Олигархията, мафията и Източна Румелия
6 Септември 2013
Из “Трябва ли да съществува Румелия?”*
Не! А защо не, ние ще да се помъчим да отговорим според силите си. Ние няма да казваме, както това правят мнозина, че като се присъедини Румелия на Княжеството, ще да бъдем в състояние да превземеме на втория ден Одрин, че алъш-веришът ще да хукне като пожар, че данък няма да се плаща вече и други още сладки мечтания, с които се задоволяват само дребнавите интереси, живущи днес за утре.
Преди всичко ние сме длъжни да кажеме, че тая нещастна страна, някогашната Тракия, със своето нищожно население и с грамадното си число чиновници се е преобърнала на едновремешна община в турско време; тя се управлява като чифлик, който се дава демирбаш за по пет години. Тъй като на тоя чифлик съществуванието не е известно, тъй като неговите управители, директори и пр. са уверени, че след изтичанието на тия пет години не само че не ще могат да вземат втори път чифлика, но че ще да го изгубят съвършено, както казахме — то всеки се надпреваря кой повече да удря кьораво, да трупа богатство за черни и усилни дни, когато няма да име вече Румелия, когато в Пловдив ще да остане само една префектура и две съдилища. Второ пришествие ще да бъде тогава за всичка чиновническа сган, която не е успяла още да си направи по няколко къщици, да си уреди чифличеца, да си подправи воденичката, да си донесе мобили от далечна Виена. Всички ония видни, симпатични и достойни директори, които получават по 40—50 лири на месеца: блажените членове на Постоянния комитет, които вземат по 250 лири на година за Бог да прости, защото освен моабет и писанието антрефилета за своите вестници друго нищо не правят; и цяла войска разни други чиновници, които са си получавали редовно заплатата в разстояние на седем години, ще да останат на сух камък, ще си посипят главите с пепел и ще отидат да плачат пред конака да се върне Румелия пак, да потрае още поне годинка две.
Че Румелия е чиновнически чифлик, че нейното съществувание е добро и полезно само за чиновниците, за това трябва да се е уверил всеки данъкоплащач. Ние не знаеме друга такава блажена страна по света, в това число и монархиите, гдето чиновничеството да е пуснало такива темелни корени, гдето и последният писец да играе с лири. Няма чиновник както в Пловдив, така и по областта, който да не е станал тежък базиргянин, който да не раздава на бедното население пари с убийствена лихва. Ние имаме подробни сведения от някои градове в областта, че комшулукът и интересите на чиновниците вървят ръка подръка с разпоряженията на правителството. В някои затънтени градовце гдето чиновниците са живеели братски, като захванеш от началника до последния писец, данъците са се събирали тогава, когато населението е най-много оскудено за пари. В такъв случай чиновникът се явява ангел-спасител със своите лири. Той отърва продаванието на кравата и на малачето, но в същото време той става господар на няколко семейства, които са длъжни да работят денонощно за изплащанието на тежкия фаиз.
Кой в Румелия владее днес най-добрите беевски и пашовски ливади, кории, воденици, чифлици, чалтици и пр.? — Чиновниците. Кой има по два и по три пашовски сараи? — Чиновниците. Кой получава лирата от 100 гроша, а я харчи по 140? — Чиновниците. Кой е направил да заскъпнат европейските стоки, а да се понизят до нищожна цена нашите? — Чиновниците. Кои ходят цяло лято по Хисарските бани и по дебелите сенки с файтони
с по три коня? — Чиновниците. На кого не вземат синовете, братята и роднините солдати, че им били дробовете половинка, че им били тънки вратовете и кожата мека? — На чиновниците. Кого избират за депутати, които уж държат страната на народа и които ся уж нещо като против чиновниците? — Пак чиновници. На кои най-после са червеня вратовете, а децата дебели? — Пак на чиновниците. Кой не е плащал данък, откогато се е учредила Румелия? — Чиновниците и чорбаджиите. На кого служат вестниците, които се издават в Пловдив и които все за народа пишат? — Пак на чиновниците, защото ги пишат и издават чиновници.
Блажени чиновници, свята Румелия! Нека живей на многая лета. А кой плаща за тия чиновници, от джеба на кого излязват лирите, които те дават с фаиз? Кой си вдига на тавана ралото и си отваря дюгеня да ходи солдатин? — Ония, които се пекат по цял ден на слънцето, които затварят своя кепенк с по пет гроша на ден. Чудното и смешното е още и това, че тия чиновници никога не се признават да кажат, че те са бъдещи бегове и чорбаджии. Още повече, те викат най-много против съществуванието на Румелия’ те са, които ще да направят съединението, когато това съединение е чума за тях, когато то ще да ги разбие на прах и на пепел.
