СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво означава пропадането на Сирия за възхода на Турция?

Ройтерс

Рядко се забавлявам да бъда заклещен в пътното движение, но бавното пътуване от главното международно летище на Истанбул до основния бизнес квартал на града е празненство за очите. Нови търговски центрове, жилищни блокове и бизнеспаркове сякаш се простират във всяка посока, нагоре и надолу по огромните хълмове на града. Тази седмица обаче послужи като напомняне, че просперитетът на Турция почива на нестабилна основа. Много турци смятат, че след повече от десетилетие на власт управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е станала арогантна и неконтролируема, а бруталните й действия спрямо скорошните политически протести изкараха наяве очевидните авторитарни черти на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Въпреки това човек остава с впечатлението, че за повечето турци фактът, че Ердоган ръководеше държавата по време на най-дългото и най-силно икономическо развитие след златния век между 1960 и 1978 г. е достатъчна причина да го подкрепят. Между 2002 и 2012 г. брутният вътрешен продукт при отчитане на инфлацията на глава от населението е нараснал с 43 процента или средно по 3,6 процента годишно. Това не е чак толкова бързо както при други държави със средни приходи като например Полша. Но все пак е достатъчно бързо, за да остави дълбок отпечатък върху турското общество и да даде на турците, от които повече от половината са на възраст под 25 години, ново усещане за това на какво е способна страната им.

След една седмица, на 7 септември, Международният олимпийски комитет ще гласува, за да определи кой град ще бъде домакин на Олимпиадата през 2020 г., а Истанбул е финалист заедно с Мадрид и Токио. Има цял куп причини защо Истанбул може да бъде предпочетен пред съперниците си. Както Испания, така и Япония са били домакин на олимпийските игри през последните десетилетия, но никой град в Турция, Близкия изток или държава с преобладаващо мюсюлманско население не е ставал домакин на Олимпиада. Точно както изборът на Сеул, Пекин или Рио де Жанейро ознаменува възхода на различни изгряващи икономически сили, изборът на Турция би изпратил сигнал, че страната, която някога обидно наричаха „болникът на Европа“, най-после е преуспяла.

Ето защо е тъжно, че вместо от олимпийска треска Турция е завладяна от разговори за възможна военна интервенция на Съединените щати и съюзниците им в Сирия. Въоръжените опозиционни групи, някои от тях подкрепяни от различни арабски държави, се борят да свалят правителството на Башар ал Асад, подкрепяно от Иран и Хизбула, от вече две години. САЩ изглеждат в най-добрия случай неангажирани, а в най-лошия – сполетяни от лош късмет, на фона на нарастващите жертви в Сирия и дестабилизирането на съседните й държави от притока на сирийски бежанци.

В Турция кризата в Сирия е нещо повече от обикновено притеснение. Тя е заплаха за турския просперитет, а много възможно – и за териториалната цялост на Турция. Границата на Турция със Сирия се е показала като пропусклива, а турските гранични градове поемат голям брой сирийски бежанци, бягащи от насилието и гоненията. Един турски град – Рейханлъ, стана сцена на терористична жестокост през май, ярък знак, че насилието в Сирия има потенциала да се пренесе на турска земя.

Добрата новина, ако човек може да я нарече така, е, че Турция е на горе-долу същата страница както и САЩ. Президентът Обама изглежда неохотно заключи, че след като режимът на Асад е използвал химически оръжия срещу враговете си, САЩ са длъжни да направят нещо – нещо по-слабо от мащабна военна кампания за прекратяване на гражданската война, но достатъчно силно, за да изпрати послание и вероятно да промени баланса на силите.

Въпреки че Турция и САЩ са съюзници в НАТО, отношенията им понякога са били напрегнати, поне след 2003 г., когато правителството на ПСР отказа да разреши на сухопътни военни сили на САЩ да влязат в Ирак през турска територия. Известно облекчение е, че Турция, която настоява партньорите й от НАТО да отделят повече време и внимание на сирийската криза, е склонна да приеме идеята за ограничена интервенция начело със САЩ.

Проблемът, разбира се, е че ограничена американска намеса все пак ще остави Турция с тлееща сирийска криза на южния й фронт и слаба надежда кризата да бъде разрешена в скоро време. Това напомня за войната в Залива през 1990-1991 г., когато Турция предложи силна подкрепа за военната кампания на САЩ срещу Ирак. По онова време турското политическо ръководство очакваше, че тази подкрепа ще даде като резултат значими политически и икономически облаги, които да компенсират загубата на таксите за пренос на гориво по тръбопроводите и пропадналата търговия след военните действия. Това, което обаче стана в действителност, е че интересът на САЩ към Турция избледня, а Турция понесе сериозни икономически щети без да получи много в процеса на подпомагане. Възникването на автономна кюрдска част в Северен Ирак насърчи кюрдските сепаратисти в Турция.

Кошмарният сценарий за Турция е, че една интервенция на САЩ в Сирия по-скоро ще повиши, отколкото изкорени насилието и че Турция ще трябва да се справя сама с хаоса, който ще последва. Търговските центрове, жилищните блокове и бизнес парковете продължават да изникват във и около Истанбул. Но е трудно да не се изпита усещането, че един друг златен век върви към края си.

БТА

* Рейхан Салам е автор на Ройтерс, а изразените в материала становища са негови лични.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.