Най-важната червена линия на Обама е в Иран

Ройтерс

Докато вниманието ни бе приковано от потока разузнавателни данни за нападения с химически оръжия в Сирия – и продължаващата сага около реакцията на САЩ – мнозина пренебрегнаха един друг разузнавателен доклад, който се отнася до оръжия за масово поразяване и има сериозни измерения за червените линии и авторитета на Америка в Близкия изток.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), световната организация за ядрен надзор, съобщи, че „Иран възнамерява да проведе изпитания на около 1000 модерни центрофуги за обогатяване на уран, които той вече е монтирал“.

С оглед разрастването на иранския капацитет за обогатяване времето, необходимо на Иран, за да натрупа бързо достатъчно високообогатен уран за ядрено оръжие, се съкращава значително. В следващите година-две този срок може да намалее до около 10 дни. Това е твърде малък времеви прозорец за благонадеждна реакция на САЩ, преди Ислямската република да си е осигурила достатъчно материал за бомба.

Следващата стъпка на Америка в Сирия обаче е неразривно свързана със ситуацията в Иран. Най-голямата регионална тревога на американското правителство по отношение на националната сигурност е режим в Техеран с потенциален достъп до ядрени оръжия. Въоръжен с ядрен арсенал Иран ще дестабилизира целия регион, ще причини сътресения в цената на петрола и би бил заплаха за американските съюзници.

Измеренията в по-дългосрочен план е трудно да се очертаят, но те никак не са добри. Разполагащ с ядрено оръжие Иран може да предизвика ефект на доминото сред близкоизточните страни; в случай на нова Арабска пролет една провалена държава с ядрен арсенал представлява ужасяваща перспектива.

Евентуална ненамеса в Сирия – да се допусне Башар ал Асад да прекрачи червената линия на президента Обама за употреба на химически оръжия срещу цивилни – прави неясни всякакви червени линии, отнасящи се до ядрения напредък на Иран. Всъщност, прехвърляйки решението за това на Конгреса и усложнявайки още повече причинно-следствената връзка между прекрачена червена линия и наказание, Обама може вече да е сторил тъкмо това. По принцип президентът се озова в това положение поради превратностите на историята.

Когато Обама първоначално определи червената си линия през август 2012 г., той свари съветниците си напълно неподготвени. „Ню Йорк таймс“ написа през май: Преместване или употреба на големи количества химически оръжия ще е прекрачване на „червена линия“ и ще „промени преценката ми“, обяви президентът в отговор на въпрос на пресконференция за изненада на някои от съветниците си, които бяха присъствали на състоялите се през уикенда срещи и се чудеха откъде дойде „червената линия“. С подобно емоционално изказване президентът очерта политиката си по начин, по който някои съветници биха искали той да можеше да се върне назад.

Ако Обама е определил червената линия, без да се посъветва със собствения си екип, той със сигурност не е проверил дали и други страни няма да „променят преценката си“ в отговор на употреба на химически оръжия.

Това спомогна да се стигне до унизителната ситуация миналата седмица във Великобритания, когато Камарата на общините отказа да се присъедини към удар на Америка срещу Сирия. Това е може би най-трудно наученият урок за Обама в дебата за Сирия досега – дори ако усещаш нужда да хвалиш американската изключителност, не допускай тя да важи и за червените ти линии. Ако ти самият поставиш червена линия, бъди готов също да я защитиш сам.

Нека това бъде урок и за Иран. С оглед на неотдавнашния доклад на МААЕ, че Иран е все по близо до ядрен пробив, евентуалните предстоящи преговори с Ислямската република са натоварени с още по-голяма неотложност от обичайното. Има и причини, които ни карат да сме оптимисти (или поне по-малки песимисти от обичайното) – и двата лагера имат нещо, което другият иска, а Иран е с нов президент.

През юни Хасан Рохани спечели президентските избори в Ислямската република с убедителна преднина – като центристки кандидат с платформа за закърпване на отношенията със Запада.

Това, че Ахмадинеджад вече не е президент, е може би още по-голям плюс. Макар и да е важно да се запомни, че аятолахът е човекът, който взема крайните решения, избирането на Рохани може да доведе до рестарт на преговорите, а може би и до някакво ограничено споразумение, вероятно във вид на инспекции и забавяне обогатяването на уран в замяна на отхлабени икономически санкции.

САЩ трябва да използват този шанс. Ако преговорите се провалят, пак може да се окаже трудно да се поддържа сегашното равнище на натиска от санкциите. Причините за това са две. Първо, защото Иран вече има харизматичен президент, а не такъв, който е лесно да бъде мразен и който говори открито против Израел. Второ, Рохани си е поставил за цел да насърчава прозрачността и ефективността в икономиката на Ислямската република.

Това изкушава още повече страни като Китай, Индия и Русия да сключват споразумения с Иран – дори и това да значи отхлабване на правилата на санкциите. Както САЩ видяха в Сирия, международната общност е трудно да се държи закрепена към някаква строга червена линия – особено когато има икономически стимули да се стори обратното.

Какво следва в Сирия при това положение? По-вероятно е Конгресът да одобри ограничен военен удар – и последващата интервенция също да бъде ограничена. Ако Конгресът отхвърли призива на президента за военен удар, това ще създаде опасен прецедент за американските червени линии и ще подкопае авторитета на САЩ преди възможни преговори. Ако предложението на Обама мине и Вашингтон удари, администрацията трябва да се подготви за опасността Иран да отвърне с ескалиращи асиметрични нападения и трябва да направи така, че всякакви последици от Сирия да не потопят бъдещи преговори.

След няколко месеца по всяка вероятност САЩ отново ще гледат конфликта в Сирия отстрани, осъждайки продължаващото насилие с думи, но без особени действия. Медийното внимание ще се измести към високия залог на динамиката с Иран. Все пак нали през цялото време американското правителство бе съсредоточено именно върху нея.

БТА

*Иън Бремър е коментатор на Ройтерс. Изразените от него мнения са негови лични – бел. на Ройтерс

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.