Хората, които отделиха Тракия от Княжеството и я прекръстиха Румелия, едва ли им е минувало през главата, че те създават чиновническа държава или, по-добре, разделят населението на два класа: на западнали данъкоплащачи и на осигурени чиновници. Първите да поддържат вторите, едни да блаженствуват, а други да осиромашават от ден на ден. Хората, които създадоха Румелия, мислеха си, че тя ще се бунтува всеки месец, по причина че не ще й бъде възможно да съществува, та затова именно определиха турски гарнизони на Балкана, да пазят пътищата, които водят в Княжеството. Хитри дипломати бяха тия хора, но не можали да предвидят, че от Румелия ще се образува млечна чиновническа крава, че ще да се отхрани и отгои цял батальон чиновници, които ще да бъдат по-страшни и от турските батальони, които ще да бъдат яки диреци за дългоденствието на тая страна, които ще да пазят балканските проходи не с пушки и топове, но с лири и богатство; а турските гарнизони ще бъдат само плашило за заблуденото и угнетеното население. Щом някой си издигне гласа и отвори уста да извика „аман”, то хората, които държат Румелия демирбаш, на часа казват: „Мълчи, че гарнизоните чакат на Мустафа паша.”
…
В края на статията си „Трябва ли да съществува Румелия?” ние мислим, че не би било зле, ако се обърнеме да кажеме и две думи към просветена Европа, към седемте велики сили, които са виновници на Румелия, които решават съдбата на много народи от нашата черга.
Едва ли е нужно да загатваме тука, че тая християнска Европа не е мислила и не се е ръководила от християнска любов и братство, когато е подписала нашето разделение. Нейните монарси, нейните дипломати и държавници, щом си помръднат крака нанякъде, щом направят свиждание и други род любезности, органите им тръбят на четири страни, че те са били въодушевени от чувствата на миролюбието, че те са си дали ръка и дума да съхранят всеобщия мир, да въдворят спокойствие и порядък. Но на дело, в чистата и груба действителност, се върши съвсем противното. Мир и спокойствие желаят великите сили особено на Балканския полуостров; а защо те търкалят така нехристиянски помежду ни ябълката на страстите, на крамолите и на постоянни борби за съществувание и за народни стремления?
Как щеше да се съхрани и въдвори окончателно мирът на Балканския полуостров? Сега ли, когато България е разпокъсана на четири части, когато храбрите и мъчениците херцеговци и бошнаци са продадени на друг тиранин…? Не е ли това просто инат, хищничество, подигравка с правата на народите? Не показва ли това, че просветената и християнската Европа се ръководи още от завоевателния варваризъм на различните атиловци и чингизхановци? От какво тя се боеше, та отдели злощастна Тракия от нейните братя, тая Тракия, която е родила нашата гордост, която е дала хора, херои за общочовешката свобода, поети и литератори, която потърси своята свобода с черешови топове?
…
Няма съмнение, че при разделението на нашето отечество Европа се е ръководила само от едно важно обстоятелство, а именно: да не би тоя некултурен народ, събран в едно цяло, покорен и признателен на Русия, не се съедини един ден с казаците, в дадения момент, и изпогори Европа. Донякъде право. Но Европа не е взела пред вид много важни обстоятелства, които правят безосновен нейния страх. Факт и събития неопровержими са, че ние теглим към Русия, слушаме я и се покоряваме толкова повече, колкото сме поробени, подчинени и неосвободени напълно. Нека някои от европейските дипломати посети трите Българин — Княжеството, Тракия и Македония, — и той ще да се увери в думите ни. Когато името на Русия и нейния цар е в Македония бог, в Тракия е свети Петър, а в Княжеството — просто император. „А какво сте вие направили за в полза на свободата в разстояние на 5—6 години, та искате да образувате независимо княжество?” — ще да ни попита Европа може би. „Вие имате пълна свобода на словото, устно и печатно, а досега не сте го упражнили да не разсърдите един консул; вие сте стадо, защото, когато колят братята ви, отивате да питате същия консул: дали му е дошло времето, или да почакаме още? У вас, ако излезе един смъртен да си изкаже мнението, правят митинги, пишат се ултиматуми, люлей се цялото ви правителство!”Действително, че в това отношение ние трябва да червим сурат; но се утешаваме, от друга страна, че това чувство на раболепие не е наследствено, не е естествено у българите. Горните причини, които споменахме: нашето неосвободено още отечество, плачът на македонските ни братя, банкрутството на Тракия и пр., ни карат неволно да регистрираме, да забравяме своите права. Да се не бои Европа от нашата песен „Бой, бой, искаме бой!”
