СофияПловдивВарнаБургасРусе

Безумните разходи на евробюрокрацията

Европейското гражданство не е факт. То дори не представлява дългосрочна цел. Чисто и просто него го няма, защото няма с какво да се определи като гражданство. Не съществуват утвърдени граници, а тъкмо тази година Дания каза „чао-чао“ на Шенгенския договор. ЕС не притежава собствена полиция, а разни комитети и някакви странни структури за връзка. Най-често се говори за Интерпол, докато Европол звучи повече като футболен тотализатор.

ЕС не притежава собствена армия, а и за какво й трябва, след като налице е НАТО. ЕС няма собствена лична карта. Това отлично знаят онези 24 хиляди незаконни имигранти, които това лято дебаркираха в Италия, защото нито един от тях не пусна молба за европейска зелена карта. Няма и собствена дипломация, а само една английска баронеса, която се опитва с имиджа си да се прикрие, че е такава. Впрочем ЕС притежава множество дипломации, които са организирани най-вече да се борят една срещу друга.

Едно от достойнствата на ЕС, скрепено с хартите и договорите, е да даде възможност на всеки негов гражданин да разчита на 28 дипломации. Именно в момент на необходимост се вижда как всяка отделна държава се грижи за собствените си граждани, военнослужещи и похитени журналисти. Обичайните войнстващи франко-англичани патрулират в моретата на Сирия и преговарят с руснаците – било самостоятелно или от името на САЩ. Далеч от техните мисли остават италианските военни, блокирани в опазването на ливанските граници.

Гражданите на 28-те страни от ЕС, които би трябвало свободно да се придвижват и установяват навсякъде, всъщност не признават пътната сигнализация дори в собствените си страни, където фламандците махнаха табелите на френски, а южните тиролци (в Италия) – онези, написани на италиански.

Най-голямата грижа на Брюксел обаче е спадът на британските кандидатури за високопоставени еврослужители. Твърди се, че вината за това била на „лова на вещици“ в условията на криза, организиран срещу привилегиите, заплатите и кариерите на еврократите. Доста трудно е да се разкрие, че 55 хиляди еврослужители са пръснати по всичките институции и агенции на ЕС в Брюксел, Страсбург, Хага, Франкфурт и Люксембург, както и на други сладки местенца в Европа. Разходите на ЕС за администрацията възлизат на почти 10 милиарда евро, от които повече от половината, т.е. 6 милиарда, са за заплати и пенсии на еврократите.

Ако тези 6 милиарда евро се разпределят между 50 хиляди служители, това прави средно по 110 хиляди евро годишно, които на практика са освободени от данъци, като тук не са включени допълнителните възнаграждения и привилегии. Тази цифра расте и се доближава до 9 милиарда евро.

Гражданите на ЕС са безпомощни пред тази тайна, безжизнена, алчна и некадърна бюрокрация. Това е особен тип бюрокрация. Нея не можеш да я обвиниш за липсата на градоустройствена политика, за лошата асфалтова настилка, за налудничавите сметища, за луксозните и вандализирани градски автобуси, които минават от време навреме. Еврокрацията не се занимава с несъвършенствата на административното тяло, жилищните комплекси, с купоните за храна, с детските градини, с училищното строителство, с политическите и социалните права.

С тържествен глас Европа заявява, че ставало дума за „персонал на високо ниво, който генерира и управлява важни политически процеси на ЕС с непосредствено положително въздействие върху гражданите“. И какви са тези жизненоважни функции с положително въздействие? Фабрикуване на директиви, правилници, досиета и препоръки към отделните държави. По-точно казано, организиране на надпревари, за да могат тези субекти с различен произход да пишат въпросните директиви, закони и правилници.

Само за периода 2007-2013 година могат да се изброят 37 направления на търгове и конкурси, за които ЕС е отпуснал бюджет от 17 хиляди и 612 милиарда евро или по 2510 милиарда на година. Това е все едно да попаднеш на футболен стадион, където всички места са заети от дипломати с наполеоновски шапки, които достолепно съзерцават зеления терен, застлан докрай с рушвети за 6 милиарда евро. В периода, когато се подготвят национални и европейски избори, може би има начин да се осмисли унижената идея за европейско гражданство.

Достатъчно е да се върнат милиардите, харчени всяка година за европейски конкурси и търгове, да се възстановят онези 10 милиарда евро, подарявани годишно на бюрокрацията от полицаи, които не арестуват, преводачи, които не превеждат, и законодатели, които обявяват търг дори за редактиране на проектозаконите.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.