СофияПловдивВарнаБургасРусе

Три момичета от разпадналия се СССР – Украйна, Армения и Грузия

Ярина от Украйна. Снимка: личен архив

22-годишната Ярина е журналист, активист и пресекретар на украинското движение „Чесно“ в родния й град Лвив (най-големият град в Западна Украйна). Основната цел на движението е политическа лустрация. Членовете му имат 6 основни критерия, задължителни за всеки депутат или кандидат-депутат. Всички тези критерий според Ярина са задължителни за една демократична страна и икономически растеж. Кандидатът, отговарящ на всички критерии, е смятан за „честен“, по името на организацията. Някои от критериите са кандидатът да не е нарушавал човешките права, да не е участвал в корупционни схеми, да има прозрачни приходи, да не отсъства по време на парламентарни сесии и да не е гласувал с нечия друга карта в парламента.


Кой политик в Украйна е честен?

Активистите от „Чесно“ са независими журналисти и активни граждани, използващи интернет, за да публикуват материали, които не са публикувани в традиционни медии заради цензура или други причини. „Чесно“ също така анализира членовете на парламента според критериите си. Ярина има за задача да подготвя аналитична информация за кандидатите по региони, да направлява координацията с местните медии, да участва в местно ток шоу, посветено на дейността на „Чесно“.

В момента Ярина учи във Варшава, Полша, но често говори и мисли за родния си град. Лвив е културната столица на Украйна. Икономическата ситуация в града е малко по-добре, отколкото в други региони, но според Ярина може да е далеч по-добра. Безработицата, ниските заплати, корупцията и политическата нестабилност са причина за интензивната имиграция на младите украинци в европейски страни или в САЩ. Ярина посочва, че в някои източни региони, където нивата на безработицата са изключително високи,  украинците масово имат и проблем с алкохола и наркотиците. Украинците все още са дълбоко фрустрирани заради Оранжевата революция (2004-2005 г.)
– политическа промяна, дискредитирана от недоразумения и конфронтация в лагера на оранжевите.

Украинците като цяло са били измамвани от нечестни политици прекалено много пъти, казва Ярина. В Украйна има събития, ядосващи дори и поддръжниците на сегашния премиер Янукович, като предложението да се увеличат наказанията за клевета от страна на журналисти. Според Ярина в украинското общество няма единност по отношение на бившия премиер Юлия Тимошенко. Някои хора смятат, че тя е невинна, други са сигурни, че е виновна по обвиненията за злоупотреби по време на управлението си, за които излежава присъдата си. Всички украинци обаче смятат, че присъдата е политическа вендета от страна на Янукович, смята Ярина.

На въпрос как съветското минало влияе на по-младите и по-старите украинци Ярина отговаря, че отговорът е твърде сложен. Няколко поколения украински интелектуалци са били унищожени в съветските трудови лагери или просто са били застреляни от КГБ, посочва тя, културните, политически и икономически условия за много украинци по това време са били непоносими. Ето защо оцеляването се е превърнало в основна цел, което е попречило на формиране на каквото и да е гражданско общество. Манталитетът на масата и колективните нагласи също са повлияли на настроенията на хората. Като резултат чувството за отговорност не е характерно за много хора. В Украйна винаги е имало разделения по отношение на руския език и Русия.

Голяма част от мнозинството от рускоговорящото поколение са наследници на съветските представители, заместили депортираните украинци след Втората световна война. Модерният източник на идентичност за Украйна днес са няколко интелектуалци и техния труд. Ярина посочва и младото поколение – „първото поколение, отгледано в независима Украйна“.

Ярина си пожелава страната й да се справи с корупцията, тъй като наистина смята, че това е източникът на всеки малък проблем в украинското общество. Ако можеше да промени нещо, Ярина би направила така, че хората да се чувстват отговорни за всяка малка стъпка, която поемат, и да разберат, че днешните им постъпки ще се отразят на децата им.

И малките деца в Грузия са политизирани

Ана Какалашвили учи право с Държавния университет в Тбилиси. Член е на Младите Зелени в Грузия и е координатор във Федерацията на Младите европейски зелени, често е доброволец в различни инициативи.