Нека тя подпише нашето народно обединение, та да ни остави на мира. Ние притежаваме такива природни богатства, ние имаме реки, широки пасбища, небутани планини в замяна, но при това нямаме манчестерски работници, лионски фабрики, австрийски интереси; не се владее България от десетина души лордове. Прочее не ще да имаме нужда да безпокоим нещастните китайци, да подкупуваме афганския емир, да конкурираме на колониалната английска политика, да превземаме Цариград. Ние ще да бъдем ратници на прогреса и цивилизацията, ние ще да се развиваме у дома си, нещо, което сега е невъзможно, защото поддържаме две правителства, два пъти повече чиновници — непроизводителни сили, — защото сме пръснати, разбити на четири лагера, защото същата тая Европа ни е попречила.
Тук му е мястото да кажем няколко думи и в отношение на нашата господарка Турция. Тя се е убедила вече от всички повече, че Тракия не може да бъде нейна, че освен полза тя има и вреда от тая област. Не може да бъде тя нейна не че ние ще да я уплашим, не че ние ще да й противостоим, но пак зъбестите, нейните съюзници, които й подаряват коне, колесници и килими, ще да я притиснат един ден. Нейното владичество в Тракия служи само за зло, поддържа още страстите между различните елементи. Че ние не говорим прости приказки, може да послужи за доказателство тоя факт, че от Румелия е станало по-голямо число изселвание на турците, отколкото в Княжеството. В Княжество България турските граждани при всичкото си хладнокръвие в избирателната борба пак провождат в камарата 10—15 депутати, когато в Румелия се явява само един, и той за хатър.
Прочее ние сме уверени, че когато се развеят нашите знамена за съединението ни с Княжество България, когато ние извикаме „Долу пашалъка!”, когато посегнем да извършим едно свято дело с цел благородна и висока, в интереса на прогреса и на цивилизацията — то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт. В името на човещината, в името на XIX век, за правилния успех на цивилизацията, ние я молим да стори това, дордето е време, докато не е ударил часът на анархията, толкова страшна и опасна за цяла Европа!…
*Захарий Стоянов пише статията си “Трябва ли да съществува Румелия?” в няколко последователни броя на в. “Борба” между 24 юни и 20 август 1885 г. Е-vestnik публикува статията със съкращения. “Борба” е издаван и редактиран самостоятелно от Стоянов и излиза непосредствено до Съединението, за което главно се е борил. В “Строители на съвременна България” Симеон Радев пише за “Борба”: “Няма пример, щото един вестник да е имал в България такъв бърз и триумфален успех като “Борба”. Тя подействува гръмотевично.”
 |
|
Щом сме могли да бъдем обединени около национална идея като Съединението, значи можем да се обединяваме, нали? Празник, а ако зависи от мен, би трябвало да е национален празник на БГ. Честито на всички българи!
ако някой добре запознат с чифликчийската далавера ви учи кой каква аванта прави за нея, ръгайки се в политиката, не му е чиста работата/ твърде вероятно е да ламти за свое парче от баницата/ ако не е тъй, значи или не разбира от чифликчийските дела, или му се привижда аванта не там където е всъщност/ напоследък на бай захари бая му оголиха бупето, на фона на войнстващото ни дочоолу-гочоолу-политиканстване, и всяко позоваване на писанията му ни обезличава, като социална общност и храни величини от ръста на божидар димитров
За Захари Стоянов лоша дума не казвай, че е чист човек. И той както и Щастливеца после, писаха неща дето и сега хващат дикиш, сякъш за тия съвременните политически изроди са писани. Да живее съединението,! Честит празник!!!
Интересно четиво...Къде са сега форУмниците да ми цитират овчарчето-масон : ...още
от европейските дипломати посети трите Българин — Княжеството, Тракия и Македония, — и той ще да се увери в думите ни. Когато името на Русия и нейния цар е в Македония бог, в Тракия е свети Петър, а в Княжеството — просто император.
