СофияПловдивВарнаБургасРусе

Рошия Монтана: златни печалби срещу екологични опасения

Проектозаконът, одобрен наскоро от румънското правителство, който позволява на канадска компания да копае за злато в карпатския град Рошия Монтана, разгневи много румънци миналата седмица. Хиляди хора излязоха по улиците на Букурещ и други градове, за да протестират срещу плановете на канадската компания Гейбриъл Рисърсис да извлече над 300 тона злато и 1500 тона сребро. Проектът се очаква да донесе печалба от 7,5 милиарда долара според инвеститорите.

Проектът в Рошия Монтана, най-голямата открита златна мина в Европа, предизвика големи противоречия. Природозащитници и организации, защитаващи гражданските права, имат опасения във връзка с използването на цианид в процеса на извличане. Те смятат, че това ще разруши не само природата, но също и богатото културно наследство на зоната.

Проектозаконът осигурява на правителството 6-процентна такса за предоставяне на правото на експлоатация и увеличава участието му в проекта на 25 процента, но много румънски демонстранти смятат, че това не е достатъчно. Кабинетът също така обяви, че проектът е от „изключителен национален интерес“. Това означава, че жителите на Рошия Монтана, които откажат да продадат имотите си на Гейбриъл Рисърсис и да се преместят на друго място преди започването на проекта, ще бъдат (законно) принудени да напуснат зоната.

„Не искаме да продаваме нашата страна за нищожни пари на чужденците. Имаме корумпирано правителство, което в действителност не се вслушва в нашите мнения“, казва Дана Градинару, една от протестиращите, по време на демонстрация в Букурещ. „Това е нашата страна и ние я обичаме. Искаме нашите деца да живеят тук в бъдеще и да се радват на красивите пейзажи на Румъния. Ако те използват цианид, за да извличат злато, ще предизвикат екологично бедствие“, добави тя.

Протестите събраха хора от всички социални слоеве: студенти, учители, антрополози и активисти, както и артисти, инженери, пенсионери и безработни. Някои от тях обвиниха румънските медии в цензуриране на темата. Те смятат, че Гейбриъл Рисърсис са платили на медиите съществени суми, за да им правят реклама през годините. Канадската компания отрича каквито и да е незаконни плащания и непрекъснато повтаря, че проектът няма да има съществен негативен ефект върху околната среда.

Алекс Матееску, архитект, протестира срещу отношението на държавата към проекта. „Правителството трябваше да направи проектозакон, за да даде разрешение на канадската компания, защото не можеха да намерят законен път за това през последните 14 години. Що за коравосърдечно правителство е това?“, казва той, развявайки румънското знаме.

Премиерът Виктор Понта изглежда има известни трудности в това да реши дали подкрепя проекта или не. Понта се противопоставяше на проекта преди да поеме властта миналата година. Той каза, че е одобрил проектозакона, защото иска парламентът да го дебатира. Парадоксално, Понта, които е и член на парламента, каза, че ще гласува против проекта в парламента, където се очаква дебатът и гласуването да се състоят в рамките на следващите две седмици.

Президентът Траян Бъсеску, който подкрепяше проекта Рошия Монтана в миналото, сега реши да направи крачка назад: той каза, че ако дебатът в парламента раздели обществото, той няма да обнародва закона докато не се проведе референдум по спорния проект.

Алиансът за чиста Румъния, коалиция на неправителствени организации и ключови фигури от академичната общност, призова правителството да оттегли проектозакона и да започне обществен диалог с гражданското общество по темата. Но за момента съдбата на проекта е в ръцете на румънските парламентаристи. Протестиращите се боят, че политиците ще игнорират волята им и просто ще последват парите. Това е познат сценарий за румънците през последните две десетилетия.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.