СофияПловдивВарнаБургасРусе

Схематичното мислене крепи кабинета Орешарски

Снимка: Булфото

От всичко, което се случи до сега и продължава да се случва, е ясно, че оставката на кабинета “Орешарски” е conditio sine qua non (условие, без което не може). Това, което трябва да последва обаче, за да може да стартира реална различна политика по управление на бъркотиите и проблемите, е постоянна работа по измъкването ни от захвата на нереалното осъзнаване на политиката.
В момента две активни страни в обществото рамкират постоянно дебат за морала в политиката – това са проблемното управление и информираното гражданско общество. Порочният проблем на нереалното осъзнаване на политиката, обаче, остава такъв най-вече заради трета страна – дезинформираните партийно зависими граждани. Тази голяма група българи, повечето представени от четирите партии в парламента днес, изглежда нямат реално осъзнаване за легитимността на управлението, която трябва да произхожда на първо място от моралността на неговите действия. Те мислят политиката единствено през собственото си партийно включване и обещаваните от него лични ползи. За тях политиката е занимание единствено на партиите, а проявите на активна гражданска позиция на протести се обясняват с конспиративни схеми за намеса на чужди вътрешни и външни интереси. За информираните граждани моралът е по-висш от избора, за дезинформираните изборът им е по-важен от морала на избраните от тях.
Проблемът е екзистенциален и порочен, понеже българското общество е разединено и умишлено разделяно от управляващите чрез пропаганда.
Нереалното осъзнаване на политиката идва от това, че за мнозинството българи политиката по дефиниция е “мръсна работа” и това се смята за “нормално”. Според някои политиката не е нищо друго, освен мръсна работа, но това е нормално, когато се върши от “свои хора”, от “нашата партия”. Други сляпо, наивно и горделиво вярват, че щом веднъж са се доверили на една партия е невъзможно да са сгрешили в избора си, и въпреки фактите за грешките на управляващите, продължават да мислят, че именно техния избор е възможно най-правилният.

Схематичното мислене, заместващо критичното,

е проблем на личното осъзнаване. Така подкрепата на кабинета “Орешарски” продължава, въпреки акта на назначението на Пеевски и другите грешки от четвърти тип на проблемното управление. Тази подкрепа е грешка от трети тип, обяснима с твърдостта на съществуващите убеждения, вярвания, предразсъдъци – евристични мисловни схеми, ограничаващи осъзнаването в дълбочина на политическите проблеми, бъркотии и кризи. Евристичните схеми изместват усилията на ума за осъзнаване на моралността на политическите действия и са причина за отсъствие на критическо мислене у хората. Всичко, организирано срещу партията, с която са обвързани партийно зависимите се смята за конспирация на чужди интереси (с помощта на широката медийна пропаганда на властта). Един известен анекдот е подходяща илюстрация на това състояние:
„При психиатъра влиза човек и казва: – Докторе, имам проблем – убеден съм, че съм мъртъв, но не мога по никакъв начин да убедя другите в това. / – Добре, а вярвате ли, че мъртвите кървят? / – Не разбира се, мъртвите не могат да кървят. / – Тогава, ако ви покажа, че Вие кървите ще спрете ли да мислите, че сте мъртъв? / – Да, ще спра./ Психиатърът извадил игла, убол “мъртвеца” по ръката и потекла капка кръв./ – Ха! Да ме вземат дяволите – мъртвите наистина кървят!”
По подобна схема дезинформираните партийно зависими граждани вярват, че на морално мъртвото проблемно управление трябва да бъде даден шанс да продължи да управлява. Въпреки поредицата от “убождания до кръв” – неморални политически назначения и лошо структурирани проблеми във всички области, сведени до упражнения със сбъркани стойности (и двете – грешки от четвърти тип). Протестиращи от “ДАНСwithme” и анализатори отъждествиха това поведение на дезинформираните със Стокхолмския синдром.
Политологът Евгени Дайнов обяснява нереалното осъзнаване на политиката с липсата на чувство за гражданска самостоятелност извън партийната принадлежност на дезинформираните граждани. Всяко гражданско участие се обяснява с мисловните схеми за вечна зависимост на всички от “парата” и “големците.
Ограниченото тълкуване на морала в политиката е едната част от порочния проблем на нереалното ѝ осъзнаване. Другото липсващо звено е познанието за правилността на политическите действия и бездействия при управлението на проблемите и бъркотиите в държавата. Това означава

отсъствие на политическа култура

и критично мислене върху конкретните политики чрез мултидисциплинарен подход. Този втори проблем ще се променя бавно и за него са нужни системното мислене и постоянството в тази посока на информираното гражданство, журналистиката и обществената комуникация на институции и НПО. Първият обаче – ограниченото мислене на морала в политиката и подмяната му с конспиративни схеми има нужда от спешно управляване сега. Нужни са постоянни и непрекъсващи усилия на цялата вече будна част от гражданското общество, включително журналистите и лидерите на обществено мнение извън политическата класа.
Проблемите и бъркотиите могат да се управляват качествено само ако се изкарат от калните пътеки на конспирациите и клеветите се вкарат в мраморния път на морала. Трезвата преценка за морала в политиката и за морала по принцип е невъзможна в условията на несвобода, предразсъдъци и конспиративни схеми, нагнетявани в обществото от евтините медии на олигархията.
66 години преди Йожен Делакроа да нарисува емблематичната за протестите “ДАНСwithme” картинна “Свободата води народа”, пак във Франция, единият от бащите на Просвещението Франсоа Волтер издава своя “Философски речник”, в който пише за морала: “Моралът не се състои в суеверие, нито в церемонии, той няма нищо общо с догмите. Никога не е излишно да се напомня, че догмите са различни, а моралът е един за всички разумни хора. Следователно моралът идва от Бога, както и светлината. Нашите предразсъдъци идват от мрака. Помисли върху това, читателю; вникни в тази истина и сам си направи изводите.”
Последните открития в невронауката показват именно колко силно свързани и взаимообвързани са отделните аспекти на човешката природа – тяло, разум и дух. Всички наши проблеми са едновременно политически, психологически, философски, духовни и т.н. Поради това, нито една дисциплина или професия не държи монопола за това как да дефинираме нашите ключови проблеми. Решенията също не могат да дойдат от никоя самостоятелна дисциплина или професия – доказано погрешна практика на политиците днес.
След изборите на 12 май, Калина Андролова публикува статията:

“След изборите. Wanted: Умове, способни за скокове!”