Така е, Вова, а след това става интересно, защото идват новите интереси, и делата(фактите!) са следните: Русия е против Съединението, подхвърля се на сърбите какво да правят,а и австрийците, тоже помагат на сърбите, а англичаните са ЗА съединението, защото усещат ролята си на опозиция срещу Русия, и спират турците да ни атакуват.Сърбите(братя православни и те...) ни нападат, руснаците си изтеглят офицерите от БГ.Съгласно договорите на Великите сили (с велики задници, та затова...) има доста военни от окупационните руски сили в БГ(наистина така е записано много пъти- окупационни войски, окупация...даже има и инфо колко струва на БГ окупацията в ...още
златни рубли, пак по договор).И точно когато на БГ наистина и трябва военна помощ, руските офицери си заминават, започва войната на капитаните от БГ срещу генералите сръбски...Балкани, какво да правиш...
Про,в историята отдавна е уточнено,че Русия няма никакво участие в сръбското нападение.Нито пряко,нито косвено . В основата са личните амбиции на крал Милан,подтикван от Австроунгария. Русия не е била против обединението/ подобно твърдение е смешно, след десетките хиляди ранени и убити по време на войната 77-78'ма година /. Но, отчитайки евентуална военна намеса на Турция и Австроунгария, тя,Русия, не е била готова за нова война. Считало се е, че момента за обединение не е подходящ. През 1908г. руския император опрощава около 10-на млн. златни лева,задължение на България към Русия,разходи направени от русдка страна по подготовката за войната. А ето ...още
извадка от Санстефанския договор ,отнасящ се до окупационните сили. България. Руска окупация до създаване на народна милиция.
Вова, уикито не е като библията последна инстанция, но все пак: вкъщи имам английска книга ...още
с документи за дипломацията на Велите Сили (с велики задници, да напомня пак...)по онова време, ще ти цитирам по-конкретни неща като имам време.
Вярно е, че "историята" се пише от победителите. Хубавото на цялата история е, че победителите не са вечни.
Руския император не признава българския княз Александър Батемберг. По разни причини. И от този световно известен факт как направи извод,че Русия била против съединението,че и подтикнала Сърбия към война ?
Впрочем, преди 101 години е последната война,в която България е победител / 1912г./,с благословията на Николай Втори . През следващите 101 години,България всеки път когато застава против матушка Русия /под влияние на немската хомо фамилийка и разни прозападни фили/ инкасира национални катастрофи,провали и съсипване. И сегашната ситуация не прави изключение/ обърквам сметката..4-та или 5-та национална катастрофа /..
В едно си прав. Националните катастрофи на България наистина са докарвани от Рус и руската политика. Не че Рус не е имала също толкова национални катастрофи.
през 1908 фердо се наведе на николас за да получи дадената ни още със сан стефано независимост/ акт, сам по себе си обезличаващ значението на 6IX1885 в рамките на султанска административна реформа в европейска турция/ до ден днешен турците гледат на българия с очите с които българите гледат на македония/ под чий натиск султанът е приел съединението, е цитирано по-горе в извадката (50000 солдати и нула аскер в българско)/ получилата независимост през 1878 сърбия, се хваща на въдицата без да си дава сметка, че съединението е султански подарък за туркофилството в българия, и става смешна/ българското политическо мислене и тогава ...още
не е било на ниво и правещото си пас руско командване,оставя войската да тича на турската граница(интресно защо не тича на влашката граница през 1913)/ героизмът на капитанчетата и недоклатеността на сърбите не дадоха възможност на събитията да поемат по дипломатическата логика на султанския подарък: при неблагоприятно за българите развитие на обстановката, крал милан щеше да прави теменета на аскера от одринската крепост
Световноизвестният факт(Русия не е в света) е, че Принц Александър е предложен на българският престол от руснаците, с идеята да е руски марионетка.Но момчето започнала да се изживява като независим, та даже започнало да поглежда много на запад, което наистина вбесило руският цар Александър 3. Българският принц е бил все още верен на Русия дотолкова, че се е страхувал да служи на 2 господари когато става въпрос за такова крупно събитие, и в БГ почти насила го заставят да поеме Румелия когато Съединението вече е факт.Това, което той направил е да даде телеграма в ръцете на руския консул във Варна ...още
с молба да я изпрати на Александър 3, който бил първия извън БГ, информиран за Съединението. Позицията на Александър 3 по онова време е била следната (от архива, руски документ):"Настоящото движение на българите аз не одобрявам - те не ни послушаха, действаха тайно, съвети не потърсиха, нека сега сами сърбат кашата от тях сварена. Според мен, докато княз Александър(става въпрос за българския княз) се разпорежда със съдбата на българите, нашата намеса в българските дела е съвършено невъзможна и безполезна. Според мен - ние трябва да имаме една главна цел: това е завладяването на Константинопол, за да можем веднъж завинаги да се утвърдим в проливите и да знаем, че те ще бъдат в наши ръце. Това е в интересите на Русия и това трябва да бъде нашият стремеж, всичко останало, ставащо на Балканския полуостров, за нас е второстепенно". Например руският цар е могъл да замълчи или да изпрати остро писмо на бълг. принц, но той прави друго; издава декларация ЗА ВСИЧКИ държави, че ако някоя страна има претенции към БГ заради Съединението, Русия няма да се намеси. На английски се казва: to throw somebody under the bus, не просто да го изоставиш, а да го предадеш като обявиш на всеослушание, че си го изоставил.Последва изтегляне на руските съветници и офицери от БГ, като допълнение руският цар нарежда на военния министър на БГ да подаде оставка(бил е руснак) както и оставка и за другите руски министри в БГ правителството.Сега, ако за Вова е тайна главната цел на Русия на Балканите и какво точно е ставало, това си е неговата слабост.
