СофияПловдивВарнаБургасРусе

Обама при Путин в най-лошия момент от отношенията им

Франс прес

Путин и Обама на срещата на Г-8. Снимка: официален сайт

Барак Обама пристига на 5 септември на руска територия за срещата на върха на Г-20, без намерение да се среща на четири очи с колегата си Владимир Путин, след като отношенията им се намират на най-ниското си равнище досега.

Сирия, за която американският президент взе по принцип решение за военна намеса и поиска зелена светлина от Конгреса, е начело на проблемите, но тя представлява само последната засега криза в един особено труден период между двамата бивши врагове от Студената война.

На 9 август, малко след съобщението, че се отменя руско-американската среща на върха в Москва преди срещата на Г-20 в Санкт Петербург, Обама хвърли директно върху руския президент отговорността за това влошаване на отношенията, като заяви, че „засилването на антиамериканска риторика“ след връщането на Путин в Кремъл през май 2012 г.

Той дори съзря реминисценция за „някои стари стереотипи от конфронтацията по времето на Студената война между САЩ и Русия“, и макар да подчерта, че двамата с Путин нямат „лоши отношения“, иронично се изказа за отношението на руския президент при двустранните им срещи, което му напомняло малко на „ученик, скучаещ на последния чин“.

„Добрата новина е, че това не е кубинската ракетна криза“, критична точка на Студената война през 1961 г., заяви Андрю Къчинс, специалист по Русия от вашингтонския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. „По мое мнение обаче, сме свидетели на най-лошата лична връзка между американски и руски лидер, дори между американски и съветски. Наистина смятам, че двамата не се харесват изобщо и не показват никакво уважение един към друг“. След анулирането на срещата на върха в Москва и в разрез с дипломатическите традиции, Белият дом изключи каквато и да било официална среща между двамата лидери в кулоарите на Г-20 в Санкт Петербург, родния град на руския лидер.

Пътуването на Обама на 5 и 6 септември, след отбивка в Швеция, „е не толкова пътуване до Русия, колкото пътуване за срещата на Г-20, чийто домакин случайно е Русия“, заяви високопоставен американски служител. „За момента не е предвидена двустранна среща на четири очи между двамата президенти“, въпреки че Обама и Путин „ще имат многобройни възможности да коумникират по време на работните заседания на Г-20“.

Решението на Обама да не пътува до Москва последва почти веднага след предоставянето на временно убежище в Русия на Едуард Сноудън, бившият сътрудник на американското разузнаване, обвинен в шпионаж в САЩ заради разкриването на размаха на програмата за следене на електронните комуникации.

Белият дом, който заяви, че е „изключително разочарован“ от приема, даден на Сноудън, уточни, че не този случай сам по себе си го е накарал да отмени срещата. Вместо това се позова на „липса на напредък“ по редица въпроси като противоракетната отбрана, борбата срещу разпространението на ядрените оръжия, търговията и правата на човека.

От началото на гражданската война в Сирия, американската администрация упреква Русия за безусловната й подкрепа за режима на Башар ал Асад, която изключва възможността Съветът за сигурност на ООН да подкрепи военната акция, която Обама иска. Само преди няколко дни руският президент отново нарече „пълен абсурд“ обвиненията на Вашингтон за отговорността на Дамаск за химическата атака на 21 август.

Клифърд Гади, експерт по външна политика в Института „Брукингс“ във Вашингтон, е съгласен, че двамата лидери нямат „никакво доверие“ помежду си, и дори прогнозира, че техните отношения „може само да се влошат“.

Мрачен анализ, който само отчасти се споделя от неговия колега от „Брукинс“ Стивън Пифер, специалист по разоръжаването. „Не изключвам, макар да е малко вероятно, да станем свидетели на среща на върха Обама-Путин през следващите години. Ако руснаците са готови да се ангажират и сметнат, че подобна среща би могла да бъде плодотворна, нагласите ще се променят. Но това ще зависи от Путин“, предупреждава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.