ранен и по-късно заловен.

Групата е закарана в с. Горни Богров. Там виждат набучени главите на убитите партизани. Населението е доведено в двора на училището, където пленниците са извадени на показ. Опитите на властта да провокира враждебни реакции у местните хора, се оказват безуспешни. Обратното, отделни селяни демонстрират симпатии, като дават хляб и лук на пленените. Двете жени, една от които е Йорданка, са отделени за специален разпит. Писъците им се чуват през цялата нощ.

„Много английски герой“ – издадена в САЩ през 2012 г. биография на Франк Томпсън от известния литературовед Петер Конради

В с. Литаково срещу партизаните и Томпсън се провежда показен процес. Полковник Манов, в качеството си на съдия, открива процеса в салона на читалището. Отвън лежат телата на дузина убити партизани. Вътре е пълно със селяни и войници. Достойното държане на снажния англичанин и фактът, че говори български, дълбоко впечатлява местното население. Томпсън не крие комунистическите си убеждения и солидарността си с партизаните, които воюват против тиранията.

Очакваната от властта демонстрация на враждебност се проваля отново. Процесът приключва набързо и осъдените са отведени в местността Калето, където Франк Томпсън, заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов са екзекутирани от специален взвод, докаран от София. Погребани са набързо в общ гроб.

В английските архиви проф. Томпсън се натъква на интересни разкрития. На 24 февруари 1944 г. британският щаб издава директива до силите в Близкия изток: “За Сила 133 с – относно операциите на SOE и OSS d в България: задачата е да се поощрява и насърчава партизанската съпротива с максимално възможна подкрепа, като се имат предвид наличните сили”.

Съгласно тази директива, партизаните трябвало да съдействат за създаване на вътрешни безредици, които да принудят властта да изтегли дивизии от другите балкански територии и това да доведе “до събаряне на сегашната власт чрез революционни действия”. На българските партизани трябвало да бъдат спуснати оръжейни доставки както следва: 20 пратки – през февруари, 30 – през март, 40 – през април, 50 – през май. Директивата е подписана от ген. Уилсън – върховен главнокомандващ британските части в Близкия изток.

Впрочем, още на 3 февруари генералът ясно формулира: “Да се оказва максимално възможна подкрепа на всички български части или лица, които искат да се сражават с германците”. Това е позицията на военните. Одобрена е от SOE в Кайро. Максимална подкрепа на всички български съединения, както и на лица, които искат да се сражават с германците, за събаряне на властта чрез революционни действия!

Оказва се обаче, че становището на Форийн офис и на съветниците по проблемите на Близкия изток, включително това на лорд Мойн,е не е същото. Както и на централата на SOE в Лондон. Алтернативата е повлияна от съвсем различни съображения. Започнали са сондажи от и към българското правителство за сключване на примирие и във Форийн офис преценяват, че се е появила възможност правителството и армията да се откъснат от Оста “като едно цяло”, “като действащо предприятие”.

В началото на март 1944 г. ген. Уилсън получава меморандум, в който се поставя под въпрос дотогавашната му позиция. Меморандумът посочва, че в светлината на започналите сондажи на българското правителство, усилията на Уилсън може да не съдействат за резултат “който искаме да постигнем, ако България искрено иска преговори”. Ако правителството загуби контрол, най-вероятно е германците да окупират страната. (6)

“При тези обстоятелства не е в наш интерес да сваляме правителство, което иска да преговаря, нито пък да затрудняваме усилията му да се противопостави на германска окупация, като създаваме условия, които правят необходимо въвеждането на [германска] войска за поддържане на вътрешната сигурност… Надяваме се българското отцепване от Германия да мине без революция, като Отечественият фронт се включи повече като инструмент за натиск срещу сегашното правителство, отколкото като страна, с която някога ще водим преговори… От политическа гледна точка по-удачно за нас е да нямаме работа с едно “демократично” българско правителство, което ще претендира не само с другарството си по оръжие в антифашистката борба, но и няма да носи отговорност за кървавите престъпления, извършени по време на режима на своите предшественици”. (7)