а цитатът може да се намери и в електронния "дума" (нещо съм се изморил да споря с хора, които "знаят")
Прехвърлих някои медии тези дни, писали за Съединението, никъде не срещнах името на Стефан Стамболов, държавника с решаващата роля за това събитие, що така?! Аз ли съм проста или нещо съм забравила от Симеон Радев или БГ драскачите са с нулеа айкю!? Ако грешката е моя, окей, не ми е това работата, но ако е на драскачите... лошо и страшно...
Маце, Стамболов го недолюбват русите, заради твърдия му гръбнак и проевропейска ориентация. Та смятай кои са на власт и чии са вестниците. Наблюдението ти е доста точно.
Аз не мога да разбера, Про,каква ти е тезата. Че гадните руснаци са искали да преебат малка,но горда България ли ?
които гарант за българската свобода се е явявала Русия. И чичата правилно предполага,че ако сръбско българската война би се е развила по друг начин, то в Одрин щяло да има среща на султана и неговия съсед крал Милан и никой не би си мръднал пръста заради българите. И без това, за българското освобождение са умирали единствено руснаци/ и българи. Някой може ли да спомене поне един англичанин,французин или друг западноевропеец жертвал се българската свобода ? За свободата на Гърция, като пример,през 20-те години на 19-ти век се жертват хиляди доброволци,вкл. поети като Байрон.Слава богу,съединението се развива по щастлив сватбарски сценарий, с тази разлика,че при една чирпанска сватба има по вече жертви. В случая има един умрял/ от инфаркт,в Пловдив/.Що се отнася до Стамболов/писал съм и друг път/, не е добре да имате кумири.Проучете биографията на това човече,злобно, отмъстително . Провалил се като апостол през Априлското въстание, вкарал в затвора или осъдил на смърт своите най близки другари и съратници,пияница,комарджия,женкар посягал дори на жените на своите министри и приятели . За проблемите които създава в руско българските отношения не говоря, това е друга голяма тема,която е мехлем за българските цървул патриоти.Но най големия му грях спрямо България е, че докарва на престола Фердинанд, който се явява гробокопач на българските надежди, и негов собствен такъв .
Не мога да се стърпя да не нарека Вова така, както дядо ми определеше хората като него (да ме прощават модераторите): "------------ к". Преклонението му към дивата Русия и презрението към собствения народ са потресаващи.
На Рус и беше ясно, че Европа няма да и позволи да завземе проливите. Така, че и трябв марионетка - България. Трябва и слаба и България за лесно манипулиране. Трябва и България без силни и самостоятелни политици. Знае Рус от историята, че силна България е неконтролируема. Дори След ВСВ, Рус съдейства за откъсване на парчета от България - подаръци за Румъния ( воювала с войски на источния фронт ?!) и Сърбия. До тук с ограмотяването, чети си руската историческа наука.
българската държава беше силна единствено когато борис трети издави в дунава 30 000 въстаници през септември и октомври 1923/ слаба беше дори и на шипка, та се наложи радецки да и носи памперси
И още по темата - доколкото си спомням кукунделът Батенберг се е опитал да се изсули през Видин (не съм много сигурна че точно оттам), а Стамболов го е върнал почти с ритници, за да бъде Съединението легитимно все пак. Дори преди 130 години хора са уважавали законите. Шамарите често вършат работа (май и Фердо Лисицата ги е опитал, ама си траят медиите), стига да са от интелигентен човек.
