СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво продаде Блъсков (за 3 млн. евро?) и кой го купи

Ирена Кръстева. Снимка: Булфото
Петьо Блъсков. Снимка: Булфото

На медийния пазар започна разместване, което обещава да е само началото.
Накъде ще дръпнат вестникарството новите издатели, купили вестниците на Блъсков? Ще има ли нови главни редактори, спуснати като парашутисти в професията?
Това са въпроси, които засягат пряко обществото и, особено, професионалната журналистическа гилдия.
В събота вестниците „Монитор” и „Телеграф”излязоха с редакционно каре, в което като управител е посочено името на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Това, което се говореше десетина дни по-рано, че тя ще бъде новият издател на двата всекидневника и в. “Политика”, стана официална новина. Пресгрупата на Петьо Блъсков, която включва и седмичника „Политика”, се състои от отделни ООД-та, които носят имената на съответните вестници. Групата обаче има дял и в печатарския комплекс ИПК „Родина”, строен по времето на Живков като най-модерния на Балканите (тогава на стойност около 200 млн. валутни лева, тоест долара).

Комплексът беше приватизиран (51% от него) през 2001-а г. за 6 млн. лв. от група вестници, които се печатаха там. Сдружението сега се нарича „Обединени български вестници” и освен двата всекидневника на Блъсков включва вестниците „Стандарт”, „Новинар”, „Дума”, „Банкер” и „Меридиан мач”. Групата изкупи по-късно на борсата 90% от комплекса. Печатницата е с амортизирана техника и отдавна се е обезценила, но цената на недвижимия имот се е покачила значително (той представлява ниската част на големия комплекс край бул. „Цариградско шосе” – до магазина „Мосю Бриколаж”). Тоест, сделката включва освен 3 вестника, и недвижимо имущество, дял от което има пресгрупата на Блъсков.

Трите вестника са доста различни. Седмичникът „Политика” е сериозен коментарен вестник, без определени политически пристрастия в полза на една или друга партия. Има ограничен тираж под 10 000 броя. Тиражът на всекидневника „Монитор” е около 10 000 броя, като в събота, когато се продава заедно с филм на DVD, е около 15 000-17 000.
Вестникът, чийто главен редактор е Блъсков от основаването му досега, е водил множество тенденциозни кампании, които постепенно са отредили на „Монитор” второстепенно значение сред печатните медии. Той се обяви със серия от публикации например против навлизането на веригата хипермаркети „Метро” в България, защитавал е конюнктурно едни или други бизнесинтереси в конкретни приватизационни и др. сделки и конфликти през годините. Това е характерно за Блъсков и за българските вестници въобще, които използват груб натиск в полза на финансовите интереси на собствениците си или главните си редактори.
„Монитор” се прочу например и с продължилата месеци кампания, в която убеждаваше читателите си, че психично болната Даниела Терзийска не е убила детето си, а това е конспирация на МВР, която прикрива друго престъпление. Вестникът по-късно разви темата с твърдения, че Терзийска е бременна от охраняващия я полицай.

Блъсков лансира и назначи за зам.-главен редактор в „Монитор“ Волен Сидеров, а вестникът често развива тезата за конспирации (Сидеров напусна вестника малко преди да основе патрия „Атака“).

Най-масовият вестник на групата е „Телеграф”, който е третият по тираж в България (около 60 000 броя) и в отделни дни е надминавал по тираж втория национален всекидневник – „24 часа”. „Телеграф” обаче има слабо влияние. Не е особено качествен, беден е на съдържание и е четен предимно от по-маргинална аудитория. Тиражът му се дължи предимно на по-ниската цена (40 ст. – около 50% по-евтин от основните всекидневници) и на различни техники при разпространението, които го доближават до безплатен вестник.
Главен редактор на „Телеграф” е Петьо Блъсков II – синът на Блъсков от първия брак. Той е започнал като спортен журналист във вестниците на баща си и е назначен направо за главен редактор, не на последно място от амбиция да създаде приемственост в бизнеса и професията на фамилията.

