Черните ангели се връщат
Оказва се, че сме имали антифашистка съпротива
И каква стана тя – приватизация и реституция свършиха и проимахме съпротива. Съпротивата през Втората световна война. „Никола Гешев срещу черните ангели” на Андрея Илиев и „Красивите лица на терора” на Цветана Кьосева разказват историята на бойните групи (изд. „Сиела”).
Историчката Кьосева почва панорамата с дами терористки от Македонското движение, но половината от очерците й са за черни ангели в рокли.
Няма никакво значение, че и тя, и писателят Илиев предпочитат определението „терористи”. Кьосева си позволява да отговори на въпроса „Терористки или борци за свобода са” те? с: „И едното и другото е вярно”.
Говорим за четива, адресирани към широка публика. Книгата на Илиев е продължение на изявите му за атентата в „Света Неделя” и за Гешев, с които заяви свой документалистки почерк.
И двамата автори се основават на разсекретени документи. Героите им са красиви, засега във физическия смисъл – според снимките и според описанията.
Романтиката е между редовете. Дегероизацията само смъква надянатата през соца плакатност, но романтиката е неизтребима. Тези момчета и момичета умирали за идеи.
Аргументът, че изпълнявали заповеди от Москва не изчерпва мотивацията. Признанията на гаврилите се със заловената Виолета Якова не понасят четене и от обръгналия на телевизионна гадост.
Няма излишна история. Има премълчавана и преекспонирана. Дали има обективна – да кажат историците. Колкото до опасността от развращаване на днешната младеж – няма страшно: тя не чете книги.
От Книжен Ъгъл