Ана Какалашвили. Снимка: личен архив

Обича да протестира и да пише по проблеми, които са я впечатлили. Пристрастена е към интернет. Ана произлиза от средно заможно семейство на интелектуалци и казва, че не се оплаква, тъй като голяма част от страната е дестабилизирана след т.нар. Революция на розите.

Смята, че животът й е напълно различен от този на много хора – „ако човек се разходи в центъра на Тбилиси, ще види много гладуващи и болни хора“. Много грузинци са безработни и оцеляват ден за ден. Заплатите в страната са ниски. Много хора работят в чужбина нискоквалифицирана работа като сервитьори, общи работници, болногледачки. В много грузински селища няма достъп до интернет или до повече от двата официални тв канала в Грузия. „Много млади хора нямат шанс дори да имигрират или да участват в различни програми по обмен, за да научат повече за други култури“, казва Ана.

„Поради честите политически промени и сътресения дори малките деца са политизирани“, разказва 20-годишната грузинката. Доста зрели хора казват, че не искат да имат нищо общо с политиката. Това според Ана е проблем, тъй като много хора остават откъснати и пасивни спрямо случващото се.

Ана протестира с колегите си. Снимка: личен архив

„Съветският съюз още живее в главите на хората, но младите се опитват да защитават и да установят демократични принципи“, казва Ана. Младите също така са променили отношението си към Русия. Особено след началото на военния конфликт между Русия и Грузия през август 2008 г. заради грузинските сепаратистки републики Южна Осетия и Абхазия много хора  не харесват Русия.

През 2003 г. млади грузински реформатори оглавяват масови протести в страната. Според Ана обаче много хора не харесват реформите, настроението за протести все още не е обхванало страната.“ Грузия обаче има нужда от реформи в почти всяко направление и ето защо реформаторския дух все пак съществува“, констатира Ана.
Тя коментира и патриотизма, с който грузинците са известни и за който се смята, че им е помагал в периодите на окупация в историята им. Според младата активистка патриотизмът още съществува. Освен патриоти, грузинците са и много религиозни, близо 90 % от населението са православни християни и голяма част от тях са искрено вярващи.

Почти всеки внасян от чужбина продукт има неправомерно високи цени. Презервативите в Грузия например не са евтини в сравнение с цените в други страни. Според Ана сред подрастващите не се гради сексуална култура. В училищата няма часове по репродуктивно здраве, родителите в патриархална Грузия не говорят много с децата си по темата.

Ана не знае много неща за България. Знае само, че много хора обичат да прекарват ваканциите си там, заради евтиния алкохол и други „неважни“ причини. За съжаление тя не знае и не подозира колко много си приличат двете страни.

Луси от Армения, която се установи в Санкт Петербург

24-годишната Лусик Закарян работи в електронното независимо издание  „Журналистическа мрежа” (Epress.am) като редактор и журналист.

Лусик Закарян. Снимка: личен архив

Луси, както я наричат приятелите й, е особено чувствителна към проблеми в  Армения като имиграцията и бедността, травмите от съветското и по-далечно минало. Отскоро тя не живее в Армения, защото неотдавна се омъжи за арменец, живеещ в Санкт Петербург. Тя обаче продължава да се вълнува за арменското минало и настояще. Луси реагира неочаквано емоционално на поемата „Арменци” на Яворов, написана непосредствено в отзвук на арменския геноцид.

Младата арменска журналистка възприема миналото повече като сянка върху настоящето, отколкото като проблем сам по себе си. Арменското минало със сигурност не е лесно. Белязано е с белези като от едра шарка от присъствието на монголи, перси, Руската и Отоманската империи, СССР. По време на избиването на арменци от отоманските турци в началото на XIX в. българите строят сгради във виенски стил в столицата си, утвърждават институции, навличат фракове и дантели. Българският елит се ядосва, че нацията има да наваксва изгубени в робство години, че е изостанала от гърците и сърбите. Странно е как ли са завиждали на България арменците?