„Телеграф” е насочен предимно към по-младата аудитория, ако се съди по съдържанието му, и се опитва да наподобява класически жълт вестник от английски тип, но голяма част от новините в него са аналогични на тези в останалите български вестници. „Телеграф” е пряк конкурент на „Експрес”, също жълт вестник с почти същата формула. Любопитно е, че вина за възникването на конкурента „Експрес”, който излиза от тази пролет, има самият Блъсков, тъй като основният му екип от над 20 души, е напуснал в. „Монитор”. Журналистите бяха прогонени от Блъсков преди Коледа, след като той им удържа до 90% от заплатите, обявявайки, че е недоволен от тяхната работа. В момента на журналистическия пазар на труда има силен недостиг на професионални журналисти и създаването на нов вестник е почти непосилна задача. В този смисъл групата от 20 души, която изгони Блъсков от вестника си, е рядък шанс за издателя на “Експрес” Любомир Павлов. За сравнение – новият всекидневник “Класа”, който се подготвя от края на миналата година, още не може да събере напълно хора и да излезе на пазара.

Пресгрупата на Блъсков предлага комбинирана реклама и включване на рекламни приложения едновременно в трите вестника. Това я нарежда доста напред по приходи от реклама сред другите вестници. Според някои мониторингови данни за рекламната площ във вестниците „Монитор” е на трето място по рекламни приходи сред всекидневниците.

Кой и защо купува така описаните вестници? Печалба ли е целта или влияние в политиката?
Има белези, по които личи, че новите собственици не вещаят нищо добро за вестникарството. Кои са те и как един до вчера държавен чиновник като Кръстева стана издател?

От лятото на миналата година Блъсков е преговарял за продажба на вестниците си с различни потенциални купувачи, най-сериозен от които е бил бившият оръжеен търговец Младен Мутафчийски, сега собственик на хотелски комплекси край Слънчев бряг. Според добре информирани източници, близки до купувача, сделката се е провалила в края на миналата година по вина на Блъсков. Според други източници възможно е Блъсков да е водил паралелни преговори, за да вдигне цената на пресгрупата си и накрая е предпочел по-добрата оферта.

Петьо Блъсков и съдружниците му през 1997 г., ден преди да напуснат пресгрупа 168 часа, продадена изцяло на ВАЦ. Блъсков успя да продаде втори път вестникарска група в рамките на 10 години. На снимката от ляво надясно: Владимир Райчев, Радостина Константинова (сега главен редактор на в. „Политика“), Емил Петков (сега зам.-главен редактор на „Монитор“), Блъсков (седналият) и Драгомир Василев. Райчев и Василев напуснаха пресгрупата на Блъсков преди няколко години. Снимка: Иван Бакалов (на вниманието на т. нар. жълти вестници – внимавайте да не препечатате снимката, както си знаете, ще има последствия – б. а.)

Цената, за която са се водили преговори за вестниците, е варирала между 6 и 3 милиона евро. Сегашната цена на сделката не е известна, но е по-скоро към 3 милиона евро. Това е неофициална цена. Подобни продажби се извършват като с недвижими имоти – с много по-занижена официална стойност, а в случая вероятно са намесени офшорни фирми, за да се избегнат данъци и т. н. естествени механизми, които използва бизнесът.

Цената представлява обществени интерес не заради продавача, а заради купувача. Представител на новото дружество е бившата шефка на държавния тотализатор, назначена навремето на този пост от тогавашния министър на спорта Васил Иванов-Лучано. За времето, докато беше шефка на тотото, името й се свързваше с обвинения в корупция и злоупотреби със спортни имоти.

Ирен Кръстева е почти наравно известна със своя син Дилян Пеевски, за когото медиите съобщиха тези дни, че се очаква да е новият управител на в. “Политика”.
Пеевски се прочу за пръв път преди години като учредител на младежко НДСВ, който едва на 21 години беше назначен като парламентарен секретар в Министерство на транспорта. Като такъв е вкаран в борда на пристанище Варна и после махнат от Николай Василев поради липса на образование.

Синът на Кръстева Делян Пеевски. Снимка: официален сайт на ДПС

Кариерата на новия издател Пеевски е удивителна. Докато майка му беше шеф на тотото, вестниците писаха, че благодарение на връзките с тогавашния министър на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано, Делян Пеевски приватизирал чрез апортни вноски столичната зала „Универсиада“ и спортния комплекс „Тотошанс“ в Златни пясъци. Според съобщенията това се случило чрез подставено лице, като официален собственик на фирмите била записана 25-годишната му секретарка Маргарита Донкова.
По-късно Пеевски е назначен за следовател в Столичната следствена служба – Стопански отдел, без конкурс и без задължителния стаж. Твърди се, че назначението му е станало чрез протекцията на бившия шеф на националното следствие Ангел Александров.

