СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сирия и Косово – ограниченията на сравнението

Всяка война сама по себе си е уникална вселена и поради това сравненията с предишни войни, макар и полезни, може да се окажат илюзорни.

Едно от многото погрешни твърдения за втората война в Персийския залив преди тя да започне бе, че тя по някакъв начин ще бъде като първата война в Персийския залив, в която песимистите бяха унизени от лесната победа. Всъщност втората война в Персийския залив се разви по много по-различен начин, като този път песимистите се оказаха прави. Поради това актуалният медиен рефрен, сравняващ военната операция в Сирия с тази в Косово през 1999 г., ме тревожи.

Има дълбоки различия.

Сирия има население, което е десет пъти колкото това на Косово през 1999 г. Тъй като всичко в Сирия е в много по-голям мащаб, решаването на изхода с военни средства би било много по-трудно.

Косово преживя насилие и жестоки репресии, когато бе в ръцете на сръбския лидер Слободан Милошевич Това бе посрещанато със сепаратистка кампания с ниска интензивност от страна на Армията за освобождение на Косово. Насилието бе широкоразпространено, но не бе толкова голямо, колкото в Сирия. Сирия е в разгара на напълно разгърната гражданска война. Свалянето на Милошевич носеше много по-малък риск от все по-разширяваща се анархия, отколкото свалянето на сирийския лидер Башар Асад. Косово бе повече или по-малко удържано в рамките на Западните Балкани, с относително малък шанс за разпространяване на войната навън, в съседните страни и територии. Една пълномащабна сектантска анархия в Сирия обаче заплашва да дестабилизира по-широк район.

Армията за освобождение на Косово може да е била гадна тайфа с криминални елементи, според някои свидетелства. Тя обаче не бе заплаха за Съединените щати като транснационалните джихадисти, които в момента действат в Сирия. За президента Бил Клинтън рискът да доведе на власт Армията за освобождение на Косово не бе толкова голяма грижа, колкото е за президента Барак Обама да помогне за идването на власт на сунитски джихадистки режим.

Косово нямаше складове с химически оръжия, разпръснати из територията му като в Сирия, с всички военни и логистични главоболия в опитите те да бъдат неутрализирани.

Военната кампания в Косово можеше да не бъде одобрявана от една силна и решителна Русия, която по това време бе замаяна от некомпетенното и анархистично управление на президента Борис Елцин. Владимир Путин, който има значими авоари в Сирия на Асад, може да направи всичко, което зависи от него, за да подкопае атаката на САЩ. Трябва да се каже обаче, че вариантите за Путин в случай, че Обама предприеме сериозна военна кампания, са ограничени в рамките на самата Сирия. Но Путин може да се приближи по-близо до Иран, като напусне режима на санкиции и задвижи руската антиамериканска дипломация по света по-ефективно, отколкото Елцин някога е желал или е можел.

Войната в Косово не ангажираше Иран, както тази война ще трябва да го ангажира. Независимо от всички ракети, които Америка може да изстреля, тя няма тайни агенти на терена, каквито има Иран. Нито пък САЩ ще имат задължително търпението и волята да проведат дълга и тайна наземна операция, тъй както Иран би могъл да направи в близките години и вече е направил. Отслабен или свален Асад е нещо лошо за Иран със сигурност, но това не означава, че поради това Америка ще получи добър резултат от тази война. Наранен Иран би могъл да ускори движението си към ядрена опция. Това е пресметнат риск.

Косовската война причини значителна болка на сръбските цивилни чрез въздушните удари, но сирийското население е пребито от брутална война, продължаваща две години, и затова е проблематично дали въздушните удари в този случай могат да причинят по-голяма психическа болка на онези части от населението, които продължават да бъдат лоялни или пък са безразлични към режима. Целта в Косово бе да бъде ограничено географското влияние на Сърбия и да се възпламени верига от събития, които да доведат до свалянето на Милошевич. Тези цели бяха постигнати.

Милошевич бе свален от власт през есента на 2000 г., до голяма степен поради серия от събития, произлизащи от тази война. Неговото сваляне, както писах в „Ню Йорк таймс“ на 6 октомври 2000 г., означаваше де факто смърт на последната управляваща комунистическа партия в Европа, независимо от това, че през последните си години тя възприе като тактика национал-фашизма. Тъй като войната в значителна степен бе резултат от усилията на една личност – държавния секретар Мадлин Олбрайт, тя демонстрира как личностите могат да променят драматично историята за добро.

По този начин Косово символизира силата на човешкия фактор над неперсоналните сили с цел да се извоюва победа за човешките права. Това е популярна кауза сред либералните журналисти и интелектуалци, както и желанието да бъде направено нещо, за да бъде наказано масовото нарушаване на човешките права от режима на Башар Асад. Оттук следва сравнението между Косово и Сирия.

Но това е погрешно сравнение. Елегантното свяляне на Милошевич не предизвика негативни странични ефекти. Свалянето на Асад може да доведе до властови център в Левант източно средиземноморие , приятелски настроен към транснационалните джихадисти, както бе контролираният от талибаните Афганистан в края на деветдесетте години от миналия век до 2001 г.

Разбира се, администрацията на Обама ще се опита да балансира военните си усилия по такъв начин, че избегне допълнителен джихадистки хаос в Сирия. Но дори с много по-могъща стрелкова мощ, тя не задължително контролира нещата. Докато прекратяването на управлението на Милошевич означаваше край на етническото прочистване, съвсем не е сигурно, че сектантските убийств ще свършат със свалянето на Асад, те дори може да се интензифицират, като сунитите започнат да си отмъщават на отслабената и натикана в ъгъла алауитска общност.

Обама е изправен пред по-крайна дилема от тази, пред която Клинтън бе изправен в Косово. Ако той избере ограничени военни удари, за да изпрати послание срещу използването на химически оръжия, рискува да изглежда слаб, особено след мощната реторика, използвана от неговия държавен секретар Джон Кери. Ако той избере смяна на режима, като не го нарича по този начин, това заплашва да доведе до джихадистки кошмар.

Обама би могъл да избере средна опция, пресметната да подкопае сериозно властовата база на Асад, като същевременно изпрати послание на Русия и Иран да му помогнат за стабилно прехвърляне на властта в Дамаск чрез преговори, което може да отвори един по-широк дипроматически процес с Иран. Но това очевидно е много трудно да бъде направено.

Трябва да си спомним още нещо за Косово. По това време САЩ не бяха влизали във война в продължение на четвърт век и американският народ не бе уморен от война. Дори при това положение Клинтън правилно пресметна, че обществото няма да толерира ситуация на убити във война, която не е от чист американски интерес. Но американската общественост сега се олюлява от повече от десетилетие кървава война и Обама има още по-малко свобода на действие от Клинтън, а Сирия е по-голямо военно предизвикателство от Косово.

Досега Обама се справя с Близкия изток сравнително добре. Той намали и сложи край на ангажиментите от сухопътни сили в Афганистан и Ирак, като избегна плаващите пясъци на други места пред лицето на регионалните промени и хаоса. Това е в съответствие с ръководната роля на глобална морска сила, която има сериозни военни ангажименти в Азия и на други места, независимо от това, че енергийната й зависимост от Близкия изток намалява.

Обама обаче сега е изправен пред определящо събитие, което ще бъде тест за неговата способност да държи Америка далеч от регионалните плаващи пясъци като същевременно успее за запази значителна власт в региона. Ако Обама предприеме голяма военна операция, едно нещо ще е сигурно – Сирия ще бъде своя война за САЩ със свое собствено повествование, за добро или за лошо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.