СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сирийската дилема на иранския президент Рохани

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

Сирия е единственият истински държавен съюзник на Иран в Близкия изток. Без Сирия Ислямската република би била по-изолирана и отслабена в един все по-нестабилен и опасен регион. Но поведението на сирийския президент Башар ал Асад също така поставя иранските лидери, особено новоизбрания президент Хасан Рохани, в трудно положение. Обгазяването на невинни цивилни в нарушение на международните норми очевидно влиза в разрез със заявената от Рохани външна политика на „благоразумие и умереност“. А Рохани, който има желание да смекчи санкциите срещу Иран, трябва да прояви по-меко отношение към своите събеседници, в частност САЩ.

Но твърдолинейните иранци, по-конкретно тези от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, гледат на света по различен начин. За тях Сирия е „фронтова линия“ във войната срещу Израел и САЩ. Би ли могъл Рохани да ги спечели на своя страна или дори да надхитри най-неподатливите офицери на гвардейците? Възможно е, като се имат предвид силните политически умения на Рохани и икономическият натиск, на който е подложен Техеран. Но не бива да подценяваме способността на евентуални военни удари на САЩ срещу Сирия да подкопаят ядрените преговори, особено ако нанесат значителни поражения на Асад.

Иранците познават ужасните последици от химическата война. Бившият иракски президент Саддам Хюсеин обгази хиляди ирански войници по време на своята война с Ислямската република и много иранци продължават да страдат от отрицателните ефекти. Рохани и неговите съветници ще имат това предвид, когато обмислят реакцията на Иран към евентуален удар на САЩ срещу Сирия. Освен това Рохани не може да си позволи да пренебрегне използването на химически оръжия от Асад. Това би отслабило подкрепата на неговите по-умерени и либерални поддръжници, много от които смятат Асад за безмилостен диктатор.

Мълчанието на Рохани по въпроса също така би изпратило погрешен сигнал към Запада и в частност към САЩ, а именно, че правителството на Рохани, което обещава да бъде по-„прозрачно“ по ядрената програма, негласно подкрепя използването на оръжия за масово унищожение. Затова не е изненадващо, че профилът на Рохани в Туитър остро осъди използването на химически оръжия, като същевременно внимаваше да не ги свързва изрично с режима на Асад.

Но възгледът на Рохани може да бъде в противоречие с този на по-твърдолинейните фигури. Ключовият въпрос е дали те ще му попречат да възприеме по-мек курс. Върховният водач аятолах Али Хаменей е твърд поддръжник на режима на Асад, разглеждан от него като фронтова линия на „съпротивата“ срещу Израел и САЩ. Въпреки предполагаемата му фетва срещу ядрените оръжия Хаменей едва ли особено се вълнува от използването на химически оръжия от Асад. Той явно гледа на Сирия с доста хладен и пресметлив поглед; Техеран трябва да подкрепя Асад, тъй като регионалното влияние и дори съществуването на иранския режим биха били заплашени без него. Хаменей също така може да се страхува, че отстъпление от тази твърда позиция може да застраши сдържащите възможности на Иран по отношение на САЩ в бъдеще. Днес Дамаск, утре Техеран.

Революционните гвардейци имат още по-голям интерес от това да подкрепят Асад и да пренебрегват използването на химически оръжия от него. Тяхното участие в Сирия се определя не само от държавни, а и от по-тесни институционални интереси. Гвардейците поддържат доста близки връзки с армията и разузнавателните служби на Сирия. Провал на Иран в Сирия не само би отслабил режима, но може да нанесе значителен удар на интересите на гвардейците. Висши лидери на гвардейците като генерал Касем Сулеймани, който оглавява елитните сили „Кудс“, се ползват със значително уважение в Иран за това, че държат „битката“ със САЩ далеч от иранските граници.

Сулеймани отговаряше за координирането на бунтовническите действия на иракските шиити срещу силите на САЩ, което ангажира хиляди американски войници и доведе до стотици американски жертви. Ако не бъде извървян целият път в Сирия, това може да подкопае образа на гвардейците. Все пак разделенията в Техеран може да не са толкова черно-бели. Рохани вероятно не е против използването на химически оръжия от чувство на религиозен или морален дълг; той се вълнува повече от интересите на Ислямската република, отколкото от страданието на сирийския народ. А засега изглежда, че иранската политическа върхушка, включително Хаменей и гвардейците, му дават свобода на действие за преговори със САЩ и техните партньори.

Така че дори Хаменей и гвардейците, подложени на силен икономически натиск, може да толерират малко повече гъвкавост в непоколебимия подход на Иран към Сирия. Разбира се, това зависи от военния отговор на САЩ. Ограничени военни удари, които наказват Асад, без да разклащат из основи неговата позиция, може да доведат до смекчаване на политиката на Рохани, Хаменей и гвардейците. Но водена от САЩ кампания, разглеждана като целяща да свали Асад, само би засилила безпокойството на върховния водач и неговите офицери от армията. Рохани има нужда от ограничен конфликт в Сирия, за да маневрира; в противен случай неговата политика на „благоразумие и умереност“ може да премине в „съпротива без отстъпление“ по ядрената програма.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.