Конфликтът в Сирия от друг ъгъл и опасността за България + фотогалерия

Б. р. – У нас подкрепата за военна намеса в Сирия се възприема като знак за принадлежност към евроатлантическите ценности, но някои не се страхуват да изразяват друга позиция. Следващите редове са мнение на човек, който е видял събитията на място в Сирия и е познавач на ислямизма.

Сражения в покрайнините на Дамаск. Снимка: Христо Петров

Сенките над  Дамаск  се сгъстяват.
Ислямистките бунтовници са единствените, които  са толкова закъсали, че  имат най-голяма, жизнено важна нужда от външна военна намеса. През последните три месеца въоръжените сили на Сирия  нанесоха стратегически загуби на отрядите от хиляди терористи из цяла Сирия.  Върнати  бяха към светския живот, макар и във военновременно измерение  ключови населени места и пунктове – кварталите на Алепо, Хомс, Хама , Ал Кусейр. Сирийската армия започна методично да прочиства и покрайнините на Дамаск от укрити терористични банди. Стотици доброволци-ислямисти от Афганистан, Либия, Мароко, Тунис, Чечня, Мюсюлмански братя от Египет намериха смъртта си, обкръжени от редовната сирийска Армия. Походът  на ислямистите за навлизане в Дамаск беше провален.
В тази, благоприятна за сирийската армия ситуация, западни експерти прогнозираха, че до началото на декември 2013, армията на Башар Асад може да прочисти цялата територия на Сирия и да започне нормализация на живота. Предстоящата международна мирна конференция за Сирия при така създалото се надмощие на редовната армия  би имала шансове за ускоряване на процеса за намиране на решение за прекратяване на войната.

При тази ситуация, всяко забавяне на помощ отвънка стана фатално за бъдещето на ислямистките атаки. След отмяната на европейското ембарго, стотиците контейнери с военно оборудване, влизащи през Турция и Йордания, няма от кого да се отворят. Саудитска Арабия  се изнерви от категоричния отказ на Русия да предаде Сирия и да оттегли поддръжката си за президента Башар Асад. Катар понесе непоправим удар и провал на проекта с Мюсюлмански братя в Египет и последвалото отрезвяване и промяна на политиката на Кайро към Сирия.
Единствен изход за спасение на бунтовниците в Сирия остана  чужда военна намеса  за  съкрушителен удар срещу армията на правителството. Освен заплахата за военно поражение на бунтовниците, под заплаха са и основните спонсори  на “революцията” – Катар и Саудитска Арабия. Под сериозна опасност са и финансовите им инвестиции в конфликта в Сирия, съответно Саудитска Арабия с повече от 5 милиарда долара и Катар с 3,5 милиарда.

Бунтовник на позиция срещу армията в покрайнините на Дамаск. Снимка: Христо Петров
Бунтовник на позиция срещу армията в покрайнините на Дамаск. Снимка: Христо Петров
Бунтовник на позиция срещу армията в покрайнините на Дамаск. Снимка: Христо ПетровРанен войник в болница в Дамаск. Снимка: Христо ПетровТърговец в Латакия. Снимка: Христо ПетровСражения в покрайнините на Дамаск. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровПокрайнините на Дамаск. Снимка: Христо ПетровДамаск. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровМанастирът на Света Петка в Малуля недалеч от Дамаск, който в неделя беше превзет от екстремистката групировка Ал Нусра. Първо атаката е отблъсната от опълчение на местни жители и сирийската армия, но после те са отстъпили. Това е единствения район в света, където още е запазен арамейски език - езика на Христос. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровГерба на Сирийската армия на оградата на военно поделение. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровВ покрайнинините на град Хама. Снимка: Христо ПетровИкона в манастира на света Петка в Малуля. Снимка: Христо ПетровБежанци пристигнали в Дамаск. Снимка: Христо ПетровДамаск. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровПокрайнините на Дамаск. Снимка: Христо ПетровДамаск. Снимка: Христо ПетровЖена християнка с дете, бежанка от Северна Сирия. Снимка: Христо ПетровМанастирът на Света Петка в Малуля недалеч от Дамаск, който в неделя беше превзет от екстремистката групировка Ал Нусра. Първо атаката е отблъсната от опълчение на местни жители и сирийската армия, но после те са отстъпили. Това е единствения район в света, където още е запазен арамейски език - езика на Христос. Снимка: Христо ПетровСнимка: Христо ПетровЕвреин се разминава с мюсюлманин в Дамаск. От векове мюсюлмани и евреи мирно съжителстват в историческата част на Дамаск. Снимка: Христо Петров

