СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ердоган – все по-близо до президентството

Ройтерс

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, обвиняван в авторитарни похвати при демонстрации през юни, направи крачка към, както той се надява, по-силно изпълнително президентство, след като двама високопоставени политици публично го подкрепиха за поста.

До изборите остава по-малко от година и нарастват спекулациите за това каква роля ще играят на първите преки президентски избори в Турция през 2014 г. Ердоган и Абдуллах Гюл, който сега заема в голяма степен церемониалния президентски пост. Двамата бяха сред основателите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2001 г. и са дългогодишни съюзници. Отношенията им понякога изглеждаха напрегнати през последната година, не само заради полицейското насилие спрямо демонстрациите срещу правителството през лятото.

„Ако премиерът поиска да се кандидатира, тогава ще кажем без колебание: „Нашият приятел Реджеп Тайип Ердоган е наш кандидат“ и въпросът ще бъде приключен“, каза Бюлент Арънч, вицепремиер и друг съосновател на ПСР, пред турското списание „Аксион“. „Ако премиерът иска това, то би било естествено да се случи. Не смятам, че Абдуллах Гюл ще се чувства по различен начин спрямо едно такова желание,“ каза още Арънч.

Ердоган, който от десетилетие доминира турската политика, не може да се кандидатира за премиер през 2015 г. съгласно правилата на ПСР и отдавна се очаква да участва в надпреварата за едно новосъздадено изпълнително президентство, макар че плановете му да създаде такава подсилена роля на президентската институция са блокирани.

Гюл, който се наложи като по-популярен кандидат-президент в социологическите проучвания, може да се кандидатира за втори мандат, макар че досега не е изразявал публично подобно намерение.

Хюсеин Челик, заместник-председател и говорител на ПСР, каза, че в интерес на държавата е Ердоган да стане президент догодина и се опита да омаловажи възможността това да причини разрив.

„Приятелството между нашия президент и премиер е много дълбоко. Това е приятелство, издържало много изпитания. Когато премиерът ни реши да бъде кандидат, не мисля, че г-н Гюл ще каже „Аз също ще се кандидатирам“, каза Челик в интевю за радио Крал Еф Ем.

Прибързаният и неотстъпчив характер на Ердоган често е в контраст с по-умереното и спокойно поведение на Гюл – разлика, най-силно забележима в подходите им към Сирия и Египет.

Макар че една открита конфронтация между Ердоган и Гюл е малко вероятна, различията между двамата стават все по-очевидни. Вероятно в най-явния израз на раздразнение през октомври Ердоган остро критикува „двуглавото“, по думите му, правителство – леко прикрита забележка за президентството, след като Гюл коментира твърдия подход на правителството към непозволен митинг в Анкара.

Гюл прекрати темата, заявявайки, че „конституцията и законите ясно определят нашите правомощия, задължения и отговорности“.

Различия изпъкнаха и не толкова отдавна. Ердоган неведнъж нарече „измет“ демонстрантите, участвали в масовите антиправителствени протести това лято, докато Гюл поддържаше по-помирителен тон и призоваваше за диалог.

Какво ще се случи пред урните догодина, ще зависи и от това дали Ердоган ще успее да прокара нова конституция, включително текстове за въвеждане на изпълнителна президентска институция – ход, който изглежда все по-малко вероятен с наближаването на президентския изборен цикъл.

Усилията за изготвяне на нов основен закон са изпаднали почти в безизходица заради разногласия между четирите основни политически партии, не само заради въпроса за изпълнителните правомощия на президентството.

Опонентите се тревожат, че подобен пост ще заздрави допълнително хватката на Ердоган, без да има достатъчно силен парламент, който да го възпира. Сегашното президентство е в голяма степен церемониална длъжност, макар че президентът одобрява законите, приети от парламента, и извършва важни назначения в съдебната система и образованието.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.