Не може да се очаква, че нещо, настъпващо по мазола историческия спомен за смъртта и депортацията на 1 милион арменци през 1915-1916 г. (и по-ранните избивания в края на XIX век), ще буди еднозначна реакция. Луси прочита превода на „Арменци” на Яворов, която досега не е чела. Започва да изразява реакция предпазливо. Добавя, че се чувства неудобно, че поемата й е непозната, а най-накрая изплюва камъчето, което явно е заседнало в гърлото: „Бих искала някой ден нациите да не говорят за арменците като за тъжна и травматизирана нация, а като хора, можещи да изградят качествено общество”, отсича Луси.

Поемата по-скоро я е ядосала. Може би защото емпатията в нея към арменците прелива в съжаление, напомнящо на едно поначало неизкоренимо национално самосъжаление. На самоизникващия въпрос какво е преоблаващото обществено настроение за арменския геноцид и дали младите арменци изпитват омраза и имат ли стереотипи към Турция Луси казва, че хората все още са чувствителни – „Младото поколение учи за арменския геноцид от ученически години, и така е трудно да се избегне омразата и желанието за отмъщение“.

Комуникацията с Турция е между интелектуалци, опитващи се да намерят решение на проблема, да постигнат национално помирение. Така например преди няколко месеца в  Армения се провежда фестивал на арменски и турски филми от 60-те години. Той обаче бива силно критикуван в медиите, дори от журналисти, които дори не са гледали филмите.

Днес в Армения няма толкова драма, колкото умора. Историята е спряла да нанася удари – това прави икономиката.  Арменците са обект на една съвременна „депортация”, извършвана от бедността. Голяма част от арменските мъже са принудени да работят в чужбина и товарът за поддържане на домакинство пада върху жените, разказва Луси. „Не е лесно да се опише животът на хора, живеещи в страна, в която има сложни и неизброими проблеми, за които изглежда, че в близкото бъдеще няма да има разрешение…”, казва Луси.

Много млади хора полагат огромни усилия, за да учат в европейски страни, тъй като не са доволни от проядената от проблеми образователна система. Имиграционните стрелки на страната са насочени към Запада и Изтока. Русия е водеща дестинация за имиграция, там арменците се чувстват комфортно. Подобно на българите, дори в по-голяма степен, арменци могат да бъдат намерени навсякъде, изградили своя „Малка Армения”.

Въпреки че проблемът за имиграцията е глобален проблем, става все по-осезаемо, че  Армения ще се окаже с население от само 3 милиона души. Това е новата рана в арменското съзнание. За малка Армения тази имиграция е сериозна кръвозагуба.

Според  Луси арменците като цяло са вече безразлични към политиката. Повечето млади в провинцията нямат идея какво става в страната заради липса на информация. Младите са най-вече активни в столицата. Тук има еколози, правозащитници, неправителствени организации, които спомагат за обществената информираност. „Те обаче стават все по-малко, и понякога обществените стереотипи са причина да се откажат от усилията и да напуснат и страната“.
Икономическата ситуация на Армения се променя много бавно към по-добро заради затворените граници с Азербайджан и Турция. Напрегнатите отношения в региона пречат на развитието.

На леко блудкавия въпрос какво мечтае за Армения Луси казва че иска арменците да живеят без страхове. Разказва за явление, все още неизкоренимо от манталитета им. Това е заради съветското КГБ, което все още живее в съзнанието и всява чувство на страх. „Хората все още не могат да повярват, че могат да кажат нещо, което  да не доведе до затвор, и този страх ги прави неспособни да извършат промени в собствената си страна“.

Еднаквите проблеми

България не е била част от СССР, географското й разположение и голяма част от историята й са различни от Украйна, Грузия и Армения са поразителни. Същевременно приликите с тези страни са поразителни. Сякаш невидими лепкави паяжини свързват двете страни. Същевременно съществува и взаимното невежество на хората за случващото се в другите държави. А може би осъзнаването на приликите между проблемите на тези иначе различни страни би помогнало и за разрешаването им.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.