СофияПловдивВарнаБургасРусе

Трима млади българи от Лондон: На малко хора им допада тук

Пожари при безредиците в Лондон. Снимка: ЕПА/БТА

Неотдавна британският крайнодесен политик Найджъл Фараж, подел темата за емиграцията на българи и румънци в кралството, заяви, че ако е млад българин в затруднено положение, би се готвил да емигрира. Изявлението, част от една цялостна негативна кампания на британски медии и някои политици, смути и българите, и част от британците.

Михаела, Ивайло и Радо са млади българи, избрали в настоящето да работят или учат във Великобритания. Всеки от тях има и различна от икономическите проблеми мотивация да бъде в UK, както и различни нагласи за бъдещето. Тримата са сред около 70-80 хиляди български граждани, живеещи в кралството (2009 г.). Както много българи, и те не са безразлични към дебата, в чийто център се озоваха България и Румъния – ще има ли последици и какви ще са те след отваряне на пазара на труда за българи и румънци през 2014 г.?

Общо около 7 млн. души  са чужденците във Великобритания (данни на Евростат, 2012 г). През 2004 г. тогавашното лейбъристко правителство отваря пазара на труда за новите страни-членки на ЕС, прогнозирайки приток от около 30 000 души. В Англия се излива пъстър емигрантски поток от около 3 милиона души. От 1 януари 2014 г., Великобритания ще отвори пазара си за Румъния и България, които обаче са с много по-малко население – общо около 29 милиона.

Михаела Тодорова: Не мога да почувствам това място като свое

“Бях много любопитна и въодушевена от мисълта да се озова на напълно различно място и да започна да градя всичко отначало” – това е основната мотивация на 25-годишната Михаела Тодорова да живее и работи в Лондон.

Михаела Тодорова. Снимка: личен архив

В британската столица се намира най-голямата българска общност във Великобритания (около 39 хил. души). Михаела живее там от около година и работи като координатор по онлайн маркетингови проекти. Преди решението да замине, докато търси работа в България, приятел „подхвърля” идеята за работа в чужбина и тя подава CV почти на шега. Не е очаквала да получи отговор, тъй като се е нуждаела от съдействие от работодателя за разрешително.

Междувременно продължава да се явява на много интервюта за работа в София. Месец след месец не успява да намери подходяща позиция. Междувременно от британската фирма се обаждат, че е одобрена.
“Реших, че след като ми се предостави тази възможност, е най-добре да се възползвам от нея”.
Скоро след като приема предложението, Михаела получава оферта за работа и в България.
Тя намира дебата “българи/румънци vs. Англия” за “крайно неприятен и ненужен”, както и за “обиден, само поради причината, че съществува”. Според нея официалните представители не би трябвало да имат право да правят публични и оценъчни изказвания, които “засягат цели нации”, защото “все пак живеем във времена, утвърждаващи човешките права и равенство”. Застъпва тезата, че някои британски политици опитват да спечелят гласове за предстоящите избори, възползвайки се от ситуацията.

Михаела има разрешително за т.нар.employed person, за което съдейства работодателят. Същевременно немалко българи работят със self-employed разрешително, което се добива много по-лесно, но което ограничава много отношение на местата, на които може да работи човек. При self-employed разрешителното човекът, подобно на фирма, предлага услуга, срещу която му се плаща надница.
Впечатленията на Михаела от Лондон са смесени. В началото градът категорично не й харесва, но от един момент нататък започва да оценява положителните му страни. В момента се чувства добре, но това „определено” не е страната или града, в който би искала да се установи дългосрочно. Споделя, че оценява целия опит, който Лондон й дава, защото там има много повече възможности за реализация и кариера, но от друга страна “не мога да почувствам това място като свое”. Предполага, че ще остане тук още известно време и ще използва възможностите за нещо по-добро, вероятно в България.
„Винаги съм обичала България, но сега още повече”, разказва Михаела.
“От сегашната ми гледна точка бих предпочела един ден, когато дойде време да създам семейство, децата ми да говорят български и да отраснат в България”, но “времето ще покаже, трудно е да се правят планове, никога не знаеш как ще се завърти животът”.

Радо Христов: Това, което пишат за предстоящата имигрантска вълна, не е вярно

Радо Христов живее в Лондон от две години и работи със self-employed разрешително в сферата на строителството.
“Аз съм по точно Handy man, което ще рече че покривам доста сфери като дърводелство, зидарство, занимавам се и с гипсо картон, като цяло от пода до покрива мога да покривам колегите и да им помагам”, разказва Радо.

