СофияПловдивВарнаБургасРусе

За реформаторския блоковизъм без илюзии

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

Статията на Иван Бакалов „Радан Кънев е на път да изпари надеждите за реформаторския блок“ (виж тук) ме мотивира и аз да кажа няколко думи по тази толкова модна за новия политически сезон тема. И то не кога да е, а в „петък – 13-и“

През тази есен се изпълват 24 години, откакто бе възстановен политическият плурализъм в България. За един толкова кратък исторически период са съдебно регистрирани над 400 политически партии. Колкото и както да се променя законодателството, истерията на българската „многопартийност“ никога няма да бъде излекувана. Дори и във времето, когато страната е разтърсвана от нестихващи антипартийни протести, политически партии и продължават да се създават всеки божи ден. Между най-новите са партийните проекти на „народния“ аптекарски бос Марешки, на легендата в художествената гимнастика Илияна Раева, на вървящия по пътя на Делян Пеевски медиен „Батман“ Николай Бареков, на международно известната бизнес лейди Саша Безуханова и на кого ли още не… Разбира се, 99% от тези партии са политически „спам“ и хората бързо ги изтриват от паметта си.

Ако говорим обаче, за наистина „знакови“ политически  партии , които всеки познава и които без съмнение ще останат в историята, те са само четири на брой. Двете от тях са „клиентелистките партии“ на България – БСП и ДПС. Каквото и да се случи оттук нататък, те винаги ще бъдат неразделни и ще бъдат винаги представени в българския парламент, като заемат най-малко 1/3 от парламентарните места. Техните политически и икономически програми за развитие на обществото са само формални, а единствената им цел е участието във властта. Нещо повече, раздаването на обществени длъжности и направляването на обществени ресурси към собствените им политически и икономически поддръжници е основната характеристика на дейността им. На това се крепи политическата им стабилност и постоянната им електорална подкрепа.

Другите две знакови партии са единствените „реформаторски партии“  на България – СДС и НДСВ. Това са „белите лястовици“ на българската политика, както ги нарекох в книгата си „СДС и НДСВ – героите и жертвите на прехода“. Милиони глупости се изговориха и водопади от компромати, завист и дълбоко невежество се изляха върху тях, но фактите винаги са по-силни от думите. Те са най-важните политически партии на българския преход, на които дължим реституцията, приватизацията, функциониращата пазарна икономика и най-вече членството на страната ни в НАТО и ЕС и еднозначното ни преминаване в свободния свят.
Всички  техни „мравки“, клонинги и мутанти, колкото и да се правят на велики, винаги ще дишат само праха им  и ще светят с тяхната отразена светлина. Затова ролята на т.н. „реформаторски“  блок като обединител без едновременното и демонстративно промотирано участие на СДС и НДСВ, ще си остане само една илюзия. Или по-точно това ще бъде „патерицата“, на която трябва да се опре контузеният Бойко Борисов, за да се върне във властта.  И нищо повече…

София, 13. 09. 2013

В статията си авторът изрзява своята лична гражданска и политическа позиция и по никакъв начин не ангажира германската фондация за свободата „Фридрих Науман”,  за която работи в момента.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.