Алчната Темида, малкият човек и големите банки

Финансовата криза и съпътстващите я скандали доведоха до положение, при което новината за поредната многомилионна глоба, наложена на някоя американска банка, не предизвиква никаква реакция. В масовото съзнание плащат тези, които бяха виновни за колапса. Това е справедливо. А там, където става дума за справедливост, винаги има юристи. Икономическите проблеми в САЩ не само не охладиха страстта на американците към съдебно уреждане на спорове, но и доведоха до издигането й на ново равнище – все пак с помощта на съда може както да се постигне справедливост, така и същевременно да се подобри материалното положение.

Прецеденти и примери

Прецедентната система, действаща в САЩ, позволява и дори поощрява държавата и независимите организации непрекъснато да разработват нови начини за взаимодействие. Често от тези сблъсъци печелят обикновените граждани и най-вече представляващите ги юристи. През 1999 година, например, хонорарът на юридическата кантора Motley Rice, която помогна на щатските прокурори да притиснат в ъгъла тютюневите концерни, достигна около един милиард долара, а загубите на тютюневите компании бяха оценени на 246 милиарда долара.

Все пак далеч не всички съдебни спорове в САЩ са посветени на толкова сериозни проблеми като обезщетяване за подкопаване на здравето на хората чрез тютюнопушене. За американците юридическите искове са не само търсене на правосъдие, но и своеобразен обществен барометър. Всяка техническа новост веднага „обраства“ с юридически задължителни правила и прецеденти. След появата и разпространението на интернет, например, САЩ станаха пионери в регулирането на дейността на мрежата.

Загубите и неразбориите, които съпътстваха финансовата криза от 2007-2009 година, увеличиха търсенето на юридически услуги от всички заинтересовани лица. Банките и ипотечните организации имаха нужда от добри адвокати, за да уреждат претенциите на държавата и същевременно да търсят обезщетения за вреди от бившите си бизнес партньори. Новата администрация на демократите имаше нужда от подкрепата на населението, изморено от снизхождението към големия бизнес, а индивидуалните длъжници – от квалифицирани консултанти в отношенията с ипотечните структури и държавата.

Всички съдебни битки, свързани с ипотечни фалити, обезщетения за извънредно скъпи и неправомерни инвестиции, измама на купувачи и т.н. могат да бъдат разделени на няколко групи: искове на регулаторни органи към финансови организации, уреждане на спорове между кредитни институции и съпротива на индивидуални кредитополучатели срещу банковия произвол.

В края на август експерти на Bloomberg съобщиха, че от 2008 година шест водещи американски банки са похарчили 103 милиарда долара за изплащане на обезщетения и уреждане на искове. В тази сума влизат плащането на съдебни разноски и разходите за юристи.

За да представи по-добре размера на съдебните разходи, Bloomberg посочва, че за тези пет години парите, които банките са изплатили на акционерите си като дивиденти, са по-малко от оставените в съдилищата. Авторите на изследването предупреждават, че загубите на банките най-вероятно няма да се ограничат със стотици милиарди долари, а искове от недоволни инвеститори и държавата могат да се очакват още десетилетие. Предвид традициите, вкоренени в САЩ, има всички основания да се предполага, че крайните суми ще превишат и най-песимистичните прогнози.

САЩ срещу JP Morgan

Според оценките на Bloomberg от съдебни разходи най-много е пострадала банка JP Morgan, която е похарчила за съдебни спорове 21,3 милиарда долара и е заделила още 8 милиарда за покриване на бъдещи искове. Главният изпълнителен директор на банката Джейми Даймън има всички основания да се готви за най-лошото. В края на август вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че Федералното управление за жилищно финансиране планира да поиска от кредитната институция обезщетения в размер до 6 милиарда долара. JP Morgan е обвинена, че е продала на ипотечните компании Fannie Mae и Freddie Mac ценни книжа за 33 милиарда долара, които въпреки гаранциите на продавача не са били обезпечени по необходимия начин. В резултат след срива на ипотечния пазар през 2007 година ценните книжа се обезценили, а попадналите под държавен контрол Fannie Mae и Freddie Mac понесли значителни загуби.

Делото срещу JP Morgan бе заведено още през 2011 година. За банката едва ли е голямо утешение, че разследване се води срещу още 17 кредитни институции. Исканията на властите към JP Morgan могат да се определят като добър пример за процесите, характерни за целия период 2008-2013 година. Тогава един от многобройните федерални надзорни органи открива нарушения в сделки с ипотечни ценни книжа, а банките се опитват ако не да оспорят заключенията на властите, то поне да намалят неминуемата глоба. В опитите да запазят печалбата си кредитните институции засилват натиска върху най-уязвимите участници на пазара – индивидуалните кредитополучатели.

Малкият човек срещу голямата банка

Сякаш предвиждайки подобен сценарий, правителството на демократа Барак Обама през 2010 година прие мащабни реформи на финансовия сектор и създаде Бюрото за финансова защита на потребителите. Основната задача на ведомството е да брани интересите на крайните потребители на кредитни продукти – обикновените американци. Те пък не се забавиха да използват възможността да се жалват от банките и ипотечните агенции. Според данни на службата от момента на създаването си тя е получила над 170 000 жалби. Около половината от тях са искове на американски граждани към финансови организации по повод ипотеки. В средата на декември 2012 година електронното издание „Инвестинг ансърс“ поиска от службата информация кои банки най-често предизвикват гнева на гражданите. В „антикласацията“ се оказаха Bank of America (9900 жалби), Wells Fargo (5050 жалби) и JP Morgan (3700 жалби).

