Житейски катастрофи и как да ги преодолеем, когато изглежда невъзможно

Алис, която е била изнасилена, намушката 30 пъти в корема, с прерязано гърло, оцелява и днес е известен лектор, автор и на вдъхновяваща книга. Снимка: от сайта на Алис

Книгата „Щастие в трудни времена“ е написана в „съавторство“ с много хора, които споделят житейските си катастрофи и разказват как са ги преодолели (виж по-долу историята на Алис, която оцелява, след като е изнасилена и заклана).
Авторът Андрю Матюс е познат не само в родната си Австралия. Книгите  му са преведени на 42 езика в над шейсет страни. Четат го и тези, които  се страхуват, че „много хубаво не е  на хубаво“, и онези, които вярват в поговорката „Всяко зло –  за добро“.
Но Матюс не спекулира с личните драми на хората, чиито истории разказва. Той просто ни ги прeдлага  като доказателство, че щастието не е  дар от съдбата, а наш собствен избор: да се радваме на това, което  имаме, вместо да страдаме за онова, което  нямаме. И да разпознаваме хубавото, което животът всекидневно ни поднася.

Матюс разколебава скептиците, окуражава реалистите и окриля оптимистите. Оръжие срещу мрачните мисли са веселите му рисунки, с които сам илюстрира  книгите си.
Андрю Матюс  е международно известен лектор (andrewmatthews.com). Теми на лекциите му са личностното развитие,  щастието, успеха и благоденствието.  Над един милион души са присъствали  на негови семинари и презентации  в Австралия, Азия и Северна Америка. Матюс е прочут с чувството  си за хумор и с необичайно  бързото си рисуване „на живо”.
Андрю Матюс е истинска медийна  звезда с участие в стотици  радио и телевизионни предавания на четири континента. Книгите му  често се използват  от психолози и психиатри по целия  свят. В САЩ има дори университетски курсове, базирани на книгите му.
Книгата е на издателство „Книгопис“, преводът е на Анна Стоева. (виж цени и още книги от „Книгопис“ тук).
Следва откъс от книгата:

Преодоляване на кризите

Отрицателните мисли са като плъховете. Появяват се на тълпи.
Първо изниква само една и преди да се усетиш, вече си завладян от тях.
Пример: В работата се налага да говориш по телефона с груб клиент.
Първата ти мисъл е: „Мразя грубияните“.
Веднага след това идва и втората негативна мисъл: „Не стига, че в тази работа съм заобиколена от грубияни, ами и плащат зле“. А после и следващата: „В работата съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват“.
И още: „В работата съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват и сега, като се замисля, вкъщи също не ме оценяват“.

Сега вече плъховете прииждат на пълчища: „В работата съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват, но сега, като се замисля, вкъщи също не ме оценяват и довечера ще трябва да сготвя нещо и се питам какво пречи на мързеливия ми мъж да се надигне от дивана.
Навремето майка ми все ме предупреждаваше, че правя грешка… а сега и това главоболие, може да е тумор!“
Познат ли ти е този сценарий? Отначало само един, после плъховете се превръщат в напаст.
Ето какъв е според мен най-добрият начин да се отървеш от плъховете. В мига, в който се появи първата негативна мисъл, задай си следния въпрос: „Какво мога да спечеля от това?“.
Какво мога да спечеля от конфронтацията с подобни грубияни?

• Изграждам характер и тренирам търпението си.

• Усвоявам умения, които ще ми бъдат от полза в следващата ми
работа.

• Грубияните на работното ми място ми помагат да оценя съпруга си.

Можеш да си кажеш: „Да бъдем реалисти“. ЕТО КОЕ Е РЕАЛИСТИЧНО:

• На всеки може да се случи нещо гадно.
• Трябва да извлечеш най-доброто от всяка ситуация.
• Щастливите хора обикновено си казват: „Какво мога да спечеля от
това?“.
• Искаш ли да бъдеш щастлив, или не?
Представи си, че си счупил крака си. „Какво мога да спечеля от това?“
• Мога да се отдам на почивка.
• Научавам се на състрадание към болните.
• Мога да прочета много великолепни книги.
• Няма да мога да пускам прахосмукачката цял месец.
Изоставен си от приятелката си. „Какво мога да спечеля от това?“
• Мога да спестя пари.
• Мога да гледам футбол колкото си искам.
• Мога да зарежа хигиената.
• Изобщо няма нужда да пускам прахосмукачката!

Извод

Негативната мисъл привлича още негативни мисли.
Позитивната мисъл привлича други позитивни мисли.
Преди да пуснеш плъховете на свобода, първо се запитай: „Какво мога да спечеля от това?“. Не е в това въпросът…
Въпросът не е КАКВО ТИ СЕ СЛУЧВА. А КАК ГЛЕДАШ НА ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА.