маци, намери си някой млад любовник да ти свали от агресията и изкривеното въображение за държавните ни "мъже", ако не ти стигат пари се обади
КуманизЪма те тресе яко, до гроб няма да те пусне. Историята на България не започва с деветосептемврийския преврат 1944г, нито с руско-турската война.
За който може да прочете повече от пет реда: http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/03/2133880_otkrito_pismo_na_edvin_sugarev_da_se_oburnem_s_gniav/
Вова, Александър 3 си го казва в пряк текст, черно на бяло-проливи/Константинопол.Аз какво трябва да добавя по фактите от миналото? Мога да добавя, че в момента отново се засилват имперските амбиции на путиновата Русия, а за балъците отново се размахва морковчето на славянство/християнство, имате си и нов демагог като Саша Проханов.
Характерно за днешните български либерал демократи е,че цялото им демократично поведение и формиране на самочувствие се изразява в това, да отричат всичко свързано с Русия.т.е. демократ=русофил. Като започнем от несвързаните претенции за авторски права над писменост и религия, минем през разясняване на подлите цели които си поставил руския император през 1877г., та стигнем до провалянето на руски енергийни проекти .Нали си спомняте как любимия ви Б.Борисов се хвалеше как единствен той успял да прецака руските проекти/ в името на демокрацията и свободата на България/
пъпа на вселената..Про, руската имперска армия е била няколко пъти на един оръдеен истрел от Босфора. Сан Стефано е само на 15-20 км от пролива. Странно, как през 1885г., намирайки се на 3 000 км от Босфора, руския император решил да жертва България в името на тази цел ? Щом се кефиш на такава нелепица..ОК.наздраве, няма да споря. Ако не бяха онези десетки хиляди руски солдата, загинали по бойните полета на Балканите, какво щяхте да обединявате през 1885 г.? Разцепените задници на бабите си, или отрязаните глави на дядовците си с телата им ? Никой не ви иска нито благодарност, нито преклонение . Руската православна империя е направила това,което е считала за свой православен,цивилизационен дълг. Всичкиправославни държави на Балканите/ без Хърватска/ са създадени/с възстановена държавност след победите на руския солдат. От Финландия, Балканите та до Монголия, Русия е спомогнала за създаването/възстановяването на държавността и съхраняването на десетки народи .
Про, що спориш с телевизията от Останкино?! Вогзалния ги знае нещата ( сигурен съм), но праска каквото му изнася.
Чаво, прав си, и през ум не ми мина за руснаците! Чич, нещо си изкукуригал от жегите (или от възрастта), и да не ми стигат кинтите, няма да ги дам на мъже, били те млади или стари. Замислих се дали някога съм давала пари на мъже и бога, ми няма такъв случай, няма и да има. И все пак не мога да разбера защо никоя медия не включи Стамболов, баси и простотията!
не се заричай/ и да кудкудякаш по джуджето, яйце от него няма да снесеш, но че ще си плащаш не спорИ(въпрос на егн е)
Е видя ли сега кой мрази Стамболов?! Руснаците и комунишките им пачаври.
Иначе ва Чичката и парите вече не му вършат работа.
И пак казвам, не си правете кумири. Това е втората божия заповед. Съвременниците на Стамболов са си отдъхнали след неговото убийство.Ген. Пётр Паренсов, един от най смелите и достойни руски офицери по време на освободителната война 1877-1878 г.,отблизо познаващ положението в България в тези години , казва за Стамболов следното: " Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като “българин”, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. ...още
Прекомерно честолюбив и властолюбив, безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха."
Че какво да каже руски офицер?!
Големият "грях" на Стамболов е, че като български министър председател е защитавал българските национални интереси, а такива неща батюшката петербургски не признава. И наказва с азиатска жестокост.
За двамата особено Т-упорити форумци,повтарям част от определението за Кумира им:..
Дреме ми за мнението на Вовича, както и за това на всеки друг бляд. По долни за хората като Чичката, които се декларират българи. Както се изказа един техен водач, че любовта към България, минава през любовта към Рус, е баси!
Чаве, ти на чичата постингите трябва да си ги конспектираш и да ги пазиш. Няма да ги разбереш/ то е ясно защо/ ,ама все някой около теб е с нормално Ай Кю , та ще му бъде интересно .И да палиш свещ за здравето на г-н Иван Бакалов,че ти търпи идиотизмите в форума, а не те е изритал както всички останали модератори са постъпили с теб.
Ми конспектирай си ги бе Вович, кой ти пречи?!