Истанбул иска Олимпиада през 2020 г.

Асошиейтед прес

С обещанието за модерни стадиони и Олимпиада на два континента, включително маратонци, които прекосяват мост над Босфора от Азия в Европа, Турция настоява, че кандидатурата на Истанбул за домакинство на игрите през 2020 г. „блести като диамант“.

Но правителствените мерки при антиправителствените протести през юни, тревогите за човешките права, големият брой допинг скандали напоследък и неспособността на страната да напълни стадионите на Световното първенство по футбол за младежи отнеха част от истанбулския блясък.

Лидерите на комитета по кандидатурата обаче са уверени, че Истанбул има добри шансове да получи домакинство на игрите при петия си опит заради своя уникален чар.

„Истанбул е наистина омагьосващ град и аз вярвам, че ще успее“, каза Хасан Арат, председател на комитета по кандидатурата на Истанбул, пред Асошиейтед прес.

Той отбелязва, че Истанбул би довел игрите в нов регион, в град, който се простира в Азия и в Европа, и в страна, която е смятана за мост между културите. Турция също така би била първата преобладаващо мюсюлманска държава домакин на игрите.

„Истанбул е град, който представя на света серия събития, които ще се случат за първи път. За първи път игрите ще бъдат организирани в страна с толкова младо население, за първи път игрите ще бъдат организирани на два континента едновременно“, каза той.

Истанбул – град с около 15 милиона души население, се състезава за домакинство на игрите с Мадрид и Токио. Международният олимпийски комитет ще избере града домакин с тайно гласуване на 7 септември в Аржентина, след като трите града направят своите финални презентации в деня на гласуването. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е планирано да отпътува за Буенос Айрес, за да подкрепи турската кандидатура.

Но той ще направи това само два месеца след като Истанбул привлече световно внимание с картините на полицаи, които използват сълзотворен газ срещу протестиращи в сърцето на града.

Вълненията избухнаха през юни, когато полицията разпръсна група мирно протестиращи еколози и бързо се разпространиха в други градове, превръщайки се в безпрецедентен масов протест срещу правителството на Ердоган. Най-малко петима души – четирима протестиращи и един полицай, бяха убити по време на протестите, а правозащитни групи обвиниха полицията в използване на прекомерна сила.

Турският министър, отговарящ за връзките с Европейския съюз, Егемен Багъш предизвика буря преди няколко дни, след като предположи, че антиправителствените демонстранти ще бъдат виновни за неуспеха на кандидатурата на Истанбул – обвинение, което според основната опозиционна партия е опит да „замаскира“ възможен провал.

Международният спортен имидж на Турция също бе засегнат от многото допинг скандали през последните седмици. Турската федерация по лека атлетика лиши от състезателни права 31 спортисти за период от две години, всичките за употреба на допинг. Двукратната европейска шампионка на 100 метра с препятствия Невин Янът също бе отстранена за две години, а федерацията разследва и олимпийския шампион на 1500 метра бягане Чакър Алптекин. Сред другите, хванати неотдавна с допинг, са осем турски щангисти.

Турция вижда позитивното в този развой на събитията, определяйки го като знак, че страната има сериозно отношение в борбата с допинга.

„Фактът, че се правят толкова много тестове за допинг и спортистите биват разкрити, има положителен ефект в олимпийския свят. Това е демонстрация на решимостта на Турция да се справи с допинга и да изчисти спорта“, каза Арат. „Ние сме решени да отидем на игрите през 2020 г. с чисти спортисти. Това е стъпка за нулева толерантност (към допинга) и Турция няма да прави никакви отстъпки по този въпрос“.

Неотдавнашно спортно събитие, организирано в няколко турски градове, обаче също не помогна на кандидатурата за Олимпиадата. ФИФА критикува Турция за рекордно ниското присъствие на зрители на Световното първенство по футбол за младежи под 20 г. през юни и юли, след като отбеляза, че това е била възможност за страната да демонстрира, че може да напълни стадионите.

Турция, която се кандидатира за домакинство на игрите и през 2000 г., 2004 г., 2008 г. и 2012 г., акцентира върху своята икономическа сила и обещава да построи модерни стадиони, специално проектирани, за да отговарят на нуждите на игрите през 2020 г.

През юни Турция организира подобните на Олимпиада Средиземноморски игри в град Мерсин, като построи за кратко време съоръжения на най-високо равнище. Страната се зае с това събитие, за да смени Гърция, която се оттегли от игрите заради дълбоката икономическа криза.

Арат каза, че Турция е постигнала съществен напредък от 1992 г., когато за първи път заяви намерение да организира Олимпиада.

„Турция не е същата страна като през 1992 г. Брутният вътрешен продукт бе 151 млрд. долара, сега е 789 млрд. долара. А според прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, БВП ще бъде два трилиона долара през 2020 г.“, каза той.

В оценъчен доклад от юни Международният олимпийски комитет (МОК) обърна внимание на инфраструктурните проблеми на Истанбул, като посочи, че рискът от задръствания по време на игрите „остава висок“. МОК отбеляза също, че Турция има граница със Сирия, която е в гражданска война, тласкаща бежанци към Турция.

„Сирия е на хиляди километри от Истанбул, а игрите са след седем години“, каза Арат, като допълни, че градът непрекъснато подобрява транспортната си инфраструктура.

Турция вече е започнала серия мащабни проекти, включително строеж на трети мост над Босфора, подводна железопътна връзка между европейската и азиатската част на града, разширяване на линиите на метрото и градската железница. Страната също така строи трето летище с шест писти за Истанбул, което трябва да бъде готово до 2016 г.

„Когато Истанбул се кандидатира за първи път, градът дори нямаше метро. Сега непрекъснато се откриват нови станции“, каза Арат.

Истанбул се гордее с бюджет за инфраструктура за Олимпиадата от 19,2 млрд. долара – 10 пъти повече от този на Мадрид (1,9 млрд. долара) и много по-висок от този на Токио (4,9 млрд. долара). Но официални лица признават, че сумата е толкова висока, защото 16,5 млрд. долара от парите вече са инвестирани в градски проекти, които ще бъдат осъществени независимо от това дали градът ще получи или не домакинството, оставяйки само 2,9 млрд. долара за специфични олимпийски нужди.

Кандидатурата на Истанбул изглежда се радва на силна обществена подкрепа, като 83 процента от жителите на Истанбул подкрепят кандидатурата, според анкета, проведена от МОК по-рано тази година, спрямо 76 процента в Мадрид и 70 на сто в Токио.

„Ние трябва да видим как Олимпийските игри променят държавите. Великобритания спечели малко медали в Атланта (през 1996 г.), но спечели рекорден брой медали в Лондон през 2012 г.“, посочва Арат. „Моментът е просто перфектен за Истанбул. Ние имаме много младо население и това е точното време младите хора да бъдат насочени към спорта“.

Арат каза, че плановете за игрите включват церемония по откриването в стадион с капацитет 70 000 зрители със седящи места за 10 000 спортисти. Половин милион души ще могат да гледат церемонията от различни зони на Босфора.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.