Делян Пеевски доскоро беше зам.-министър по бедствията и авариите (от квотата на ДПС) с ресор “Държавен резерв”. Уволнен беше от премиера Станишев около скандала с Румен Овчаров. В момента срещу Пеевски тече разследване за длъжностно престъпление. Той е обвинен, че в качеството си на зам.-министър е изнудвал директора на „Булгартабак – холдинг“ Христо Лачев. Пеевски искал близки до него фирми да извършват строителни-ремонтни дейности и да обезпечават рекламата на „Булгартабак“, твърдят от прокуратурата.
Майката и синът, по времето, когато не са имали никакъв официален бизнес, са придобили всеки по няколко апартамента в София между 2002 и 2004 г. Любопитно е, че Славчо Пеевски, баща на Делян Пеевски и бивш съпруг на Кръстева, е депозирал в прокуратурата сигнали срещу сина си и бившата си съпруга. Той ги обвинява в злоупотреба със служебно положение, укриване на доходи и неплатени данъци. В знак на възмущение, той основал и „Асоциация за борба против корупцията в България“. От своя страна майката и сина са завели срещу него дело за оказване на тормоз.

Това са накратко новите издатели на “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Характерно за тях е безпардонност и пълно игнориране на общественото мнение. Пеевски, подобно на майка си в тотото, е назначаван без образование, без конкурс и ценз на различни държавни длъжности. През това време двамата с майка си са придобивали имущества без обяснение. Без никакво официално обяснение ще остане сега и откъде изведнъж изникнаха като шефове на вестници и кой стои зад тази сделка. Ако двойката майка и син са собственици, въпросът опира до прокуратурата и произхода на средства. Ако те са само управители и миноритарни съдружници, това означава, че зад двамата скандално известни държавни служители вероятно стоят кръгове около бившия министър Лучано или по-вероятно около ДПС.
Това ще стане ясно сравнително бързо. Има няколко теми, по които си личи кой вестник кои политически кръгове обслужва. От „24 часа“ например не можеше да се разбере, че президентът Първанов е обявен за сътрудник на бившите служби – ДС. В други вестници, между които и „Монитор“, за агент Гоце се пише с подробности. И т. н.
Какво може да последва от новия вестникарски собственик? Характерно за такъв тип непрофесионални издатели е стремежът веднага да се оградят със свои хора и пряко да нареждат какво да се пише и дори как. Това означава нови главни и зам.-главни редактори във вестниците.
Засега Блъсков и синът му остават главни редактори на “Монитор” и “Телеграф”, като запазват и 10% от капитала на дружествата. Но въпрос на време е Блъсков със съдружниците си да се оттегли, както направи при продажбата на “Пресгрупа 168 часа” на ВАЦ през 1997 г. Тогава той остана съсобственик с 30% и няколко месеца по-късно заедно със съдружниците си продаде и останалите дялове и напусна пресгрупата.

Откъде Кръстева ще намери нови шефове на вестниците при положение, че професионалистите за такава работа са много малко? Като се има предвид как е лансиран синът й Пеевски, това очевидно не е поблем. Но при всички положения изборът на редактори, от които зависи съдбата на вестниците, е ограничен. Напълно е възможно новите собственици на “Монитор” и “Телеграф” да изгонят малцината професионалисти редактори и журналисти там, за да назначат хора без ценз или маргинали в професията.

Това тепърва ще се превръща в професионален проблем в България. Издаването на вестник не е скъпо. Издръжката на един всекидневник с тираж около 15 000 струва не повече от 2 млн. лв. годишно. Официалните приходи от реклама и др. могат да покрият значителна част от тази сума. Много от новобогаташите в България искат да притежават вестник и са готови да инвестират. Досегашната практика показва, че основната цел на притежаването на вестник е възможността да злепоставяш политици и бизнескръгове, да рекетираш по този начин в преследване на свои интереси. Това прави вестниците тенденциозни и непрофесионални, злепоставя журналистите. Те са принудени да пишат под натиск, да правят компромиси, което прогонва много хора от професията и отваря място за безпринципни и непрофесионалисти.
В крайна сметка качеството на медиите зависи от качеството на издателите.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.