ПРИМЕР: Намираш се на летището и чакаш да обявят твоя полет, но вместо това диспечерката казва: „Моля за извинение! Самолетът има технически проблем. През следващите три часа няма да може да излети“. Връхлита те чувство на ярост и си казваш: „Какъв ужас! Ще пропусна търговската среща. Каква катастрофа!“. Тъй като се поддаваш на стреса, положението ще продължи да се влошава! Ще се намери някой, който да се препъне в теб, да излее кафето си в скута ти или да изгуби багажа ти. В битката с живота животът винаги побеждава!
Но после се успокояваш. Казваш си: „Няма какво да се направи. Може би така е трябвало да се случи. Ще се опитам да извлека най-доброто от това положение“.
И изведнъж всичко се променя! Ненадейно срещаш стар приятел, намираш нов или изниква неочаквана възможност – късметът е на твоя страна. Достатъчно е да променим отношението си към една привидно „неблагоприятна ситуация“ и тогава вече можем да се възползваме от нея. Големите възможности на живота ни обикновено се появяват предрешени с маската на лошия късмет и несполуката.

ПРИМЕР: Представи си две жени, Мери и Джейн. И двете се развеждат.
Мери казва: „Провалих се. С живота ми е свършено“. Докато Джейн възразява: „Животът ми едва започва!“. Коя от тях ще сполучи?

Извод
Всяка „катастрофа“ в живота ти е също и ситуация, която ти дава възможност да промениш начина си на мислене.

Историята на Алисън, която възкръсва


На 27 години бях част от корпоративния свят, с мечти за семейство, деца и щастлив живот. Но през декември 1994 година, докато паркирах колата пред дома си в Порт Елизабет, Южна Африка, двама непознати мъже ме нападнаха. Завлякоха ме в един отдалечен пущинак. А там ме изнасилиха и се опитаха да ме удушат. Докато съм лежала в безсъзнание, двамата ме проболи в корема повече от трийсет пъти. След това разпорили гърлото ми от ухо до ухо. Накрая ме оставили да умра там, съблечена съвсем гола.

По шията на Алис личат белезите от прерязаното й гърло. Снимка: личен сайт

Помня, че си помислих: „Ако е писано да умра тук, ще се опитам поне да изправя тези чудовища пред съда“. От разговора им чух малките им имена. Издълбах с пръст имената им в пясъка.
Лежах на 80 метра от шосето и трябваше да намеря начин да се добера до пътя, ако исках да оцелея.
Когато гърлото ти е разпорено от ухо до ухо, нямаш мускули, с които да държиш главата си изправена. Затова, когато се изправих, главата ми се отметна назад и увисна на гърба. В същото време имаше опасност вътрешностите ми да се изсипят през корема. Така че, придържайки главата си с една ръка и притискайки стомаха си с другата, поех към шосето, като едновременно се влачех и препъвах по земята.
Тъй като беше след 2 часа сутринта, си давах сметка, че на това отдалечено от града място ще има малко преминаващи коли. Лежах цялата в кръв по средата на шосето, докато накрая не се зададе някакъв автомобил. Двигателят постепенно затихна и колата спря, ала никой не излизаше навън. Фаровете светеха право върху мен. Пътниците в превозното средство със сигурност ме виждаха. Започнах да махам ожесточено. Измина много време – може би 10 или 15 минути. Никой не излизаше.
Накрая моторът изрева, колата заобиколи тялото ми и отпраши надолу по пътя. Забелязах, че е фолксваген костенурка, докато гледах как задните стопове се превръщат в точици и изчезват в далечината. Усетих, че губя съзнание.
Малко след това усетих върху себе си светлината на нови фарове. Този път колата спря. Долових гласове. Някой повика линейка. Както научих по-късно, един от пътниците в колата бил студент по ветеринарна медицина, на име Тиан. Тиан провери пулса и огледа езика ми. Незабавно проумя, че изгубя ли съзнание, ще умра. Той ме покри с ризата си и докато ме държеше за ръката, започна да ми говори. Когато гърлото ти е разпорено, можеш да дишаш, но не и да говориш. Тиан не спираше да ми задава въпроси, като ме насърчаваше да отговарям със стискане на ръката – едно стискане за да и две за не. Постоянно го чувах да повтаря: „Имаш красиви зелени очи. Отвори очи. Покажи ми красивите си очи“. Затова се стараех с все сили да държа очите си отворени и да стискам ръката му, докато накрая линейката пристигна.