Новата британска линия иска да използва партизаните като “инструмент за натиск”, надявайки се да притисне българското правителство да скъса с Оста “като едно цяло”. В последващите меморандуми Форийн офис изрично подчертава: “България трябва да бъде завоювана, не освободена!” (8)

Очевидно англичаните не желаят да имат работа с едно демократично българско правителство, което ще дойде на власт в резултат на въоръжена антифашистка съпротива.(9) На 21 април 1944 г. Върховното съюзническо командване в Алжир (SAC) разпорежда балканските операции да се поставят „на изчакване”. Да не се предприемат без предварително одобрение никакви действия, освен в Югославия и Албания. Директивата от февруари за подпомагане на българската съпротива на практика е отменена.

На 13 април 1944 г. британският премиер отбелязва в паметна записка: „Да прочистим всички наши секретни служби от комунисти, защото знаем, че не са предани на нас и на нашата кауза и винаги ще издават тайни на Съветите, дори когато работим заедно…”(10) Впрочем още на 6 април 1944 г. Чърчил пише на британския посланик в Алжир: “Мисля, че си давате сметка, че отстраняваме без угризение всеки известен комунист от нашите тайни служби…” (11)

В меморандум до Идън от 4 май 1944 г. Чърчил подчертава: „От първостепенно значение е да погледнем в лицето грубите факти в Италия, Румъния, България, Югославия и преди всичко в Гърция… Ще се примирим ли с комунизацията на Балканите и вероятно на Италия…” Във всичките тези страни Чърчил вижда „комунистическо влияние и агресия”.(12)

При тази промяна на политическата линия британската мисия в България се оказва в неблагоприятно положение. Никой не я уведомява за новия курс. Още по-неблагоприятно е обстоятелството, че след смъртта на майор Дейвис командир на мисията се оказва комунист. По такъв начин, още преди да напусне Кална на 12 май, британската мисия вече е дезавуирана от своя щаб.

Разсъжденията и изводите на проф. Томпсън се насочват към пораждането и проблемите на “студената война”. В повечето западни историографии сър Уинстън Чърчил е аплодиран за неговия обрат, подпомаган активно от OSS и Държавния департамент на САЩ. Но дори да се съгласим с британския премиер, че Русия се стреми към овладяване на Югоизточна Европа, това не означава да се приемат неговите заключения, именно, защита на западните интереси и тесен съюз с управляващите умерени класи, опонира проф. Томпсън.

Всъщност колко “умерени” са били тези класи в България? Колко умерено е било тяхното правителство? Донесенията на OSS съдържат данни за жестокостите на българските власти срещу заловените партизани. Как може да се приемат за “умерени” онези, които изнасилват Йорданка, преди да я убият? Които практикуват отвратителни мъчения, преди да убият жертвите си? Които набучват на кол главите на екзекутираните? Които се прочуват с нечувани жестокости срещу цивилното население в окупираните части на Сърбия и [Западна] Тракия? (13)

Основното внушение в тези историографии е, че някак си било “нечестно” партизаните на Балканите и в Италия “да се възползват от войната”, за да извършат революционни промени в статута на собствеността и държавната организация на своите страни. Те трябвало да се оставят да бъдат използвани само като лоялни “инструменти за натиск”, да подпомагат съюзниците да сразят германците, за да възстановят стария ред – монархията, армията, полицията, статутът на собствеността “като едно цяло”.

В продължение на векове селяните и бедните класи в Европа понасят “лоялно” властта на своите авторитарни господари. В продължение на векове децата им са пращани да умират в интерес на господарите, само и само да бъде поддържан старият ред. Първата световна война обаче им предостави върховно просветление: защо още едно поколение бедни мъже и жени от града и селото да умират за господин Чърчил, а не за собствената си кауза? Убедеността на партизаните, че участват в битка за социална революция е открита и честна, заключава проф. Томпсън.

