Война срещу кирилицата водят в Хърватия

Франс прес

Протест срещу кирилицата във Вуковар. Снимка: от тв екрана

Уличните демонстрации и унищожаването от бившите хърватски бойци на табелите на кирилица – азбуката, използвана от сръбското малцинство, свидетелстват за продължаващото напрежение между двете общности, довело до войната преди повече от двайсет години. Двуезичните табели, на кирилица и на използваната от хърватите латиница, бяха поставени миналата седмица на обществените сгради във Вуковар, разрушен от сръбските сили по време на конфликта 1991-95 г.

Левоцентристкото правителство реши да постави двуезичните табели спазвайки закона, който предвижда използването им в селищата, където малцинството представлява една трета от населението. Такъв е случаят във Вуковар, където сърбите са 35 процента от 28 000 жители. Става въпрос също за спазване на правата на малцинствата, което бе едно от условията за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 1 юли.

Но във Вуковар, разрушен през 1991 г. от югославската артилерия, която подкрепи сръбските бунтовници срещу хърватската независимост от Югославия, решението на правителството срещна силна съпротива. „Сега не е нито времето, нито мястото за кирилицата във Вуковар, който е град мъченик“, заяви за АФП 54-годишният Дарко Шолич, участник във войната, дошъл от Сплит, за да изрази подкрепата си за протестиращите.

Няколко табели бяха изтръгнати и строшени с чукове, а четирима полицаи бяха ранени в сблъсъци с протестиращите миналия понеделник. Около 1600 души, от които 1100 цивилни, бяха убити за няколко месеца по време на обсадата и след падането на Вуковар, и около 20 000 хървати бяха експулсирани от гграда. За хърватите, като 50-годишната Мира Комуницкей, чиято сестра бе убита във Вуковар и чийто съпруг още се води за изчезнал, кирилицата е „символ на сръбската агресия“. „Това е чиста провокация“, каза тя.

Драгутин Гласнович, един от организаторите на демонстрациите, обясни, че протестиращите „нямат нищо против кирилицата като азбука“. „Но във Вуковар тя ни притеснява, защото това е травматизиран град“, подчерта той, отбелязвайки, че инициативата на правителството „само задълбочава разделението“. В този град, който още носи раните от войната по много фасади на сгради, двете общности още са далече от помирението.

Политическият анализатор Драго Хедъл отбеляза, че тези инциденти „могат значително да засегнат отношенията между хървати и сърби във Вуковар“. „Сипва се масло в огъня, а нямаме нужда от това“, предупреди той. Драган Църногорац от асоциация за защита правата на сърбите каза, че неговата общност няма да се откаже от правото си да има двуезични табели, което вижда като „потвърждение на равенството гарантирано от закона“. Правителството на премиера Зоран Миланович, решено да приложи закона, осъди акта на „шовинистическо насилие“ и нареди табелите да бъдат поставени отново.

Разрушителният ефект от войната обаче остава почти навсякъде във Вуковар, дори в съзнанието на младите, родени в годините след войната. „Още не е време за кирилица, раните още са пресни“, каза Йосип, хърватски гимназист на 15 години. За Николай, 20-годишен сръбски студент, евентуален неуспех на правителството да приложи закона ще означава за сърбите, че те са „граждани втора ръка“. Сърбите са най-голямото малцинство в Хърватия и представляват четири процента от 4,2-милионното население на страната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.