Тя разказа за нуждата от умове, които да ни освободят от фундаменталния порочен проблем на нереалното осъзнаване на политиката от самите политици:
„Основният фундаментален проблем, пред който е изправена нацията ни в момента, не е икономически – не са цените на тока, нито пенсиите, нито данъците. Основният проблем е как да се разбие стария начин на схематично мислене на политическата класа, който произвежда икономическата действителност. Как да се преобърнат радикално остатъчните навици на българските управленци да подправят истината, да не я изговарят, нито признават. (…) Политиците ни явно не го осъзнават добре, но те са страшно “предишни”. Имат остаряло, неинтелигентско отношение към употребата на властта… Това са българските управленци. Увъртат, отлагат, спогаждат се. Затова днес повече от всякога ни е нужна стратегия Spoilsystem, разбиване на системата. Една ясна гражданска стратегия за натиск отвън, от улицата, за да бъдат принудени политиците да започнат да действат в полза на българския национален интерес.”
“Реформаторският блок” със заявените 12 принципа, необходими за изграждането на „стабилна и модерна обществена среда”, дава сериозна заявка за спешно необходими скокове към качествено системно управление на бъркотиите в държавата. Обединението и заявката на тези партии обаче не е магическа формула за управление на порочния проблем с осъзнаването на политиката. Успешното му управление ще дойде от поддържането на общата енергия и воля на информираното гражданско общество за конкретни срещу системата на постоянно възпроизвеждащи се проблемни управления. Тази енергия се създава и поддържа засега предимно в Интернет – от групи като “”ДАНСwithME”, “Окупирай Орлов мост”, “Протестна мрежа”, “MoveBG” и страници като “OffNews”, “NOрешарски”, “Отворен парламент”, “Гневните”, “Mediapool”, “E-vestnik”, и други. Обществената комуникация днес се нуждае от постоянно включване на вербалните послания на тази енергия в традиционните електронни медии.
Показателен е отказът на проблемното управление да участва в пряк сблъсък с носители на тази енергия в открит дебат по БНТ. Отказът от открит дебат е потвърждение и гаранция за информираните граждани, че протестите до оставка са достоен граждански дълг в името на морала, който трябва да се доведе до край.

Риск от ново проблемно управление след оставката

За доброто управление е нужен интердисциплинарен холистичен подход, защото една наука не може самостоятелно да се справи с управлението на целите системи от проблеми, наречени от Ръсел Акоф “бъркотии”. Едно силно обвързано с олигархични кръгове проблемно управление не само не може, но, поради статута си на обслужващо олигархията, няма интерес да стигне до тези прозрения и още по малко – да започне да работи с тях.
След подаването на оставката обаче, съществува риска да се повтори същата ситуацията с поредно проблемно управление. За да не стане това, алтернативните политически формации, които ще се явят на следващите избори трябва да спечелят широко доверие сред обществото. Информираните граждани трябва предизборно да изискват и даже да предложат прототип на стратегия на холистичен подход, основана върху философията на управлението на проблеми. Такава стратегия би била реална воля за промяна на системата и може да даде начало на разплитането на комплексните бъркотии в държавата – в образованието, здравеопазването, икономиката, енергетиката, сигурността, съдебната власт, управлението на кризисни ситуации и т.н. Такава стратегия ще бъде условие за информиран граждански избор на следващо различно управление. Не проблемно, дирижирано от олигархично задкулисие, което постоянно въвлича обществото и заплита още повече системите от проблеми (бъркотии) в България и създава кризи. А нормално, независимо, младо, компетентно, морално отговорно, реално експертно и безупречно работещо по управлението на проблемите и бъркотиите. Така ще може да се предотврати ново проблемно управление и запазване на статуквото на задкулисието и фасадната демокрация в полза на олигархията. В краткосрочен план, журналистика трябва да осъзнае моралния си дълг към обществото да участва с целия си капацитет в превенцията на горния сценарий. Проблемното управление трябва да осъзнае моралния си дълг да подаде оставка.

––––––
* Със съкращения от научната статия “Управлението на проблеми и проблемното управление” от септемврийския брой на списание “Медии и обществени комуникации”. Цялата статия и определения на понятията “порочен проблем”, “управление на проблеми”, “грешки от трети и четвърти тип” и др. – тук.

Петър Кърджилов. Снимка: личен архив

За автора: Петър Кърджилов е доктор по „кризисна комуникация“ и изследовател към катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийския университет. Изследователските му интереси са свързани с управлението и комуникацията при кризи и рискове, проблемния мениджмънт, пъблик рилейшънс, политическа комуникация, функции на медиите и качество на медийното съдържание. Участник в организационните групи на граждански движения и протестни действия, предимно в защита на човешкото здраве и природата в България (срещу фракинга за шистов газ, поправките в Закона за горите (януари – юни 2012), срещу проекта АЕЦ “Белене” и др.). Член на ПП “Зелените” и кандидат за народен представител на изборите на 12 май 2013 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.