В британските архиви са налице достатъчно свидетелства, че през трите месеца от март до юни 1944 г., по време на контактите си със западните съюзници в Анкара, българската власт е поискала в замяна на откъсването си от Оста Западът да спре подкрепата си за партизанското движение. Времето между 31 май, когато Франк Томпсън е заловен и 4 юни [1944 г.], когато е екзекутиран, е твърде значително. Решението за неговата екзекуция не е било взето от местния полицейски началник. Нещо повече, на 1 юни 1944 г. на власт идва новото правителство на Иван Багрянов. В тази точка на войната изглежда немислимо за властта да заповяда екзекуцията на британски офицер в британска униформа, ако отнякъде не е дошъл знак или не е бил показан съответстващ жест.

Британските мисии, спуснати на Балканите по време на войната, трябвало да осъществяват набелязаната от SOE първоначална стратегия за дестабилиране на контролираните от Оста територии в Югоизточна Европа. Но в момента, когато Франк пристига при българските партизани, британската политика спрямо царска България се променя диаметрално: вместо сваляне на режима, тя вече си поставя за цел да погълне България “като едно цяло”, “като действащо предприятие”, сочат архивите.

Мисията на Франк, следователно, е станала излишна, преди дори да е започнала. Но не е била прекратена. След неговото залавяне той става неудобен за британското правителство, което, “с разбито сърце”, решава да се отърве от комунистическия офицер и потенциалните си размирници.

Според така изложената теза на проф. Томпсън, брат му – майор Франк Томпсън – се оказва не толкова жертва на борбата срещу фашизма, колкото ранна жертва на “студената война”. (14)

Бележки:
(1)THOMPSON, Edward P. (1997) Beyond the Frontier: The Politics of a Failed Mission; Bulgaria 1944, Stanford University Press, Ca.
(2)Ibid, p.20.
(3)Ibid, p.28.
(4)Ibid, p.19.
(5)Ibid, p.81.
(6)Ibid, pp. 91-92.
(7)Архив на британския Форийн офис FO 371.43579 Steel to Howard 24/2/44.
(8)THOMPSON, op. cit., pp. 92-93.
(9)Foreign Relations of UP Washington 1965, Vol. 111, 1944, pp. 321-2, April 21.
(10)Letter to Ambassador in Algiers, 6 April 1944, Avon Papers, University Birmingham SOE/44/17.
(11)Ibidem.
(12)THOMPSON, op. cit., pp. 94-95.
(13)Ibid, p. 23.
(14)Ibid, pр. 96-97.
(а) Едуард П. Томпсън (1924-1993) е изтъкнат британски историк от втората половина на 20 век. Най-значителните му трудове са в областта на съзряването и развитието на работническата класа и на индустриалната революция във Великобритания. Той е ревностен участник в антивоенното движение и в кампанията срещу ядреното въоръжаване
(b) SOE (Special Operations Executive) или Управление за специални операции (УСО), както е известно в българската литература, е организираната по време на войната британска служба за подривна, саботажна и пропагандна дейност срещу силите на Оста. По-късно, по нареждане на премиера сър Уинстън Чърчил, е реорганизирана в Управление за военно разузнаване (Military Intelligence)
(с) “Сила-33” е британско подразделение за диверсии и саботажи, подчинено на щаба на SOE в Кайро
(d) OSS (Office of Strategic Services) е предшественик на Централното разузнавателно управление на САЩ
(е) лорд Мойн е британски министър по делата за Близкия изток

Статията е публикувана за пръв път във в. “Нова Зора

––––––
* Авторът Радко Ханджиев е 69-годишен, доктор по история. Завършил е Историческия факултет на СУ “Климент Охридски”. След 1989 г. в различни периоди живее в Будапеща, където създава Bulgarian Press Pool –Будапеща
Става популярен с постоянни публикации срещу ЧЕЗ и Топлофикация. Председател е на Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”, която е член на World Taxpayers Associations – Световната асоциация на данъкоплатците със седалище Стокхолм и др. www.worldtaxpayers.org. Публикува исторически статии предимно в леви издания у нас, но и в “Труд”, “Стандарт”, “Поглед”, “168 часа”, “Еврейски вести”, сп. “Тема”, унгарския Nepszabadsag, The Budapest Sun и др.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.