Как сърбите стават българи

Болкан инвестигейтив рипортинг нетуърк

През 2006 година близо 1500 души от югоизточна Сърбия получиха български паспорти, процедурата отнема две години. Снимка: Ройтерс

След като на 1 януари 2007 година България и Румъния се присъединиха към ЕС, все повече сръбски граждани от югоизточната част на страната се опитват да получат документи за гражданство в двете съседни страни, съобщава сайтът Болкан инвестигейтив рипортинг нетуърк.
Сръбските паспорти позволяват малко мобилност заради строгите визови изисквания на ЕС, а притежателите на румънски и български паспорти могат да пътуват из цяла Европа и имат същите права, както останалите граждани на съюза, се посочва в материала на Никола Лазич от Буяновац и Снежана Божинович от Зайчар.

През 2006 година близо 1500 души от югоизточна Сърбия получиха български паспорти, но според неофициални данни около 30 000 молби чакат да бъдат обработени в българското министерство на правосъдието. Към Румъния интересът е същият, но страната не е дала гражданство на нито един представител на румънското малцинство в Сърбия.
Процедурата за получаване на българско гражданство не е сложна, макар да отнема много време. Документите може да се съберат и попълнят за няколко дни, но окончателната цел понякога се постига за две години.

Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград, казва, че чакането си струва, защото притежателите на български паспорти имат много привилегии. “Те могат да внесат кола от чужбина в Сърбия без ограничения, да започнат бизнес в Сърбия като граждани на ЕС или да гласуват на изборите в България,” казва Николов.
Бизнесменът от Вране Славолюб, който получи своя български паспорт тази година, споделя това мнение. “С новия си паспорт вече пътувах в Италия, Гърция и Германия. Хубаво е да обикаляш без да чакаш на опашка за визи, и без да търпиш унижения на границите, което се случва на сръбските граждани,” казва той. Освен всичко Славолюб си е внесъл автомобил „Опел“, който му е струвал много по-евтино, отколкото ако трябваше да го купи в Сърбия.

Лидия, учителка от Вране в южна Сърбия, има подобен добър опит. Нейният дядо е роден в село в Сърбия на българската граница, и тя използвала този факт, за да вземе българско гражданство. “Подадох молба през 2005 година и получих паспорта си след две години. Вече пътувах до Италия и ще прекарам лятната си почивка в Испания. Не мога да свикна с факта, че сега мога да пътувам, без да стоя по тези унизителни опашки пред посолствата и консулските служби в Белград,” споделя тя.

Михайло Миков, художник от Буяновац в Южна Сърбия, подал молба за български паспорт преди 18 месеца и с нетърпение очаква позитивен отговор от София. Той казва, че заради ограниченията, което има със сръбския си паспорт, е пропуснал много възможности за израстване в професията.
„Използвах българския произход на моя баща, който е роден в село в южна Сърбия близо до България“, разказва той. Михайло е художник и е имал много предложения за изложби в Швейцария и в Белгия, но не могъл да получи визи за тези страни. „Когато подадох молба през 2005 година вече се знаеше, че България ще стане членка на ЕС. Реших да се възползвам от произхода си“, казва той.

Според Иван Николов сръбските граждани, които нямат български произход, в някои случаи също могат да получат български паспорти. Те трябва да бъдат женени за български гражданин най-малко от три години, да инвестират голяма сума пари в България, или да имат специални заслуги за страната ни.
Томислав Стоянович, бизнесмен от съседното на Вране село, е подал молба с надеждата, че бизнесвръзките му с България ще му помогнат. Той е кандидатствал за българско гражданство през миналата година. „През последните 10 години имам бизнес с България и съм направил големи инвестиции“, казва той. „Гражданството ще ми помогне да затвърдя бизнесвръзките си.“

Сърбите от румънски произход имат много по-трудна задача, тъй като в Сърбия не може да се подаде молба за румънско гражданство. Предраг Балашевич, председател на Демократичната партия на власите, казва, че проблемът е в това, че в момента Румъния не позволява двойно гражданство. “Има признаци, че законът ще бъде променен през следващата година, предимно за случаите със смесени бракове или за членове на влашкото малцинство“, твърди Балашевич.
На последното преброяване в Сърбия през 2002 година за власи в източна Сърбия се обявиха само 40 000 души. Димитрие Крачунович, председател на Демократичното движение на румънците в Сърбия, потвърждава, че нито един човек в източната част на страна не е успял да получи румънско гражданство. Той добавя обаче, че хората проявяват голям интерес към това и партията му се опитва да им помогне.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.