Александър Божков: Ще забогатеем, но по трудния начин

Снимка: Светослава Банчева

Александър Божков е роден на 9 август 1951 г. в София. Завършил е американски колеж в Багдад и Висшия машинно-електротехнически институт в София. Повече от 15 години е работил по специалността си отопление, вентилация и климатична техника. От 1992 до 1993 година е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, а от 1994 до 1997 година е депутат от СДС в 37-ото народно събрание. От 1995 г. до 1997 г. е зам.-председател на СДС. От 1997 г. е министър на промишлеността в служебното правителство на Стефан Софиянски. Запазва поста си и в кабинета на Иван Костов, като става и вицепремиер. През декември 1999 г. става главен прeговарящ с ЕС. На 9 юни 2000 г. подава оставка по искане на премиера Костов. В момента, по негови думи Александър Божков се занимава с неща, за които никога не е учил. Съпредседател е на Центъра за икономическо развитие, води музикално предаване, пише политически и икономически статии по вестниците, поддържа един от най-популярните блогове в българското Интернет пространство. Води курс „Изкуство на преговорите“ в Нов български университет.

– Вие сте единственият български политик, който стана известен и като журналист. Имахте интересна поредица от интервюта с журналисти. Кое интервю от тези най-много си харесвате?

– Трябва много да внимавам, за да не обидя някого, но ми се струва, че най-хубавото интервю в края на краищата стана с Георги Лозанов, защото той като един много съвестен човек, беше прочел всички интервюта преди това и с него направихме анализ на целия проект, който неслучайно се казваше „Наопаки“. Идеята ми беше да поставя журналистите в позицията на отговарящи, а не на питащи и по този начин да се опитам, малко злобничко, да ги накарам да се чувстват неудобно. А от друга страна, много важно беше и те да могат да си кажат собственото мнение по някои въпроси, за да научат хората какво е мнението на някои журналисти, защото обикновено те само питат, а си спестяват собствения коментар от криворазбраното желание да бъдат обективни. Опитах се да ги накарам да бъдат субективни, а не обективни и се получи интересно. Имах желание и за други проекти, но като че ли много изтощен се почувствах. Много време ми отнема и работата в Центъра за икономическо развитие, и преподавателската работа, и воденето на музикалното предаване „Музика за душата“. Изобщо, хобитата започнаха да натрупват умора.

– Ако сега бяхте министър на икономиката и енергетиката и имахте пълна подкрепа за политиката си, какво накратко бихте променили?

– На този въпрос няма кратък отговор. Когато преди няколко месеца тогавашният министър на икономиката Румен Овчаров ми зададе аналогичен въпрос в писмена форма (изпрати тук, в Центъра за икономическо развитие едно официално писмо, с което помоли да му дадем нашите виждания за най-наложителните промени в икономическата политика), аз му изпратих отговор от 11 страници. Така че очевидно не мога да разкажа в рамките на това интервю всички неща, които трябва да се направят. Много са. Трудно ми е да кажа кое е най-важно. Ако може да го кажем само с едно изречение, то българският бизнес в момента се справя отлично и целият растеж, който има в държавата, се дължи на частния бизнес. За голямо съжаление виждаме, че този растеж стига до 6 – 6.6%, а на България й е нужен двуцифрен растеж. Единственият начин това да стане е, ако българският бизнес и държавата, правителството и парламентът впрегнат усилията си в една и съща посока. Затова държавата трябва да положи огромни усилия да създаде добра среда за бизнеса да се развива и да му помогне там, където той не може да се справи сам. Затова се налагат цяла поредица от действия, описани на 11 страници.

– Кои български политици уважавате?

– Това е много гаден въпрос, защото ако кажа някой, ще пропусна друг. Затова няма да отговоря с имена, а с описание. Уважавам тези политици, за които оставането на гребена на вълната не е най-важното, които не изневеряват на принципите си и не променят мнението си в зависимост от конюнктурата.

– Защо България е бедна страна според вас?

– Защото е много ограбена, дълго време лошо е управлявана и много трудно в България се създава солидарност. Една от причините да има просперитет, е да има солидарност. Българинът е краен индивидуалист. Той не може да работи заедно с другите и това пречи. В края на краищата ще забогатеем, но по трудния начин, защото всеки ще забогатява сам, а няма да забогатеем всички заедно.

Снимки: авторката

– След колко време виждате България да се интегрира достойно в Европейската общност?