Радо Христов. Снимка: личен архив

Решава да се премести в Лондон, защото е имал изтеглен заем в България. Преди това е имал „хубава работа, кола, но и доста разходи”, които не е можел да покрие със средната заплата за Шумен около 400 лв.
Фирмата в която Радо работи в Лондон, е английска, но повечето му колеги са поляци и латвийци. Извън работа има приятели, които са българи и англичани.
“В момента доста се пише в медиите какво ще стане, когато румънци и българи могат да идват тук свободно, но не мисля че това чак толкова се дискутира. Това, което пишат – че ще залеят Острова, не е вярно според мен”, смята Радо. “Първо, ние сме по-малко като население от румънците. Вярно е, че доста българи ще дойдат, защото знам какъв е живота в България, но ние сме горд народ и работим, а не крадем, не го караме по лесната, скатавайки се”.
Радо се чувства „удобно и приятно” и мисли да остане по-дълго, ако има възможност. Едно от нещата, които харесва в Лондон, е че “тук дори и с минимална заплата може да си позволиш да излизаш на пъб или клуб веднъж седмично, храната за тукашния стандарт не е скъпа, дрехите – също. Постоянно има промоции на половин цена, дори и повече. Същевременно постоянно става нещо ново, има доста неща, които могат да се видят”.

”Поне според мен за британците няма стереотипи за това кой откъде е. Сигурен съм дори, че някой от тях са научили повече за България едва сега, от вестниците и темите, които се дискутират”.
Според Радо в момента всеки се страхува за работното си място, било то британец или някой друг, защото вече няма толкова работни места, както преди. „Един англичанин обаче винаги ще си намери работа  тук, защото има работни места, които могат да се заемат само от британци”.
Радо добавя, че има хора, които не общуват с източноевропейци, но “като цяло британците са толкова широко отворени към обществото,че когато излезеш някъде в т.нар. британски пъб не ти прави впечатление, че си някъде в чужда държава, британецът не се интересува толкова откъде е човека до него който седи до бара”.

Студентът Ивайло Яйджиев: Камерън не се цели в 20-годишните студенти в топ университетите

За разлика от динамичен Лондон, вълнуващ се от медийните кампании, в университетските среди се обръща по-малко внимание на дебата, защото се чете повече като политическа реторика без съдържание, смята Ивайло Яйлджев, студент в Оксфордския университет. 23-годишният Ивайло следва едногодишна магистратура по Дипломация и международни организации.

Ивайло Яйджиев (вдясно) със свои колеги в Оксфорд. Снимка: личен архив

В Оксфорд има около 30 колежа, като всеки е устроен и като студентски кампус. Колежите са разположени из целия град и “до голяма степен самият град е кампус”. Студентството според Ивайло „сплотява повече, отколкото националността разделя, и ако човек да е готов езиково, както и да се грижи сам за себе си, ще се ‘интегрира”
За Ивайло с включването си в дебата за имиграцията във Великобритания британският премиер Камерън “не се цели в 20-годишните студенти в топ университети, защото за тях дебатите за имиграцията нямат смисъл и съдържание”. Коментарите от тази гледна точка са прицелени към безработните/нискоквалифицирани кадри, които приемат имиграцията като заплаха.
“До голяма степен, поне хората, които познавам, не се вълнуват кой знае колко от темата; всъщност май повече го обърнаха на майтап. Сега, доколко се интересуват е свързано с по-голямата тема за имиграцията, която си е част от британската реторика во век и веков”, коментира Ивайло.
„А и който е искал много да работи в Англия, вече го е направил след 7 години в ЕС…Аз лично чета изказванията тук като политически – Камерън е много слаб в собствената си партия и има реална опасност да го свалят. За да не го свалят, той трябва да търси подкрепа открайно-десните (по традиция евроскептици) в партията си тъй като UKIP на Фараж (малко по-вдясно от крайнодесните консерватори) отбелязва сериозен скок в подкрепата си. Така че ние се вписваме в тази реторика, в която влиза и речта за излизане от ЕС, и т.н.”.
За Ивайло 21 век не е като времето отпреди 89-та и 90-те, когато има двустранен избор – или оставаш, или си тръгваш. Сега „много хора завършват в чужбина, връщат се за няколко години в България поради по-интересните перспективи за развитие, и после пак заминават, пак се връщат”…
По принцип таксите за бакалавърски програми във Великобритания се покриват с изгоден държавен заем, който се връща чак като се започне работа. „Разходите за един студент са главно свързани с ежедневието, като тук вече зависи много от това с какво разполагат родителите. Като цяло според мен човек с не особено високи претенции за начина на живот може да се издържа дори и сам с почасова работа”.
“Но пък ако 9 месеца не ти издават разрешително и нямаш достатъчно заможни родители, това създава сериозни проблеми”, добавя Ивайло, който е сред организаторите на кампания за повече права за българските и румънските студенти.
На въпрос дали възнамерява да остане във Великобритания, отговаря отрицателно.
“Страната не ми допада – всъщност на много малко хора им допада, просто обаче реализацията тук изглежда основана в по-голяма степен на лични заслуги и по-справедливо възнаградена”, подчертава той.
“В моята област е специфично и че реално нямам кой знай колко други опции – не е лесно да станеш примерно английски дипломат, като си българин. Но причината да уча политически науки и дипломация, е че ми писна от хора, които седят в кръчмата и се вайкат колко е лошо в България, без да правят нищо”.
Ивайло има коментар и за настоящите протести: „За мен те са най-ясната манифестация на някакво гражданско общество от Орлов мост насам. Те показват, че България е изключително динамично и интересно място с потенциал за промени, което привлича хората да се „връщат”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.