Част от тези средства са инвестирани и в тренировъчните лагери за “по-умерени” ислямисти, които под американско и британско командване в Йордания, Кипър и Турция, очакват сигнал да се втурнат в опожарена и изпепелена Сирия за да довършат режима на Башар Асад. В тази критична за бунтовниците и техните спонсори ситуация, намирането на повод за военна интервенция срещу Сирия е въпрос на оцеляване. А за изпълнителите на поръчката – въпрос на международен престиж и индулгенция за справедливост и  инвестиция в последващо стратегическо преразпределение в региона.

Тези, които се колебаят и не искат да приемат очевадните факти, ще получат като резултат от намесата многохилядни тълпи от бежанци, решителни да навлязат в Европа, и, може би, първата държава на терористи, най-близко до Европа. За щастие България не е сред изпълнителите, поне засега, но със сигурност е от колебаещите се да затворят границите си и така да защитят населението от сенките на анонимни, не подлежащи на контрол за произход и намерение бежанци, които се домогват до европейска земя. Същата тази Европа, която досега не мигна пред избиването на християни и унищожаването на културни и религиозни паметници от ислямистите в Сирия.

Манастирът на Света Петка в Малуля недалеч от Дамаск, който в неделя беше превзет от екстремистката групировка Ал Нусра. Първо атаката е отблъсната от опълчение на местни жители и сирийската армия, но после те са отстъпили. Това е единствения район в света, където още е запазен арамейски език – езика на Христос. Снимка: Христо Петров

Освен финансовите възнаграждения, ислямистките командири от Ал Нусра, Ислямският фронт за освобождение на Ирак и Сирия и други въоръжени бригади имат обещанието на своите покровители, че близките им ще бъдат изведени и устроени на безопасна територия. Затова и бежанските лагери в Турция бяха готови месец преди началото на “революцията “ в Сирия. Затова и Анкара, от самото начало подкрепяща похода срещу светския режим на Башар Асад, осигурява бежанския коридор за натиск срещу Европа.

Дано комисар Кристалина Георгиева и министър Вигенин да са наясно, че след ислямските бежанци идват ислямистки училища за децата, нови джамии за възрастните и многото ухаещи на природен газ пари от богати спонсори.
Бившият външен министър Николай Младенов така и не успя да разбере, че радикалния ислям води войната не само с газ зарин, окървавени ножове и гранатомети, а и с фатвите на брадатия Шейх Ал Кардауи от Катар и сенките на неговите ученици  по цял свят.
Една трагедия не бива да поражда нова.

––––––
* Авторът Христо Петров е журналист и фотограф, който над 20 години работи по проблемите на Близкия Изток, ислямизацията, ислямистки терористични структури в Европа, интернет като бойно поле на ислямизма, съдбата на християнството и религиозните, културни и исторически паметници в Близкия Изток и Кавказ.
По време на различни събития е работил продължително в Кувейт, Бахрейн, Саудитска Арабия, Ирак, Ливан, Сирия, Грузия. Той е първият български журналист, пристигнал в Сирия след началото на войната.
Работи на свободна практика и публикува материалите си в чужди медии – сп. „Щерн“, „Либерасион“, „Моа Прес“ и др.
Владее арабски, английски, френски и руски. Завършил е Софийския университет и фотография в Ню Йорк.
В България е канен рядко като анализатор за Близкия Изток единствено в телевизия БГ Он Еър.

Виж от него „Проф. Чернев – българинът от Марс“ и още в сайта christopetrov.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.