– Може да е в рамките на следващите 10-15 години, може да бъде и в рамките на следващите 50-60 години. Зависи от това как тръгнат нещата. Към момента повече върви към 50-60, отколкото към 10-15, именно поради това, че я няма тази роля на държавата, която да дърпа най-важното – доходите на хората, за да могат те да добият самочувствие.

– Какво мислите за новия лидер на СДС? Ще оправи ли проблемите на партията?

– Познавам Пламен Юруков от много години и мисля, че е изключително качествено и добро попадение. СДС имаше нужда от тази промяна. Дали ще успее Пламен зависи от това дали ще намери подобни на себе си хора, с които заедно да направят голямата промяна. СДС има нужда от партия на прехода да се превърне в партия на свободните хора и на нормалното общество. Докато преди беше разрушител, сега трябва да е градивната сила. А това изисква млади хора, нови хора, така че колкото може по-бързо СДС трябва да промени ръководния си състав. Пламен Юруков е добър пример, но много хора, които от години се въртят из върховете на СДС, трябва да си отидат.

– Как си организирате времето, за да ви стига за всички неща, с които се занимавате?

– Не си го организирам, а правя това, което ми се иска в момента. Когато правиш 5-6 неща едновременно, винаги някое от тях ти се прави най-много, другото малко изостава, а после наваксваш. Нямам ясно разписан дневен ред или подреждане. Основната ми работа е в Центъра за икономическо развитие и тя е най-важната. Другото е до голяма степен забавление.

Откакто бях на мястото, което заемах в правителството, когато работният ми ден траеше по 18-20 часа, вече нищо не може да ме натовари истински. И понеже спя малко – от 12-1 през нощта до 5-6 сутринта, имам много време да си свърша всичко. Вкъщи имам лаптоп, тук (в Центъра за икономическо развитие) имам компютър и часът от денонощието няма никакво значение. Понякога си пиша статиите в 4 часа сутринта.

– Как приемате неуспехите?

– Философски. Не може човек само да успява. Гледам да ги отместя от съзнанието си. Ще ви дам за пример съдебните дела срещу мен, голяма част от които, слава Богу, вече попривършиха. Ако се бях фиксирал в тях, вероятно или щях да полудея, или да се депресирам страшно, защото обвиненията бяха чудовищни. Заплахите за дълги години затвор бяха страшни и съществуваха два варианта – или да се захвана да се боря лично, или да оставя нещата да си вървят по нормалния път, а аз просто да забравя, че имам такъв проблем, защото знаех, че обвиненията срещу мен са неверни. Избрах втория вариант и да са живи и здрави адвокатите ми, които ми казват кога имам дело. Те са ми забранили да говоря в съда, аз само трябва да се явявам, така че съм си изтрил от съзнанието мисълта за тези дела. Така, общо взето гледам да избягам от проблемите. Има една много хубава философия, която сигурно не е правилна, но е много удобна. Тя е – ако имаш някаква неприятност, не се опитвай да решаваш въпроса. В 90% от случаите тя си отминава сама.

– Кое ви ядосва и ви изкарва от равновесие?

– Има една логика, която съм си измислил в много ранни години, но ми е много полезна. Според мен няма лоши хора. Освен някакви патологични случаи, няма хора, които да искат да правят злини на другите. Дори от действието на даден човек да произхожда нещо лошо за теб, това негово действие обикновено е продиктувано от добро намерение. Затова не се притеснявам, че някой ме мрази или нарочно прави нещо лошо срещу мен. Той вероятно иска да направи нещо хубаво, обаче от това съм пострадал аз. Тогава винаги се опитвам да влезна в неговата кожа, да намеря неговата аргументация и да разбера логиката на действията му. Така не мога да му се сърдя и това ми спестява необходимостта да се карам с хората. Затова, общо взето, с никого не се карам.

– Колко приятели имате?

Снимки: авторката

– Имам не много, но верни приятели, като верността им се измерва с дълготрайността на нашето приятелство. Практически нямам нови приятели. Времето, през което бях във властта, ми създаде много приятели в кавички. Изведнъж много хора се писаха мои „приятели“, но аз имах това предимство, че на два пъти съм бил важен човек. Първият път в началото на 90-те, когато бях шеф на Агенцията за приватизация и бях много наивен, се намериха ужасно много мои „приятели“, които след като ме уволниха, изведнъж изчезнаха безследно. Това ми позволи да си науча урока и когато станах министър, вече не се връзвах на тези елементарни трикове. Всъщност приятелите, които имам в момента, са ми от времето преди да започна да се занимавам с политика. Много от тях са от детинството, други от работата, от студентството, от престоя ми в Либия, където съм работил 4 години. Такива са ми приятелите – хора с най-различни професии, с които обаче се събираме заедно и си прекарваме чудесно.