Незабавно бях откарана за спешна операция в Провиншъл Хоспитал. Трахеята, ларинксът и щитовидната ми жлеза бяха разрязани, основните мускули и вени на врата ми бяха разкъсани, а червата ми – насечени.
Операцията продължи три часа. По някакъв начин екипът от хирурзи успя да ме закърпи. След няколко дни ми дадоха джобно огледалце. С изненада открих, че бялото на очите ми беше кървавочервено като късове суров бифтек. Веднага си помислих: „Изглеждам ужасно – как ли са изглеждали обаче очите ми, докато съм лежала цялата в кръв на шосето?“.
Трябваше да разбера. Затова попитах сестрите: „Такива ли бяха очите ми, когато линейката ме докара?“.
Обясниха ми следното: „Когато онези мъже са се опитали да те удушат, всички капиляри в очните ти ябълки са се пръснали“. Изпитах смесено чувство на благодарност и притеснение – благодарност към Тиан, че е направил всичко по силите си да ме задържи в съзнание, и притеснение, защото съм изглеждала ужасно всеки път, когато му показвах „красивите“ си очи!
Бяха ме изкормили, а гърлото ми беше разрязано 16 пъти. Не би трябвало да съм жива. Но въпреки цялата жестокост и ужаса на случилото се бях извадила късмет:

• Ако не беше Тиан, щях да умра на онова шосе.
• В Порт Елизабет имаше само двама сърдечносъдови хирурзи – по чиста случайност единият от тях се оказа дежурен, когато в четири сутринта пристигнах в Провиншъл Хоспитал.
• Лекарите ми обясниха, че докато са ме душили, насилниците са увредили трахеята ми. Била съм на път да се задуша.
„Какво ме е спасило?“, попитах ги.
„За късмет са прерязали гърлото ти, отваряйки по този начин дихателната тръба“, обясниха те.
През следващите няколко месеца живях в разкъсваща, умопомрачаваща болка, но постепенно се възстанових. Последва шумен публичен процес, на който се появих като свидетел. Нападателите ми получиха доживотна присъда.

Оцелявайки след нападението и посещенията в съда, накрая дойде време да се върна към живота си. Но когато най-лошото беше зад гърба ми, установих, че нищо не ми е останало. Изпаднах в дълбока депресия. Отне ми месеци, докато намеря причина да стана от леглото. През цялото време черпех сила от майка си. От мига, в който се появи в болницата, и после по време на процеса не я видях да пролее дори една сълза. Едва след това разбрах колко често е плакала насаме.
В един момент си казах: „Не си се борила така здраво за оцеляването си, за да захвърлиш накрая живота си на боклука“. Започнах да получавам предложения да разкажа историята си на различни срещи и конференции. Беше ме страх да говоря пред толкова много хора, но не исках животът ми да се окаже безполезен – така започнах да се занимавам с работата, която върша и до днес.
Простих на нападателите си. Направих го заради себе си. Не искам до края на живота си да тая в сърцето си омраза и огорчение. Всъщност изпитвам съжаление към тях. Останаха погребани в миналото.
През 1997 година се омъжих и – което е най-невероятното – въпреки
ужасните рани в детеродните ми органи успях да родя две прекрасни
деца.
Историята за всичко това е разказана в книгата ми „Имам живот“. Днес пътувам по цял свят, за да разказвам за случилото се. Какво е посланието ли? „Животът е прекрасен. Струва си да се бориш за него. Не е толкова важно какво ти се е случило, а каква полза ще извлечеш от него.“
Сайтът на Алисън е: www.alison.co.za

Гъвкавост

Ето каква е рецептата да живееш в постоянно неудовлетворение:

а) да си втълпиш какъв ТРЯБВА да е светът според теб;
б) да измислиш правила как ТРЯБВА да се държи всеки около теб.

А когато светът откаже да се съобрази с тези правила, да му от върнеш с гняв! Това е типично за нещастните хора!
Например очакваш, че:
• приятелите ТРЯБВА да се отплащат за услугите;
• хората ТРЯБВА да те ценят;
• самолетите ТРЯБВА да пристигат навреме;
• всички ТРЯБВА да бъдат честни;
• съпругът ти не ТРЯБВА да забравя за рождения ти ден.
Може би има известен смисъл в тези очаквания. Но често остават
неоправдани. А това те обърква и разочарова.
Има и по-добър подход. Отправяй по-малко изисквания. Вместо това
отдай превес на предпочитанията си! За нещо, което не зависи от теб,
можеш да си кажеш: БИХ ПРЕДПОЧЕЛ „ПЛАН А“, НО НЯМА ПРОБЛЕМ
ДОРИ ДА СЕ СЛУЧИ „ПЛАН Б“. Всъщност това е една мисловна игра. Но ако успееш да я превърнеш в навик, така ще си осигуриш повече душевно спокойствие… Предпочиташ хората да са учтиви, но дори да се държат грубо, това няма да съсипе деня ти. Предпочиташ слънчевото време, но дъждовното също не е проблем! С други думи, проявяваш гъвкавост.

knigopis.bg

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.