СофияПловдивВарнаБургасРусе

Балканите и Сирия: какво научи Америка от Косовската война през 1999 г.

Проучва ли екипът на Барак Обама Косовската война и 78-дневните бомбардировки на НАТО през 1999 г.? Според американския всекидневник „Ню Йорк таймс“ – да. Спорно е обаче дали има някакви съществени уроци за Сирия от Балканите. Геополитическият контекст е много различен.

Като се има предвид, че Сърбия беше основната цел на бомбардировките през 1999 г., човек може да очаква, че сръбските представители може да имат нещо да кажат по въпроса. Публично те не са направили никакъв коментар. Единственият известен сърбин, който спомена нещо, беше Новак Джокович, сръбският шампион по тенис, който без колебание от името на мнозинството от народа се противопостави на всякакви бомбардировки.

Според източник от външното министерство Сърбия чака да се присъедини към една обща позиция на Европейския съюз и се надява на „най-добрия сценарий“, тоест резолюция на Съвета за сигурност на ООН, одобрена от всички. Това е равносилно на избягване на въпроса дали сръбското правителство смята, че трябва да има военна намеса.

Ако сръбските лидери се чувстваха свободни да кажат каквото мислят, те със сигурност биха се обявили категорично против намеса. Религиозният аспект също влиза в играта. Сърбите, които са православни, правят паралели с обсадените християни в Сирия и виждат сравнения с босненските и косовските сърби, които избягаха или бяха етнически прочистени от бошняшките и албанските мюсюлмани по време на балканските войни.

На официално ниво връзките с Дамаск стигат назад до времето на Тито и Движението на необвързаните държави. Те бяха използвани, за да убедят Сирия да не признае преобладаващо мюсюлманското Косово, когато то обяви независимостта си през 2008 г. В дипломатическата война за Косово Русия винаги е била най-верният съюзник на Сърбия. Но подкрепянето на руския президент Владимир Путин в настоящите дискусии за Сирия би подразнило Америка и страните от Европейския съюз, от чиято подкрепа Сърбия се нуждае, за да си осигури започване на преговорите за членство в ЕС следващия януари.

Сръбското правителство няма интерес и да дразни арабите от Залива, които подкрепят сирийската опозиция. Сърбия се опитва да привлече инвестиции от Залива и вече отбеляза значителен успех. Етихад, авиолиниите на Обединените арабски емирства, купиха 49 процента от губещата сръбска авиокомпания ЯТ.

Албанските лидери, от друга страна, се обявиха в подкрепа на военна намеса. Еди Рама, встъпващият в длъжност премиер на Албания, заяви, че няма съмнение, че Албания „би била на страната на Съединените щати на всеки един боен фронт“, целящ да освободи хората от „варварски режими, които прибягват до използване на химически оръжия“. Албания и Косово имат близки отношения с Турция, която се обявява в полза на намесата. Енвер Ходжай, външният министър на Косово, написа статия за „Форин полиси“, в която прави ясни паралели с Косово през 1999 г.

Позицията на Хърватия по отношение на евентуална намеса е още по-неясна. Външният министър Весна Пусич заяви, че „акция, която би предотвратила бъдещи кръвопролития, има смисъл, в противен случай – не“. Хърватия е единствената държава от Западните Балкани, която има съществени финансови интереси в Сирия. Най-голямата хърватска компания – ИНА има значителни концесии на петрол и газ в Сирия, които спряха да носят доходи, когато санкциите на ЕС влязоха в сила през февруари 2012 г. Смята се, че хърватски оръжия, купувани от Саудистка Арабия и пренасяни през Йордания, са били доставяни на сирийските бунтовници.

Босненските лидери не казаха много за Сирия. Златко Лагумджия, външният министър на Босна, призова в полза на намесата в съвместна статия с турския външен министър Ахмет Давутоглу. Бомбардирането от НАТО през 1995 г. помогна за довеждането до край на Босненската война и постигане на мирно споразумение между всички страни, но за разлика от Сирия те преговаряха за споразумение още в годините на войната.

Като се има предвид, че бомбардировките на НАТО спасиха живота на много босненци и в частност на босненски мюсюлмани, човек може да очаква повече подкрепа за Америка. Един журналист, който не пожела да бъде назован, каза: „Шокиран съм и съм отвратен от факта, че мнозинството е против това да се прави каквото и да било. Те мислят само за себе си и смятат, че за останалите хора важат други правила и това, което се случи на нас, е било уникално“.

Анализаторът Милош Солая казва, че според него босненските лидери се въздържат по отношение на Сирия, защото искат да поддържат добри отношения с всички в мюсюлманския свят. В частен разговор Бакир Изетбегович, мюсюлманският член тричленното председателство на страната, е призовал Америка да предприеме действия срещу сирийския режим.

Милорад Додик, лидерът на Република Сръбска, сръбската част от Босна, запази мълчание по въпроса. Солая приписва това на желанието му да изгради добри отношения с Израел и нежеланието му да дразни американците за нещо, което според него е периферен въпрос.

На всеки няколко седмици се появяват съобщения за убити балкански джихадисти. Все пак броят на тези, които са отишли да се бият в Сирия, се изчислява на стотици, не повече. Те са албанци и мюсюлмани от района Санджак и Босна. На 2 септември босненски политик призова парламента на Босненско-хърватската федерация да приеме резолюция, напомняща на гражданите, че е незаконно да се бият в чужбина.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.