– От какво се страхувате?

– Единственото, от което вероятно се страхувам, е смъртта. И то някак си ирационално. Притеснението ми е, че смъртта може да ме застигне изненадващо и да не съм се погрижил за някакви несвършени работи. Иначе няма от какво друго да се страхувам.

– Имате ли идоли или хора, на които се възхищавате?

– На много хора се възхищавам, но за отделни неща. Нямам си идол, на когото да се възхищавам цялостно, защото не мисля, че има перфектни хора. Като си знам аз колко слабости имам, си мисля, че и всеки друг има. Мога да се възхищавам от конкретни действия на конкретни хора в конкретни моменти.

– Имате ли любима книга?

– Имам няколко много любими книги, към които редовно посягам, въпреки че ги знам наизуст. Това са „Трима души в една лодка“, „Швейк“, много от романите на Стивън Кинг. Интересно е това, че колкото повече години минават, толкова по-несериозна става литературата, която чета. Напоследък почти изцяло съм се посветил на криминалните романи. Чета разни трилъри, които са забавни, защото като хванеш книгата, не можеш да я оставиш. Но и от световната класика си има книги, които продължавам да чета с удоволствие. Примерно приказките и пиесите на Оскар Уайлд си ги чета, защото обичам литературата, в която има хубаво и ясно чувство за хумор. Има и една друга книга, която също много често препрочитам и смятам, че е изиграла много голяма роля в живота ми и за формирането на цялостното ми мислене и това е „Острието на бръснача“ на Съмърсет Моъм. Препоръчвам я на всички млади хора, защото тя съдържа житейска философия, която е много полезна.

– Взимал ли сте наркотици?

– Никога през живота си. Много съжалявам, че не съм пробвал, защото човек трябва да опита всичко, но така и не ми е случило. Вероятно ако беше ми се отдала възможност в младежките ми години, нямаше да пропусна, но такива са били времената, не ми се е случило, а сега вече ми се струва късно да започвам.

– Имате ли роднинска връзка с хазартния бос Васил Божков?

– Не. Дори никога не съм го срещал. Не съм се запознавал с него. Нямаме нищо общо.

– Как успяхте да отслабнете толкова много? Кажете ни някоя диета.

– Отговорът е много прост. Както казва доктор Емилова, глад му е майката. Това изчерпва въпроса. Има най-различни диети и режими, но режим, който не включва глад, е измислен и фалшив. Висшето ми образование много ми помага в това отношение, защото ми позволява, познавайки законите на Нютон, да знам, че от нещо нищо не става и от нищо нещо не става. Тоест, не е възможно да ядеш много и да отслабнеш по някакви фантастични системи. В края на краищата вкарваш определено количество материя в тялото си под формата на храна. Тя се обръща в енергия, а това, което не се обръща, се натрупва. Като вкарваш по-малко, започваш да използваш масата, която се е натрупала в теб, за да произвеждаш енергия и така отслабваш. Тоест, ако не ядеш нищо, ще отслабнеш. Както е известен онзи малко циничен израз – в Освиенцим не е имало дебели.

– Каква музика слушате, все пак сте водещ на музикално предаване?

– Слушам всякаква хубава музика. Харесвам и хубавия джаз, и ритъм енд блус, и поп-музика, и рок, и соул, и опера, и класическа музика. Опитвам се понякога да харесам и нещо от чалгата, но трудно. Не я отричам 100%, защото се надявам, че и тя ще си изживее детския период и ще стане част от това, което е тази музика в Гърция или Сърбия. Когато мине отвъд периода на елементарната комерсиализация и копирането на чужди модели, сигурно ще се получи нещо смислено. В колата ми на плеъра е сложен един много интересен диск – на шведския джаз-музикант Нилс Лундгрен, който е събрал много черни музиканти и е направил фънки-версии на най-известните песни на АББА. Звучат по един абсолютно различен и невероятен начин, така че си надувам силно музиката и така карам колата.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.