Сложната правна система и нееднозначността на част от сделките на ипотечни пазар доведоха до това, че някои длъжници и техните съюзници юристи опитаха да се противопоставят на финансовите гиганти в съдебната зала. На Bank of America, например, й се наложи да се сблъска с бившия клиент на ипотечната компания Countrywide Джон Райт. Countrywide бе погълната от банката в навечерието на финансовата криза в началото на 2008 година, а задълженията й преминаха към купувача. Райт придобил недвижими имоти през 2004 година чрез кредит от Countrywide с фиксирана лихва. След това компанията предложила фиксираната лихва да бъде сменена с плаваща и Райт се съгласил.

По-късно, когато осъзнал, че новият план е довел до увеличаване на месечните плащания, кредитополучателят опитал да се върне към предишния вариант. Това обаче се оказало свързано със значителни трудности – Райт твърди, че ипотечната компания, а впоследствие и Bank of America протакали оформянето на документите. Връщането към фиксирана лихва довело до спестяване на 61 долара, докато същевременно месечните вноски достигали 3300 долара. Спорът с банката толкова ядосал Райт, че през 2010 година той създал информационната база Piggybankblog.com, разобличаваща схемата, по която най-големите американски финансови институции се занимават с ипотечно кредитиране. През 2011 година юридическата кантора Brookstone Law решила да подкрепи Райт. На сайта на компанията се твърди, че процесът още не е приключил, а към Райт са се присъединили и други клиенти, недоволни от действията на банката. Показателно е, че Brookstone Law води дела и срещу Wells Fargo и JP Morgan. За самия Райт делото се е превърнало в битка за запазване на ценностите на американския начин на живот.

„От цялата тази история не мога да не заключа, че заради евентуално неверни, незаконни и неморални действия по промяна на ипотечния план губим право да изпълним американската си мечта, която величае живота, свободата и стремежа към щастие. Участвам в съдебния процес с удоволствие и го наричам „Народът на САЩ срещу Bank of America“, казва Райт.

Компанията Brookstone Law скромно мълчи за възнаграждението, което ще получи при изход на делото в полза на Райт. Победата на Райт е напълно постижима. Американските медиите периодично съобщават за случаи, при които банки са принудени да отстъпват пред кредитополучателите. В началото на 2012 година телевизия Ен Би Си нюз публикува на сайта си историята за семейство Майзър, което е получило от Bank of America намаляване на месечната вноска с 15% и прекратяване на процедурата по фалит заради юридически пропуски във връзка с придобиване на ипотечните задължения на семейството. Освен това банката е покрила всички съдебни разходи. Ен Би Си нюз обаче специално подчертава, че успехът на съпрузите е резултат от привличането на кадърен юрист, без когото ситуацията би могла съвсем лесно да приеме друг обрат.

Битка между равни

Исковете на държавата към банки и ипотечни компании станаха нещо обичайно, както и изправянето на кредитополучателите срещу могъщите корпорации. На този фон се губи третата и може би най-интересна за юристите страна на съдебните искове – конфликтите между самите финансови институции.

Като показателен пример може да служи спорът пред съда в Манхатън за разрешаване на исканията на група инвеститори към Bank of America за 8,5 милиарда долара. 22 институционални инвеститора се съгласиха да се откажат от исковете си към Countrywide и нейния правоприемник. Медиите оцениха загубите от дейността на Countrywide на 100 милиарда долара. Не е чудно, че размерът на обезщетението не удовлетвори най-голямата американска застрахователна компания, която бе инвестирала активно в ипотечни ценни книжа и деривати – American International Group. На нейна страна застанаха и федералните ипотечни банки на Бостън, Чикаго и Индианаполис.

Ситуацията се усложнява и от факта, че доверено лице на компаниите, които се съгласиха да получат обезщетение от Bank of America, е друг гигант от Уолстрийт – банката BNY Mellon. Юристите на AIG се опитват да докажат, че в действията си BNY Mellon се е ръководила от своите бизнес интереси и отношения с Bank of America, а не от интересите на клиентите си. Перспективите пред AIG засега са мъгляви – в края на август делото все още бе в съда.

Юридическата свръхдържава

Докато финансовите компании се опитват да преодолеят последиците от кризата, не толкова публичната сфера на юридическите услуги процъфтява. Според данни на „Уолстрийт джърнъл“ водещите адвокатски кантори са увеличили възнаграждението на служителите си с близо 7,5% между 2010 и 2012 година.

През април тази година изданието съобщи, че цената за час работа на водещите юристи може да превиши 1000 долара. Най-голямата американска юридическа кантора Baker&McKenzie може да се състезава по размер на приходите със своите клиенти. През 2012 година компанията отчете 2,42 милиарда долара. Едва ли за 2013 година Baker&McKenzie очаква съществен спад на печалбата. САЩ, освен статута си на военна и икономическа свръхдържава, напълно могат да претендират и за титлата „лидер в сферата на юриспруденцията“ (теория и философия на правото – бел. пр.). В перспектива подобно лидерство обаче може да зачеркне всички успехи. В книгата си „Доверие. Обществени ценности и създаване на благосъстояние“, издадена през 1995 година, политологът Франсис Фукуяма критикува засилващия се стремеж на американците да се съдят помежду си.

Недоверието в обществото и разрушаването на социалните връзки влияят негативно върху икономическия просперитет, който видимо засега остава в основата на американската мечта.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.