Роджър Уотърс, комунето майор Томпсън и „Оставка”

Моментът от концерта „Стената“ в София с надписа „Оставка“. Снимка: СМИ

Събитията по света и концертът-спектакъл „Стената” в София напълно объркаха и без това обърканите представи за „ляво” и „дясно” сред протестиращите и сред т. нар. „десни” у нас.

Най-напред, докато тук валят декларации отдясно против режима на Башар Асад и пасивността на правителството на БСП, английският парламент, доминиран от консерваторите (десни, та дрънкат), отхвърли желанията на премиера Камерън за намеса в Сирия. Още 12 европейски държави се дистанцираха от такива действия. Същевременно социалистът президент на Франция Франсоа Оланд се обяви за намеса в Сирия.

В тая бъркотия у нас мина концертът-спектакъл на Роджър Уотърс, в началото на който сред множеството надписи и послания, прожектирани на стената, отляво се появи един на български, с червени букви – „Оставка”. На стадиона за кратко избухнаха възгласи „Оставка, оставка”. Това доведе до възторжени коментари във Фейсбук, където протестиращите живеят предимно, като изолирани в свой свят. По същество те се опитват да политизират еднозначно концерта „Стената“.

Ден по-рано Роджър Уотърс извърши нещо объркващо – поклони се на гроба на майор Франк Томпсън в Литаково недалеч от София, придружен от зам.-председателя на БСП Янаки Стоилов. Инициативата е на Роджър Уотърс и не е ясно защо е това присъствие на представител на БСП, дали се е наредил за снимка до звездата (но не се получи, такава снимка никой не разпространи, виж, ако беше Бойко Борисов, щеше да се види навсякъде).
Много от българските медии нещо смотаха информацията кой е майор Томпсън – бил английски военен, загинал в България през Втората световна война. И така спестиха много интелектуални колизии на повечето невежи политикани, каквито щъкат из мрежата и по площадите.

Майор Франк Томпсън е комунист, убит, заедно с двама български партизани, след разпити и съмнителен импровизиран трибунал в селско читалище, въпреки правата си на военнопленник.

Роджър Уотърс на посещение на гроба на майор Томпсън, убит заедно с двама партизани. До него вдясно е зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов. Снимка: Impact Press Group

Томпсън не е някакво неизвестно име за Великобритания и поради други причини. Учи в Оксфорд в края на 30-те и става член на британската компартия, нещо често срещано сред интелигенцията в Англия тогава. Там се среща с прочутата английска писателка Айрис Мърдок и става голямата й любов, дори неин годеник, както пишат в някои публикации. Мърдок казва за него след години, че се надявали да се оженят (виж тук).Томпсън се възхищава от българския комунист Георги Димитров, който е съден в Германия по фалшиви обвинения и в света се надига вълна в негова защита, а в Лондон дори е организиран международен контрапроцес.

Томпсън става доброволец в британската армия и служи на няколко фронта, а януари 1944 г. е спуснат с парашут в България като свръзка на британското командване с партизанския отряд на Славчо Трънски, който е почти господар на голям регион между България и Македония.

И какво се оказва – тоя Томпсън бил „комуне”, по терминологията на бившия премиер Борисов и неговите симпатизанти.

И изведнъж Роджър Уотърс се покланя на гроба му, а снимка на майора се появи и в началото на концерта на огромната стена. Уотърс подчертава, че е чел и познава добре историята на майор Томпсън (повече за него – тук).
Как това се сблъсква с представите на хората, които поставят знак за равенство между БСП и партизаните, наричани сега „крадци на кашкавал”? Вълната от антикомунизъм след 1989 г. направи така, че много хора дори не знаят, че България е обявила война на Великобритания и САЩ и на практика по онова време техни единствени съюзници у нас са били партизаните.
Но да се говори обективно за история у нас ще може чак след още 20-ина години, когато се успокоят политическите страсти.

„Много английски герой“ – издадена в САЩ през 2012 г. биография на Франк Томпсън от известния литературовед Петер Конради

В петък вечер на грандиозния концерт на стадиона се появи надпис „Оставка”, а отдясно в другия край на стената – No fucking way (превежда се като „Няма никакъв шибан начин”) . Надписът на концерта се възприе като директна подкрепа на големия музикант в свалянето на правителството на социалистите в България. Разбира се, че рокаджия като Уотърс, където и да иде по света, ще застане в подкрепа на протестите и срещу правителството. Още повече с всичката си ангажираност, която е демонстрирал досега.

По стената на Уотърс се появиха множество символи, надписи и послания. На червеното прасе, а по-скоро глиган-дирижабъл, който се рееше над публиката имаше сърп и чук, надписи „Калашников и водка”, символите на долара, полумесец и звезда, разни марки – на „Мерцеседс“, „Шел“ и др., символизиращи капитализъм и дори шестоъгълната звезда на Давид, поради което тук-там по света срещу Уотърс са се надигали обвинения в антисемитизъм. Неотдавна той призова музикантите да не гостуват в Израел, заради войнствената му политика.

В средата на концерта като пауза за дълго на стената бяха прожектирани портрети и имена на загинали в различни войни и сблъсъци по идеологически и религиозни причини. Появи се и портретът на убития социалист президент на Чили Салвадор Алиенте, на когото беше кръстен булевард в София, но десните в общината го преименуваха, защото бил комунист.

Появи се и портретът на убития премиер социалдемократ на Швеция Улоф Палме, портрети на загинали в различни войни, включително палестинци. Видя се и портретът на бащата на Уотърс, също загинал по време на Втората световна война в Италия.

Характерно за рокаджии и хипари е левичарството, както и на повечето протестиращи от движението „Окупирай”. Много от тях влизат в категорията „полезни идиоти”, които, без да бъдат с някакви строго определени политически възгледи, с гражданския си натиск защитават демократични свободи и вършат полезна работа срещу злоупотребата с власт. Най-общо, близо до тази категория е и Роджър Уотърс, при цялото уважение към таланта му и забележителния проект „Стената”, който има исторически заслуги към хуманизма, разбирателството и антивоенните настроения в края на 20 век.

Впрочем албумът „Стената” на „Пинк Флойд” (1979 г.) символизира колизиите в главата на лирическия герой Пинк, който си гради мислена стена от преживените травми. Но след падането на Берлинската стена и края на комунизма, това идва като дюшеш на мюзикъла и му придава допълнителен много силен смисъл и импулс за нов живот.

Най-напред Уотърс прави концерт „Стената“ в Берлин през 1990 г., заедно със „Скорпиънс“, Брайън Адамс и др., после доразвива мюзикъла в днешния му вид и тръгва с него по света. Досега има над 200 концерта, повечето само с Уотърс и музикантите му, но някои и с останалите членове на „Пинк Флойд”.

Посланията в спектакъла са многопластови. Няма лошо у нас да възприемат един надпис като еднопосочна и директна политическа подкрепа. По-скоро проблем у нас е, че има неизяснена политическа ориентация и левичари, които се мислят за десни, защото са против „комунистите” и живеят с убеждението, че лявото е вредно и трябва да има само дясно, защото то е „правилно“.

Най-общо сред протестиращите (като изключим симпатизантите на ГЕРБ и изпадналите десни, разни организирани и платени, които работят за конкретни политически интереси), маса хора също спадат в категорията „полезни идиоти”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.